post

Проектът на сградите на Литекс Тауър и Софарма е компилация от разнообразни системи, които го правят уникален не само за България, но и в световен мащаб. Това са олекотена конструкция, децентрализирана ОВ  инсталация, осигуряваща максимална гъвкавост и намалено потребление, централна вакуумна прахо-почистваща система, както и система за управление и контрол на сградата. Акцентът обаче е фасадата. Тя е последно поколение– адаптивна фасада. Нейната специална разработка е ключът към концепцията за ниско енерго-потребление и висок комфорт. Подобни фасади има реализирани единствено в Швейцария и Австрия и сега фасадата е развита и подобрена  последна версия.
В проекта се залага на технологията на естествената светлина. Слънце-защитните щори са от ново поколение и единствени по рода си. Външно стъкло е напълно прозрачно. Специалните системи на щорите връщат обратно пряката слънчева светлина, без да отделят голямо количество вторична топлина  и в същото време пропускат достатъчно за комфорта мека дифузна  и естествена светлина.

Г-н Велковски, залагайки само на тези технологии, успявате да постигнете над 37% по-ниска консумация на енергия, така ли?
Общо взето, да. В допълнение залагаме и на други елементи. Например, няма окачени тавани, като една от идеите е да се ползва топлинната инертна маса на голия бетон. Така нощно време, когато въздухът е относително студен се създава вентилация, която охлажда бетона, през деня, когато има източници на топлина в помещенията, охладеният вече бетон отнема част от отделяната енергия – реално бетонът играе ролята в цикъла на ОВИ.
Друго преимущество е, че няма окачен таван и естествената светлина се плъзга по тавана в дълбочина, отразява се и пада в помещението като мека дифузна светлина. Практически, с помощта на слънце-защитите можем да е пренасочим до края на помещенията – в пълната дълбочина на интериора.
Освен това, нека да погледнем и другата страна. При премахване на окачения таван се спестяват около 30-40 см етажна височина при спазване на всички останали изисквания. Практически, на всеки 10 -12 етажа имаме по един етаж в плюс площ, което е и плюс за инвеститорите.
Много от внедрените иновации  не са направени само заради енергетиката, но и от комерсиална гледна точка с поглед и мисъл за инвеститора. Мисля, че в тази посока арх. Паскалев може да каже значително повече от мен.
Белите (високо прозрачни) стъкла, също. Първоначално, идеята беше фасадата да бъде традиционен (дебел) двоен скин. Оказа се, че това изяжда много площ, което е търговска площ от гледна точка на инвеститора де факто. Оставам на страна потенциалните проблеми, с които се сблъсква тази концепция, като проблеми с пожаро-безопасност, почистване, понякога прегряване и т.н.
Затова мога да кажа, че тук са идеално съчетани комфортът на обитателите, енергийната ефективност, но и ползите за инвеститора.

Вие сте започнали този проект преди няколко години. Има ли вече нови технологии, които са се случили в света?
В тази област технологията на дневната светлина сега тепърва излиза и вероятно ще се превърне в хит, всъщност започва да се превръща на практика.  Аз лично не съм видял нищо по-ново за момента. След като започнахме строителството се разбра, че това е бъдещето и много компании проявиха интерес.
Много е важно да се каже, че това не е вентилируема фасада, т.е няма въздух, който да преминава между двата пласта на фасадата в традиционния смисъл, в който хората са свикнали да го разбират.
В Европа и света има подобни решения като форма и размери на дебелина, но те са вентилирана фасада. Има и по-малко познати решения, които също се базират на затворена кутия, но те експлоатират  по-различна физика и освен това с изключение на гореспоменатите фасади, които сме направили, не ми е известно друго решение, което да е изпълнено с ретро-оптични слънце-защити.

Може ли да се каже, че проектът принадлежи към т.нар „умни сгради”?
Да, за България и Европа проектът определено принадлежи към тях. Това е една от най-авангардните  фасади, иновативна и в световен мащаб.
Освен това искам да подчертая, че когато е правен дизайнът, той е съобразен изцяло с околната среда. Изхождали сме от това, какви са локалните климатични особености и какво има наоколо с оглед  получаване на устойчива и еко-съобразна архитектура.

А възможно ли е тази технологии да се приложат върху вече построена сграда?
Не виждам да има съществен проблем старата фасадата да бъде „съблечена” и сменена с нова от този тип, стига конструкцията да го позволи. Все пак трябва да се има предвид, че колкото по-голям е елементът,  толкова по-труден е за производство, транспорт и монтаж, но това са фактори, които може да бъдат управлявани.
За момента обаче ми се струва, че това е технология, подходяща за офис и обществени сгради, предимно поради ценови ограничения. Няма как да се произведе нещо с особено високо качество и в същото време да бъде евтино. Т.е. причините са по-скоро икономически, не технологични.

Тогава какво може да правим със старите сгради?
Не съм гуру в областта но за панелите не знам наистина какво би могло да бъде хем ефективно, хем евтино, хем изгодно, хем лесно. А, аз съм голям скептик, че те могат да се направят супер ефективно въобще, и че може нещо да се направи. Дори съм се питал заслужава ли си…
За тях ще е подходяща лека система, която да се произвежда бързо и лесно и да е много евтина. Но аз пак ще кажа, че не съм от хората, които вярват, че може ефективно и качествено да се произвежда за без пари. Така, че според мен поне един от факторите май няма как да бъде спазен.

Добре, а как е станало в Германия, вие сте живял там и имате опит?
Много трудно е да се гледа само Европа. България е на светлинни години в някои отношения от Европа все още, и по начин на изпълнение и по начин на реализация.
Дори правителството да направи някакви много добри стъпки и да създаде условия, ще се намерят поне група хора, който да точат пари и да не се използват по предназначение. Това е може би една от основните разлики и спънки.
До къде сме с фотоволтаиците? Имаше голям бум, а реални проекти. Ако изключим няколкото, които по-скоро бяха реализирани като експеримент. На Запад какво ги интересува когато дават пари: има ли реален проект и нещо на лице или не. Работи ли реално или не. Колко е ефективен?
Докато не се намери решение за тия неща, не виждам как нещо ще мръдне с добри темпове напред. В Германия и в Европа има страхотна организация. И там се получават нещата, но има норми и лимити и който може се да справи – добре, който не може или не иска, поради някаква причина изпада и толкова. Дори и в африканските страни, ако вземеш концесия за разработка на петрол и не го извадиш в някакво контролно време, просто я губиш, нищо че си платил.
Значи държавата защитава твоя интерес строго, но докато той съвпада с нейния глобален и обществен интерес, а тя като институция е призвана именно за това в крайна сметка.

Ако сега започвате една сграда, каква ще бъде тя?
Само искам да подчертая, че не съм само аз съм ангажиран с този проект. Зад този комплекс седи цял екип от добри специалисти и съответно това са резултатите от съвместната ни работа.
Със  сигурност ще бъде още по-модерна. Технологиите се развиват и това е хубавото. А и екипа съм сигурен много по-уверено ще работи с иновативни решения, просто опит.
Например, в областта на ОВИ има много новости, които нямаше как да бъдат внедрени тук, към момента в който разработвахме този комплекс. Вече има много добри технологии за новите енерго-ефективни сгради. Първо – активирана бетонна маса на конструкцията в цикъла на ОВИ, геотермия и интегриране на соларни панели, супер интелигентни фасадни системи с изключителни параметри, притежаващи гъвкавост, които се адаптират според нуждите на сградата и външните условия, така че да извлича максимумът от тях. Възможно е да интегрират в себе си множество от ОВ системите, които засега се считат като отделени, но бъдещето може да покаже, че може би не са съвсем отделни.  И не на последно място технологията  – на дневната светлина, тя е изпълнена при този проект.
Ако всичко това се направи в разумна симбиоза и с добър инженеринг, може да се изведе сграда до нулева или близо до нулевата енергийна консумация и почти без вредни въглеродни емисии, пък било то и бизнес сграда. Въпрос на инженеринг. Всъщност така ще се изпълнят и директивите на Европейския съюз, които бяха гласувани съвсем на скоро за 2020 г.
Оттам нататък има един много голям елемент, за който никой в България не говори още – това е така наречения “вътрешен товар”, предизвикан от хората и машините. Там има също потенциал. Има модерни сгради, в които нямате право да внесете компютър с мощност над 100 вата примерно. Т.е. има потенциал да се реже и от вътрешната консумация на сградата без да се нарушава комфорта, въпрос на гледна точка и култура на ползване.

Означа ли това, че една сграда може да се построи енергоефективна, но поведението на хората вътре да я провали?
Да, това може да се случи с всяка една сграда в момента, в който неразумно се прескочат проектните пределни лимити. Ние положихме големи усилия да направим сградите да са енергоефективни и в съзвучие с класът, за който са предназначени, но нямаме никаква гаранция, какво ще бъде поведението на потенциалните наематели. Инвеститорите, разбира се, знаят пределните възможности на сградите и в тази посока, всичко е в техните ръце и евентуалните ползватели.
От чисто техническа гледна точка, няма как една сграда, проектирана със системи и гъстота на населване, примерно за 6 кв.м на човек да понесе гъстота от сорта на 2 кв.м. на човек, без това да повлияе микро-климата и ОВ.
Всъщност последната висока гъстота е далеч под нормата за клас А сгради, а ние правим именно клас А сграда. От нас се изискваше да направим висока енергоефективност при спазване на класа и това, което сме направили със съответните запаси и според нормите.
По важно е, обаче, да се повтаря все по-често, че светът в момента, такъв – какъвто го виждаме и познаваме, е надхвърлил в пъти собствените регенеративните възможности на майката земя и затова трябва да успеем да влезем в някакъв цикъл от технологии,  с който да възстановим и запазим равновесието, ако искаме изобщо да има свят и след нас.
Изграждането на енерго-ефективни и устойчиви сгради е един от начините.

В заключение искам да изкажа благодарности към всички колеги от проектантския екип, с които работихме и продължаваме да работим, към архитектурно студио „Архитектоника” ООД, Инвеститорите от двете страни: на „Литекс Тауър” и „Софарма имоти” за оказаното доверие и възможност, и към изпълнителите, с които работим също често в близки контакти – за разбирането и съдействието.
Мисля, че това е много голям шанс да покажем на практика възможностите и преимуществата на технологията, която от много години вече развиваме и сме благодарни, че ни е дадена такава възможност!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *