post

Липса на данъчни и финансови стимули, неяснота по отношение на бъдещата стратегия за зелено строителство, незнания от страна на бизнеса по темата енергийна ефективност, както и нежелание за съдействие от страна на държавата.

Около тези проблеми се обединиха архитекти, експерти и консултанти в рамките на Втората национална коференция „Пасивни сгради България”.

Според Европейска директива, приета в средата на миналата година, до края на 2020 г всички нови сгради, които се строят трябва да бъдат с нулево или близо до нулевото енергийно потребление. Обществените сгради пък трябва да изпълнят тези изисквания две години по-рано, т.е до 2018г.

Един от начините да се постигне подобна минимална консумация на енергия са пасивните сгради. И ако у нас те са все още доста непознати и се приемат с голяма доза недоверие от страна на строителите, в западн страни като Австрия и Гремания те са стандарт, а по модела се изграждат цели квартали.

Какво е пасивна сграда?
По външен вид тя не се различава от останалия тип строителство. Това, което я прави „специална” е фактът, че за да се отоплява през зимата и охлажда през лятото, тя не се нуждае от почтни никаква енергия. Как се постога това? Пасивните сгради са много добре изолирани, обикновено изолацията е между 30- 50 см, разполагат с троен стъклопакет, а самото отопление става от слънчевата светлина и от самите обитатели. Свежият въздух се осигурява от специална вентилационна система.

И не на последно място – пасивните сгради са с приятен климат, чист въздух, ниска концентрация на въглероден диоксид, ниски нива на въглероден диоксид, както и много по- малко алергени в сравнение с нормалните жилища.

Що се отнася до оскъпяването то е около 5%.

В Австрия, например системата за подпомагане на жилищното строителство е така структурирана, че осигурява стимули за всеки, който инвестира в такава сграда. В България за съжаление липсва цялостна стратегия за зеленото строителство и за подобряване на енергийната ефектовност в сградния сектор.

„В Европа 40% от парниковите емисии се дължат на енергийната консумация в сградите. Именно затова там има огромен потенциал за намаляване на емисиите. Директивата се очаква да обхване между 20% и 30% от жилищния фонд на територията на съюза до 2020 г., а въвеждането й трябва да доведе до намаляване с 11% на крайното потребление на енергия и сериозно съкращаване на емисиите от въглероден диоксид” обясни Георги Стефанов от WWF.

Организаторите на конференцията се обединиха около мнението, че е нужно ясно послание към бизнеса от страна на държавата, както и въвеждане на реален контрол за спазване на строителните норми.

Дотогава обаче пасивната сграда няма да остане концепция  на хартия. Първата такава вече е факт в България. Тя се намира в Благоевград и отговаря на всички критерии на стандарта, проверени чрез прецизния софтуер за моделиране на топлинния баланс PHPP (Пакет приложни програми за проектиране на ПС). Анализът на бюджета на този проект е показал резултати, близки до тези в европейските страни с опит в строителството на ниско-енергийни сгради.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *