post

Банките в България могат да осигурят над 20 млрд. лв. нов кредитен ресурс при достатъчно интерес. Така те могат да допринесат за сериозен растеж на инвестициите и потреблението, обясни Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България. От 2009 г. насам спадът на лихвените равнища по бизнес кредитите е близо 3.2%, каза Андронов и добави, че толкова значимо понижение не е имало в нито един друг сегмент.

Според шефа на банковата асоциация това до голяма степен се дължи на финансовите инструменти, финансирани с европари, като “Джереми”, пише “Труд”. Благодарение на тях банките са имали евтин достъп до ресурс в годините на кризата.

Андронов припомни, че банките у нас са свръхликвидни и кредити се отпускат при изгодни условия. Той прогнозира, че ако се запази стабилността в страната, икономическия растеж може да надмине 2%. Последните данни на НСИ вече отчетоха ръст на брутния вътрешен продукт с 2 на сто през първото тримесечие на годината.

В следващите шест до 12 месеца вероятно посоката на движение на лихвените проценти ще продължи надолу. В големите банки лихвените проценти по едногодишните депозити вече слязоха под 1 процент, което е исторически най-ниското ниво за последните 20 години.

“Можем да приемем, че намалението на лихвите по депозитите наближава своя предел. Лихвите по кредитите обаче ще продължат да намаляват още известно време”, коментира Андронов, цитиран от Дарик. Той прогнозира още, че тенденцията на спад на лихвите по бизнес заемите ще се запази до края на годината.

Според последните данни на БНБ към март лихвените нива по новите фирмени кредити варират от 5.81% до 8.61%. Лихвата е различна – в зависимост от големината на кредита, валутата, в която е отпуснат и др.

Банките са готови с нови продукти, ще финансират все повече проекти – с европейски и без европейски програми, това ще бъде нашият, на банките, принос за икономическото възстановяване на страната, посочи Андронов.

За кризата в Гърция банкерът коментира, че българските банки с гръцки собственици не са притежатели на гръцки дълг, не зависят нито от гръцкия пазар, нито от гръцкото правителство.

“Трябва да се признае на БНБ, че тя подготви гръцките банки в България за всякакви сценарии”, каза Андронов.

Влизането на страната ни в еврозоната и в Единния банков съюз трябва да се обмислят внимателно и да се подготвят паралелно, смята още Андронов.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *