post

Над 50% от внасяните и добивани в страната енергийни ресурси не се предоставят директно на крайните енергийни потребители, а се губят при генериране, пренос и дистрибуция на енергия, заяви пред БТА изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност /АЕЕ/ Кольо Колев.

По думите му първичната енергийна интензивност в България е с 62 % над средната за Европейския съюз. Така в крайна сметка харчим с 25 процента повече енергия за производство на единица вътрешен продукт спрямо средната стойност в Европа. Това е потенциалът, който трябва да усвоим до 2020 г., категоричен е Колев.

Ниската енергийна ефективност у нас се обяснява с дългите години, в които сме ползвали електричество на ниски цени, коментира Димитър Дуков, изпълнителен директор на Фонда за енергийна ефективност. Променените реалности обаче налагат страната ни бързо да се преустрои. Това е и основната задача на приетия през 2008 г. Закон за енергийна ефективност, посочиха специалистите.

Националната индикативна цел предвижда разходът на електроенергия да се намали с 9 на сто до 2016 г. и с 20 на сто до 2020 г.

Най-големият потребител на енергия са сградите. Досега са декларирани 6 460 държавни и общински сгради, като санирането им струва 66 лв./кв.м.

Панелните жилища пък наброяват 470 000. Общо не са санирани 700 000 жилища в България, твърди Кольо Колев. При тях санирането възлиза на 60 лв./кв.м. Пазарът за саниране на панелни жилища е по-голям от този на обществените сгради и при тях предстои масово изпълнение на мерки по енергийна ефективност.

Съгласно поетите ангажименти на страната ни до 2020 г. всички новопостроени сгради да бъдат с почти нулево енергийно потребление. Това означава, че броят на задължените лица по Закона за енергийната ефективност ще нарасне.

Според действащия в момента закон задължения имат лицата, които са собственици на сгради с РЗП над 1 000 кв.м и индустриални системи с годишно енергийно потребление над 3 000 мгвтч. Нова европейска директива предвижда прагът за сградите да падне на 500 кв.м. Оттам вероятно десетки хиляди постройки ще попаднат в задължението да изпълняват мерки за енергийна ефективност.

Реализирането на потенциала ще доведе през 2020 г. до намаляване с 11 % на крайното енергопотребление в Европейския съюз. Очакваният резултат от предприетите мерки е намаляване на енергийните потребности в общността.

В момента върви приемането на нов закон за възобновяемите енергийни източници, с който ще се дефинират новите условия на пазара в България, посочи изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност Кольо Колев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *