Създават се два нови фонда – единият за преструктуриране на банки, който ще се управлява от УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и вторият за преструктуриране на инвестиционните посредници , управляван от Фонда за компенсиране на инвеститорите. Това предвижда правителственият законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, който бе одобрен от парламента на първо четене, пише econ.bg.
Законопроектът има за цел да въведе в националното законодателство европейска директива за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Като орган за преструктуриране на банки депутатите определиха БНБ, а КФН – за преструктуриране на инвестиционни посредници. Те ще трябва да информират министъра на финансите за решенията си. Според законопроекта решенията за преструктуриране на банки ще се вземат от Управителния съвет (УС) на централния наздор. В рамките на КФН това ще е в компетенциите на този член на регулатора, който отговаря за анализа и оценката на рисковете на финансовите пазари.
В документа е разписано задължение на БНБ да извършва преглед на качеството на активите на цялата банковата система, включително проверка на качеството и адекватността на използваните оценки за стойност на активите, приетите обезпечения и практиките по обeзценяване и провизиране, при участие на независими външни лица с висока професионална репутация.
КФН ще организира преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация.
БНБ ще е длъжна да информира министъра на финансите за решенията си. При случай на финансова криза, действията от страна на Централната банка трябва предварително да бъдат одобрени от министъра.
“В двата органа за преструктуриране се създават самостоятелни структурни звена, които подпомагат УС на БНБ, съответно комисията, при упражняване на функциите им по преструктуриране. Тези звена са отделни и независими от функциите, свързани с упражняване на надзор и от другите функции на БНБ и КФН”, се казва още в законопроекта.
Според него кредитните институции и инвестиционните посредници от своя страна ще трябва да изготвят и актуализират планове за възстановяване. Те трябва да съдържат мерки и процедури за предприемане на навременни действия в случай на проблем с финансовото им състояние. Въпросните планове ще бъдат разглеждани и одобрявани всяка година от БНБ и КФН.
Депутатът от БСП Георги Търновалийски очерта два проблема в проекта – заложен конфликт на интереси и липса на отговорност.
Управителните тела на банките ще останат с впечатление, че каквото и да правят, държавата ще трябва да ги спасява, ще има фонд, който трябва да ги спасява, отбеляза още Търновалийски, цитиран от БТА. И подчерта, че цената ще я плащат българските данъкоплатци. Правилният подход, според левицата, е да има пазарни отношения, които да предвиждат възможност за фалит на банки или оздравяване със средства на акционерите или на пазара.
В края на май от Европейската комисия (ЕК) изпратиха писмо до България, Чешката република, Франция, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Полша, Румъния и Швеция с искане страните да приложат изцяло Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ).
Европейският документ предоставя на държавните органи нужните инструменти и правомощия за ограничаване и преодоляване на финансови кризи и фалити на финансови институции или на големи инвестиционни посредници в страните-членки на Европейския съюз (ЕС).
Крайният срок за въвеждане на директивата в националните законодателства на страните от ЕС е бил в края на миналата година. 11 от държавите-членки обаче, сред които и България, не са спазили този срок.