post

Наскоро беше приет Интегрираният план за градско развитие на София. Каква е вашата позиция за посоката, по която се планира развитието на града? Какви са плюсовете и минусите?
Това е един доста сложен, много широкообхватен проект, предмет на сериозни и задълбочени проучвания, изготвен от екип отлични професионалисти. Разбира се, целта на този план е само да набележи проблемите, а не да ги разрешава; да маркира целите за развитие. Тепърва предстои детайлизиране, търсене на финансиране, изпълнение и т.н. Но за да бъдат постигнати дадени цели, то първо те трябва да бъдат дефинирани като такива, така че самият план е една добра отправна точка, но е само началото на един дълъг процес.

По отношение самите посоки за развитие – едва ли някой може да ги оспорва. Както в повечето случаи при проучвателни и аналитични работи, самият процес показва много повече от финалното заключение, което е силно съкратено, но е основен фокус при същинските действия. Това, което ми прави впечатление, е, че не особено сериозно е засегнат проблемът с липсата на добра инфраструктура в едни от най-богатите квартали на града (става дума основно за Витошката яка). Казусът само леко е загатнат, но не е маркиран като приоритет. Инфраструктурата тегли много средства, а голяма част от инвеститорите в тези райони в последните години бяха принудени да я изпълняват със собствено финансиране и след това да я подаряват на общините с цел да могат да продадат построеното (жилища, офиси, магазини и т.н.). Въпреки това, инфраструктурата е в недобро състояние, а и не е залегнала като приоритет. Не би трябвало да се развива инфраструктурата само в бедните квартали, а навсякъде, където е необходима и недостатъчна.

2. Какви са основните проблеми в градското планиране на столицата ни? Какви са нуждите на града, как виждате пространственото развитие?
За строенето на парче по време на строителния бум няма да приказвам, изговорено е достатъчно по темата и вече е скучна. По-скоро въпросът е оттук накъде. В чисто пространствено-градоустройствен план има голяма необходимост не само от Подробни устройствени планове, но и от Работни такива. Необходими са улични силуети, груби обемно-пространствени решения за конкретните имоти, които да бъдат спазвани задължително от проектантите. В противен случай хаосът ще продължи да се случва, сградите ще се ситуират в имотите по усмотрение на проектантите, които в не малко от случаите си нямат хал-хабер от градоустройство и прочее.

3. Предстоят мащабни архитектурни конкурси за преобразяването на столичния център. Ще участвате ли в тях?
Да, такова е намерението ни, доколкото все още имам някаква вяра в конкурсното начало. Но дали след конкурсното начало предстои конкурсен край – отделна тема.

4. Какво решение бихте дали за безразборното и разностилно строителство, което се случи в последните години? Има ли начин да се реформира направеното до сега?
Едва ли. Преправянето на дадена сграда под каквато и да е форма (било то само изолация + влачена мазилка) струва скъпо. Това са средства, които се отделят само в краен случай, по необходимост и то в повечето случаи функционална/утилитарна, а не визуална/естетична необходимост. Като така не виждам начин това да се случи. Гледайки напред, обаче, виждам начин това да се ограничи за бъдещо строителство – чрез създаването на специална комисия, която да следи именно стиловата, естетичната, визуалната страна на сградите при разрешението за строителство. Разбира се, такава мярка се струва на доста колеги крайна и заплашителна – провеждал съм дискусии и сондаж на мнения сред бранша и резултатът е: всички са наясно, че проблем има, но малко проявяват желание или инициативност той да бъде разрешен.

5. Напоследък се говори много за зелена архитектура. Как може да се стимулират българските архитекти да проектират повече такива сгради?
Пасивната архитектура е сложна тематика; има необходимост от много допълнителни познания. Нещата не опират просто до по-дебела топлоизолация, троен стъклопакет и фотоволтаици на покрива. За инвеститорите това е просто едно сериозно увеличение на първоначалната инвестиция с неясен ефект вбъдеще. За да може да бръкнат в джобовете и да извадят тези пари, необходимо е да бъдат убедени във възвращаемостта. Което е работа на архитекта. Но за да може да убеждава в нещо, човек трябва да е сигурен в него, а за да е сигурен, не е достатъчно да е подочул оттук-оттам, трябва сериозна подготовка и обучение. Може би провеждане на повече обучения, курсове, семинари, както и финансиране за допълнителна квалификация би помогнало в голяма степен на архитектите, които имат желание да подходят „по-зелено“ към проектите си.

6. В какъв период се намира архитектурната професия в момента? Забелязват ли се вече признаци, които да показват, че кризата в архитектурния бранш отминава?
И да, и не. До момента се убеждавам, че в криза е като в  джунгла – по-големият изяжда по-малкия. Тоест – по-добрите имат работа, по-изостаналите – не. Да, общото мнение е, че работата е малко и по-трудна, но всъщност кризата е за тези, които в момента нямат достъп до нея. Бих могъл да кажа, че има раздвижване, но гледайки само от собствената си камбанария; обективна оценка – трудна работа. Дори икономистите бъркат в това отношение.

7. Специалисти прогнозират, че през следващите 1-2 години ще се правят по-малко нови архитектурни проекти, но за сметка на това ще се засилва интересът към реконструкциите. Това ли е посоката, в която трябва да се насочат архитектите?
Не мисля. Реконструкции, реставрации и опазване на архитектурното наследство е една от многото дисциплини в архитектурата. По-малко строителство напоследък и за вбъдеще – да, повече реконструкции – да, но това да бъде определено като посока за основно развитие и поле за дейност на архитектите – по-скоро не. 

8. Кои са новите концепции в развитието на архитектурата в световен мащаб – като материали, форми, идеи…?
Нещо като при развитието в генното инженерство, но малко по-различно. Общото между двете е невъзможността ми да кажа нещо адекватно по темата. Нано-технологии, прозрачни бетони, аерогелове и прочее изобретения придават съвсем нова светлина на много от аспектите на архитектурата. Всичко се развива с адски бързи темпове и за съжаление масата от архитекти (и то в световен мащаб) няма възможност да следи това развитие и бързо изостава. Само най-големите имена в архитектурата имат щастието да се докоснат до тези новости, експериментирайки с тях, бидейки новатори, използвайки ги за пръв път в архитектурен проект. Поради тази причина ние ще се допрем до новите концепции в архитектурата след много години, когато поостареят и станат достъпни за масите. А дотогава – да, последната мода все още е зелената архитектура.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *