post

При провеждане на политиките за градско развитие и при разработването на Градския дневен ред на ЕС (Urban Agenda) е необходимо да се отдели специално внимание на развитието на малките и средните градове. Тази позиция изрази министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на неформалната среща на министрите от ЕС, отговорни за териториалното сближаване и градските въпроси. Основна точка от дневния ред на срещата беше обсъждане и приемане на Декларация за политическа подкрепа за развитието на Градския дневен ред на ЕС (т.нар EU Urban Agenda). Форумът се организира от Латвийското председателство на Съвета на ЕС и на него се обсъждат въпроси на градското развитие на страните от ЕС, отговорностите на различните  партньори за изпълнението на целите за устойчиво и интегрирано градско развитие.

Трябва да отключим потенциала на малките и средните градове и точно сега е времето да превърнем думите в действия, в противен случай ще имаме поредната декларация, без конкретни мерки и инструменти за нейната реализация, каза още в изказването си министър Павлова. Тя изрази позицията на България за запазване на структурата на Декларацията от две части, втората от които специално е насочена към ролята на малките и средните градски райони.

България подкрепя Декларацията и е съгласна с основните послания в нейния текст. Приемането на единен политически ангажимент от държавите-членки по отношение продължаване на разработването на Градския дневен ред на ЕС е от изключително значение към постигане на общата цел за по-ефективни и координирани действия за устойчиво и интегрирано градско развитие на всички нива, посочи регионалният министър. Според нея трябва да се запази концепцията за полицентрично развитие на целия ЕС.

В подкрепа на изразената позиция е и цялостната политика на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в подкрепа на малките градове в по-слаборазвити и периферни райони на страната в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие (НКПР). НКПР определя полицентричното развитие на българската територия като най-подходящ сценарий и основа за устойчиво балансирано развитие. Балансираното развитие на територията на европейско ниво също е отчетено като приоритет в предложената Декларация, в която е отделено специално внимание на малките и средните градски райони и тяхната водеща роля и голям потенциал за цялостното европейско териториално развитие в социално-икономически аспект. Ролята на тези градове е обслужваща и стабилизираща за районите и разположените там по-малки населени места. Значението на малките градове е ключово за поддържане на устойчиво и балансирано териториално развитие и за постигане на икономически растеж. В тази връзка, в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, също е отделено внимание на по-малките градски райони. Те са включени в специална приоритетна ос, насочена към подкрепа за малките градове – опорни центрове на националната полицентрична система, съгласно НКПР.

Министър Павлова посочи, че България има високи нива на емиграция от страната, най-вече по отношение на млади и добре образовани професионалисти. Тези негативни процеси се засилват от установеното през последните години моноцентрично развитие на територията на страната и от растежа на големите градове за сметка на по-малките градове в периферните райони, аргументира се министър Павлова. Считаме, че целенасочената подкрепа за тези райони, вкл. чрез възможностите на Европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014-2020 г., ще бъде ключов фактор за намаляване на негативните миграционни процеси в ЕС.

Това може да се постигне чрез определяне на териториални цели на Стратегията „Европа 2020“, която е с изключително секторен подход и по-добрата й координация с Териториалния градския дневен ред.

Предложението за разработване и приемане на Градски дневен ред на ЕС е по инициатива на Холандия от 2013 г., като отговор на необходимостта от създаване на нови форми на сътрудничество, с акцент върху градските проблеми с общоевропейско измерение. Тези проблеми са свързани с теми и европейски приоритети, като енергетика, заетост, жилищна политика, развитие на вътрешния пазар, намаляване на бедността и на негативните миграционни процеси и др.

Декларация е разработена по инициатива на Латвийското председателство, в тясно сътрудничество с останалите две страни-членки от председателското трио (Италия и Люксембург) и отразява позицията на държавите-членки за засилено участие в процеса по развитието на Градския дневен ред на ЕС. Декларацията е естествено продължение на редица европейски документи в областта на териториалното развитие и градската политика, около които са обединени всички държави-членки, най-важните от които са Териториалния дневен ред на ЕС, Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове (Лайпциг 2007 г.), Декларацията от Толедо и други документи, включително Стратегия „Европа 2020“- Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

До момента проектът на Декларация е претърпял няколко основни редакции, при които са редуцирани част от текстовете, а останалите са оформени като кратки ключови политически послания. В допълнение, в провежданите дискусии (вкл. и на срещата в Рига от 6-ти май 2015 г. на Генералните директори по териториално сближаване и градски въпроси) няколко държави-членки изразиха резерви по отношение на цялата част II от декларацията, свързана с малките и средните градски райони и предложиха съответните текстове да бъдат оформени като отделни приложение (анекс) към Декларацията. Сред тези държави са Испания и Белгия.

Същевременно, редица други държави-членки, сред които Италия, Ирландия, Кипър, Австрия, Словения, Словакия и Литва, изразяват позиция за запазване на Декларацията във вида с включена втора част, посветена на малките и средните градски райони.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *