post

Арх. Момерин, преди няколко месеца обявихте началото на проекта BREAAM БГ . Какво се случи от тогава и как се развива той?
Първо бих искал да кажа няколко думи за самата система. BREEAM е първият метод за оценка на устойчивото строителство и е развит през 1990 година от британския институт за устойчиво развитие Building Research Establishment (BRE). Днес той е водещ в Европа, Азия и Близкия Изток. В Европа BREEAM се модифицира в BREEAM Europe, а в страните от Персийския залив – в BREEAM Gulf, партнирайки си с местните Съвети за устойчиво развитие. Освен това има и адаптирани системи  за отделните видове сгради – офиси, жилища, търговски, за сгради със специфични критерии, като библиотеки или школи – ВREEAM Bespoke, а за съществуващи сгради – BREEAM In-Use.
Проектът  BREAAM БГ има за цел създаване на адаптирана за България независима система за оценка на устойчиво и екологично строителство, базирана на британската система. Предствянето му беше в края на месец юни в посолството на  Великобритания и предизивика наистина голям интерс. А това е доказатество, че макар и в условията на криза, темата за устойчиво строителство е актуална и има бъдеще.
Това, което се случи впоследствие е, че методът за оценка BREEAM претърпя трансформация. Международният стандарт  беше премоделиран с цел създаване на по-облекчена и лесна за адаптация структура. В края на месец ноември новата структура International Code For The Sustainable Built Environment (Mеждународен код за устойчивата строителна среда) – беше представена тук, тогава  неформално създадохме и съветът BREAAM БГ. Неговата задача е да адаптира инструментът към българските условия.

На каква база ще стане това?
В съвета в момента има представители на бизнеса, неправителствени организации и академичните среди. Това не е частен проект, а публичен и е отворен към всеки един, т.е. всеки човек, който има желание може да се включи. Хората в съвета работят на приятелски и добрововлен принцип. Досега имах редица индивидуални разговори, в които всеки един от участниците заявява своята възможност да се включи. Например някои участници имат интерес да участват в ръководството и създаване на техническа и експертна част по отделните категории от системата  – вода, материали, енергия, отопления. Те ще ги анализират и ще предложат начин как да се адаптират към местните условия.
На среща в края на януари ще изясним всичко това и ще направим цялостен анализ как ще се случи. Накрая ще излезем с един общ доклад, който ще бъде обсъден с нашите партьори от BREEAM и ще решим как може да се реализира на практика.
Финалната фаза е да се пристъпи към реални действия. На базата на всичко това ще имаме и ясен процес на действия и реално една адаптирана към българските условия система за устойчиво строителство.
В момента нещата се поставят на концептуална, а не на икономическата база. Всеки един, който е дошъл и се е включил, е оценил работата и значимостта на тази система. Първите ще бъдат първи и първите ще спечелят. Ние сме група от хора, целенасочено ангажирани и знаещи какво правят. В този ред на мисли се движат и всички други проекти, които разработваме.

Вие самият сте оценител по BREEAM. Доколко системата е приложима у нас на този етап?
Аз лично не срещам никаква трудност да работя по тази система тук. Единствената сложност, доколкото може да бъде наречена така е, че се работи на английски. В момента всяка една сграда може да се оцени, но най-лесно се оценяват сгради от търговския спектър – офиси, индустриални, търговски центрове. За тях има разработени системи и те са най-лесни.
Ние работим обаче и по системата BREEAM Bespoke, или „ушиване по мярка”. Тя може да бъде приложена за всеки вид сгради – училище, школа. Предстои и приложението на BREEAM In Use или Сгради в употреба и BREEAM Общини. Те ще бъдат анализирани и обсъдени как може да се реализират и приобщят към българските условия.

BREEAM Bespoke ли ще бъде приложена при сертифицирането на библиотеката на Лесотехническия унивесритет? Какво печели университета от тази система и с какво библиотеката ще се различава от останалите подобни?
Да, ние сме активен участник в проекта. Ръководството ни оцени като система, като качество. Освен това, един публичен проект е най-простият начин, по който ние може да си сътрудничим. Не мога да кажа с какво библиотеката ще се различва от останалите, но се надявам това да стане първата сертифицирана по BREEAM библиотека в Европа. Инициативата е и доказателство, че един публичен проект с европейско финансиране няма никакви противоречия с една подобна система. И не на последно място, това е една инвестиция, която ще бъде максимално ефективна и да покажем нещо, което го няма в България.

В този ред на мисли, как една такава система се вписва в процеса на усвояване на евросредства?
Не  мога да кажа какви са нагласите на Европа по отношение на отпускане на ервопари за подобни програми. Това, което обаче със сигурност мога да твърдя е, че сериозните банкови институции все повече започват да обръщат внимание и да изискват подобен сертфикат. Защото това е гаранция за изключително усвояване в дълготраен период. Това е и част от социално- икономическите характеристиките на един проект.

Все пак  за един от вашите проекти – Иновационен парк София, заявихте, че ще търсите финансиране по ОП „Конкурентноспособност”?
Да, има възможност за финансиране по тази програма и се надявам да успеем в усвояването. В  момента даваме приоритет в работата със заинтересованите страни, т.е с бъдещите клиенти. Най-важният въпрос  е концепцията му, бъдещите наематели и неговата уникалност. Ние реално продължаваме да търсим партньори, с които да построим концепцията на този парк. На срещата в края на месеца,  част от въпросите ще бъдат посветени и на него. Все още сме в процес на предизвикване на интерес така че бих искал да поканя всеки заинтересован да се включи в проекта Иновационен парк София да го направи!

Колко време би отнело реализацията му?
Не по малко от година и половина. В смисъла на това, че самата процедура по кандидатстване, одобряване и усвояване на средства по европейските програми отнема технологично време. След което трябва да се задвижи и самия проект- реализация, строителство.

При положение, че говорите за публичен проект с европейско финансиране, търсите ли съдействие в лицето на държавата?
Търсим мнения и коментари. Ние не разчитаме обаче държавата да го реализира вместо нас. Имахме разговори с министър Дончев  и сме го запознали с проекта. На 1 и 2 февруари по наша покана има негова  визита в Лондон, там надявам се ще имаме възможност да посетим британския парк и да го разгледаме.
Що се отняся до системата BREEAM, то тя е представена и на общинско ниво на арх. Диков и на г-жа Савина, участвали сме в инициативи, конференции. На министър Плевнелиев също сме представили системата още през 2009 г.

А какво е вашето мнение за директивата на ЕС, според която след 2020г да се строят само нулево енергийни сгради?
Това няма да се случи. Първо смятам, че Европа не си вярва за нея. Освен това на местно ниво, тригодишният план за енергийна ефективност ние започнахме да го реализираме три месеца преди крайния срок. И като архитект мога да споделя, че никой от моите колеги не знае, за какво изобщо се прави оценката за енергийна ефективност. Няма никаква синхронизация в законите , имаме една Наредба 7, която е морално остаряла още през 2008 г. И още нещо, ние имаме едно погрешно разбиране, че говорим само за енергийна ефективност, но никой не говори за вода, за отпадъци, за живот на сградата.
И ще дам пример – Великобритания има план, по който работи много усърдно. През 2020 не трябва да има сгради, построени или реконструирани, които да оставят въглероден отпечатък върху природата.
Всъщност това е и едно от нещата, които ние се стремим да направим в научно изследователския център на Иновационния парк. Искаме анализираме и да си поставим реални и изпълними цели  за 2015, 2020 г и т.н. Когато създадем този анализ ще го направим публичен и ще го предложим. Това ще бъде един план, който трябва да даде предвидимост на българското общество , за да знае всеки един човек, какво трябва да свърши през тази и тази година, какви средства трябва да отдели.
За целта са необходими няколко неща са необходими – опростяване на законодателството и подреждане. Има ги нещата, но просто не са свързани.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *