post

Арх. Николов, преди няколко месеца Европейската комисия прие директива, според която от 2020 г. трябва да се строят само сгради с почти нулева енергийна консумация. Какво означава това и как това ще се случи у нас?
С приемането на тези мерки се въвежда понятието сграда с нулева нетна консумация на енергия. Това означава цялата нужна енергия на сградата на годишна база да се генерира на място. Това означава енерго-независима сграда, но не в буквален смисъл. Когато се приложат всички мерки за постигане на стандарта пасивна сграда, т.е. нуждата на сградата от енергия се сведе до стойности близки до нулевите, тогава става възможно да произведем енергията, от която се нуждаем за отопление, битова гореща вода и за бита, на годишна база, от възобновяеми източници и то на място. С други думи, ако сградата е пасивна е достатъчно да инсталираме слънчеви колектори, фотоволтаика, геотермални инсталации с термопомпи и др. и така да покрием 100% от годишните си нужди. Ако приложим същите мерки към една „обикновена” сграда, няма да постигнем, нещо повече – дори няма да се приближим осезаемо до желаната независимост. Знаете ли колко ток харчи вашият дом и колко фотоволтаични модули са нужни да задоволят този глад? С тази директива нулевоенергийните сгради ще се превърнат в задължителни и то много скоро. 10 години са изключително кратък период, когато става дума за процесите в строителството.

Посоката на развитие е зададена. Важно е как ще се постигне този резултат за всяка една сграда, защото е важна спецификата на конкретния проект е определяща.
Това, което в България е факт е, че скоро бяха приети нови норми, но те са толкова далече от това, което трябва да се постигне според новите корекции в директивата, а от друга страна държавата няма потенциала и волята, няма и визията как да задейства механизма, за да се случи у нас това, което е нужно и важно. Лоби на енергийната ефективност в България няма, или поне сме много малко и сме слаби.

При положение, че изискванията за енергийна ефективност не се случват, как се строят сградите, кой контролира процеса?
Механизмът, за да бъде един обект законен, е много прост и лесен. Проблем е, че има много пропуски в изискванията за енергийна ефективност, обвързването на всички закони и наредби за енергийна ефективност с реалната практика на проектиране, строителство и контрол. Тези изисквания масово не се разбират, не се изискват от клиента, не се контролират ефективно от инстанциите. Процесът по въвеждане на новите минимални изисквания за енергийна ефективност не беше прозрачен, не въвлече всички заинтересовани. Проектантите нямат понятие от темата, нямат достъп до „официално” използвания софтуер за енергийно моделиране, за да контролират консумацията на сградите, които проектират още на проектно ниво. Фирмите, които се занимават с енергийно моделиране и обследвания са на много ниско професионално ниво. Според мен дейността им е само на книга, често издават и грубо неверни и заблуждаващи паспорти и сертификати. Казвам го от конкретния си опит от моята практика. Това се дължи на некомпетентността им и на безнаказаността. Това признават и от Агенцията за Енергийна Ефективност. От друга страна у нас няма институция с лидери с визия, които да призовават към енергийна ефективност и да въведат ефективни, реални мерки нещата да потръгнат и да посочат и да подкрепят добрите практики.

А какво ще се случи ако държавата не направи нищо?
Тя най-вероятно ще направи минималното или само ще маркира някакви дейности. Аз съм скептичен за това, че у нас държавата ще е двигател на промяната. Нормите и наказанията, те у нас така или иначе не работят, няма да преобразят строителството. Но съм оптимист, че промяната ще се случи в посока отдолу – нагоре, и то скоро. Клиентите ще го осъзнаят и ще го изискат, в резултат цялата индустрия ще се пренастрои, за да оцелее. Пасивните сгради са вече настояще, за бъдещето няма и съмнение.

А има ли у нас построени в сгради с етикет за енергийна ефективност?
Макар и малко, но има. Друг е въпроса какво пише в този етикет и дали това е вярно. Голяма част от проектантите не знаят какво е енергийна концепция и как се прави енергоефективен проект. Те нямат представа за това, защото нито са го учили в университета, нито са го практикували, нямат необходимите инструменти, за да го правят. Малцина са проектантските екипи, които знаят за какво става въпрос и имат всички познания и инструментаруим, за да изградят единна концепция, да я оформят във вид на завършен проект, който да е верен, работещ и защитим в практиката.

Да, но ако един проектант желае може да го научи. Тогава проблемът не е ли в инвеститорите, че те не желаят да инвестират повече?
Получава се затворен кръг от нежелание и неинформираност по цялата верига: клиент, проектант, консултант, предприемач, продавач. Този порочен кръг може да бъде разцепен във всяко едно звено, например ако крайният потребител е информиран и поиска пасивна къща, няма кой да го спре и той ще я получи. Същото важи с за останалите в играта: ако проектантът е убеден, че качествата на пасивната къща са безспорни, то той ще убеди клиента си и накрая ще я построи, предприемача ще се захване със строителството на пасивно селище, защото лесно ще го продаде и т.н.

А Агенцията за енергийна ефективност? Тя за какво е?
Тя има много функции, но и там проблемите са, че те се преплитат с функциите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите. Същевременно агенцията е към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Всички нормативи в строителството минават през МРРБ и когато става въпрос за прилагане на нещо към сградния фонд, от агенцията вдигат ръце и казват, че не е в техния ресор. Няма единно ведомство, което да посочва целта, да има визията за ефективно действие в посока устойчиво строителство и енергийна ефективност, които вървят ръка за ръка. Ролята на агенцията би могла да бъде лидерска, поне като поставяне на целите и приоритетите, да изготвя стратегии на действие за постигане на високи цели. Според мен към момента това по-скоро не е факт. Скептичен съм, защото няма изгледи за промяна.

Вие сте сред малцината в страната, които имате знанията и опита в проектиране и изпълнение на пасивни сгради. Има ли у нас капацитет да се строят такива при положение, че няма никакви поощрения от страна на държавата?
Пасивните сгради и желанието на хората да притежават такива, нямат нищо общо със законовите рамки и с това, което държавата изисква. Пасивните сгради дават толкова много предимства на обитателите си, че те не се нуждаят от поощрения или пък закон, според който държавата да им го изисква. Поощренията биха били нещо полезно, стига да не изродят пазара по такъв начин, че всички да се втурнат да строят някакви псевдо-пасивни сгради, само и само да получат субсидии. Аз по-скоро съм умерен привърженик на такива мерки.
Пасивните сгради се случват и сега – строят се такива къщи и собствениците им изобщо не питат дали, какво и как ще получат. Това в България е вече факт.

А това само проекти ли са или са вече изпълнени?
В личната си практика, а аз не съм единствения, в Благоевград реализирам проект за пасивни къщи. Интерес има и той става все по-голям.
Ето защо казвам, че това е настоящето, това е бъдещето. Държавата ни е на опашката на Европа във всяко едно отношение, но това не е причина в България да няма интерес. Засега той е от частни лица, при големите инвеститори все още липсва, но съвсем скоро и това ще се случи.

От страна на МРРБ и ООН съществува програмата за саниране на жилища.
Не съм сигурен доколко успешна може да бъде тази инициатива и какви ще бъдат резултатите, защото тук става въпрос само за много козметични ремонти. 5 или 10 см изолация с шарена мазилка, без мерки за контролирана вентилация не са моята визия за енергийна ефективност и комфорт на обитаване. Това, което се прави в момента, ще се отрази на консумацията на енергия, но с малко повече професионализъм и взискателност могат да се постигнат далече по-добри резултати и много по-доволни собственици. Те май и в момента са доволни, но представете си колко би била доволна една пенсионерка в  апартамент в панелен блок, ако може да си стопли напълно цялото жилище, това да й коства от пенсията само 25лв. на месец през зимата и повече да не й се налага да върти кранчето, защото такова няма? Просто защото в пасивните сгради изобщо няма радиатори.

А разходите?
Пасивната къща е по-изгодна от нискоенергийната, защото в процеса на експлоатация пасивната къща работи за собственика си, а нискоенергийната коства на стопанина си непрестанни, тежки енергийни разходи. Ако погледнем малко по-широко и разгледаме стойността на сградата, но и по време на експлоатация и поне в десетгодишен период ще се убедим, че пасивната сграда е дори по-евтина от конвенционалната. Ето защо съм убеден, че интелигентният клиент и стопанин ще направи правилния избор. Наскоро един белгийски колега ми каза следната шега: „Ако казваш на хората, че отоплението на пасивната къща на ден струва колкото да изпиеш едно кафе, ще те разберат повече, отколкото ако им говориш в киловат часове.” Това е вярно – отоплението на пасивната къща не струва почти нищо – сами си направете сметката, говорим за не повече от 15 кВч/м2 годишно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *