Новият Закон за потребителския кредит влиза в сила от 12 май и се въвежда във връзка с уеднаквяването на законодателството у нас с това в Европейския съюз и приетата директива в областта, която важи за всички страни – членки на ЕС, пише в-к „Дневник”.

Законът обхваща потребителски кредити между 400 и 147 000 лв. Изискванията му важат не само за банки, но и за всички останали небанкови институции, които отпускат заеми.

В новият Закон за потребителския кредит много по-детайлно и обстойно са описани изискванията към банките при предоставянето на информация за кредита още преди сключването на договора за него, конкретно са описани формата и съдържанието на самия договор – какво трябва да съдържа. Изчерпателно е дадено и какво включва и какво не годишният процент на разходите (ГПР).

Новият нормативен акт задължава банките и другите кредитори да информират “на хартиен или на друг траен носител” за всяка промяна на лихвения процент по заема преди влизането в сила на промяната. Освен това те ще трябва и да уведомят клиентите си и за размера на вноските по заема след промяната на лихвата, както и дали и как се променят броят или периодичността на вноските.

За клиентите е добре да имат предвид, че те ще се смятат за уведомени, когато банката им е изпратила писмо на последния посочен от тях адрес. Тоест, ако си променят адреса, е добре да споделят това с банката.

Друга важна промяна е премахването на възможността банките да подвеждат клиентите с некоректни или непълни реклами на заемите си. Така всяка реклама на потребителски кредит, която посочва лихва или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва задължително да съдържа информация за лихвения процент и за всички разходи по кредита, общия им размер, ГПР, общата сума, дължима от потребителя, и размера на вноските. Задължително ще е тази информация да е с еднакъв шрифт, както и дали лихвата е фиксирана или променлива.

Що се отнася до наказателната лихва при предсрочно погасяване на кредит, то такава ще има, но само ако лихвата по кредита е фиксирана. Освен това размерът на таксата е записан в закона – до 0.5% от предсрочно погасяваната сума, ако от срока на кредита остава по-малко от една година, и 1% – ако оставащият срок е по-дълъг от една година.

Такъв е текстът и в европейската директива, правилата на която са отразени в закона. Ако лихвата по заема е плаваща, банките няма да имат право да начисляват наказателна такса при предсрочно погасяване.

Кредиторите ще са задължени да предоставят на клиентите си т.нар. преддоговорна информация. Целта е потребителите да получат възможност да сравняват оферти на различни кредитори и да взимат информирано решение.

Друго задължение на банката е предоставянето на стандартен европейски формуляр за информация за потребителския кредит. Това е формуляр от няколко страници, в който в табличен вид се съдържат детайли за общия размер на заема и условията за усвояването му (как и кога ще получите парите), срокът за погасяване, размерът, броят, периодичността и датите на погасителните вноски, изисквани обезпечения. Формулярът съдържа и информация за процедурите за промяна на лихвата по кредита, а също и ГПР, който трябва да е пояснен чрез представителен пример. Още – изисква ли се сключването на договор за застраховка и какъв, свързани с договора за кредит разходи (за откриване и обслужване на сметки например), както и правото на отказ от договора.

Всеки кредитополучател на потребителски заем има право в срок от 14 календарни дни след подписването на договора да се откаже от него. Тоест, ако е изтеглил кредит, но размисли или реши, че условията не го удовлетворяват, клиентът може да се откажете от него.

В този срок той трябва да уведоми кредитора за решението си, като не е необходимо да посочва мотиви или да заплаща такси. Заплаща се единствено лихва само за периода от усвояването до връщането на кредита . След уведомлението клиентът трябва до 30 календарни дни и “без необосновано забавяне” да върне получените средства и да плати лихвата.

Контролът по прилагането на закона ще се осъществява от Комисията за защита на потребителите.

Според проведено наскоро национално проучване 41% от българите имат кредит, а 40 на сто – депозит. Решаващи фактор за банка, в която да се вложат спестените средства се оказва бързината на обслужването – 70% от анкетираните, а на второ място е близостта на клона до дома или офиса – 40% от анкетираните.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *