post

Министерството на регионалното развитие и благоустройството не дели градовете и селищата в страната, а води политика за балансираното развитие на регионите. Това заяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, при откриването на петото издание на „Форум Градът“.  Тя подчерта, че  основният приоритет е регионите в страната да са по-балансирани, да има по-малки различия между тях, а  социалните, демографските и икономически проблеми да бъдат преодолени с различните финансовите инструменти за постигането на по-добър живот, качество и стандарт на гражданите и населените места.  В тази връзка тя посочи, че само по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ до 2020 г. ще бъдат инвестирани над 3 млрд.лв., като над 1,6 млрд. лв. от тях ще се разпределят към 39-те големи български града. Средствата ще се насочат в проекти за енергийна ефективност, интегриран градски транспорт, подобряване на градската среда, културна, социална и спортна инфраструктура. „Към настоящия момент основния фокус е максимално бързо да се разпределят средствата към бенефициентите, главно общините, които да започнат да изпълняват проектите си с най-голям приоритет за регионите“, посочи Николова.  Към днешна дата е разпределен малко над  17% от ресурсът на програмата, но зам.-министър Николова отбеляза, че основните разходи ще са през следващата година, когато реално ще се проведат повечето обществени поръчки и ще се сключат най-много договори.  „Очакваме до края на 2017 г. да бъдат разплатени над 700 млн.лв. по проекти по програмата, при очакване да бъдат обявени процедури за обществени поръчки от близо 1 млрд.лв.“, информира Николова. В момента 75% от средствата на ОПРР са отворени за кандидатстване към бенефициентите

Зам.-министър Деница Николова съобщи още, че през януари догодина общините ще имат възможност да кандидатстват с проекти по линия на социалната инфраструктура за деинституционализация на децата, лишени от родителки грижи. Целта е всички стари социални домове да бъдат закрити, а децата да бъдат настанени в модерни центрове. В началото на годината се очаква да стартира и проект за реформа в спешната помощ с ресурс от 164 млн.лв. с бенефициент Министерство на здравеопазването.  Предвижда се модернизация на  всички спешни центове в страната, закупуване на ново оборудване за тях и доставка на нови и модерни линейки, с което практически ще се реформира целия стълб спешна помощ.  През месец май догодина се очаква да стартират мерките за туристически проекти, в комбинация с финансовите инструменти с подкрепата на Фонда на фондовете, като допълваща схема за туристически продукти и развитието на туризма в регионите с акцент културно-историческо наследство с национално и световно значение. В средата на следващата година стартират и мерките за социална подкрепа на възрастни хора, които целят деинституционализация на възрастните, съгласно националната стратегия за деинституционализация на възрастни. В края на годината ще се обяви и допълнителна възможност за кандидатстване с проекти за енергийна ефективност в 28-те малки града и с това ще приключи обявяването на 100% от ресурса на програмата.

До края на годината ще се прехвърли ресурса от 370 млн.лв. във фонда на фондовете, който ще осигури допълнителна подкрепа на проекти  за градско развитие и туристически обекти. Към него ще има три фонд посредника – един за Северна България, един за южна и специален за София. Те ще финансират приходогенериращи проекти, в градската среда, енергийната ефективност, градски транспорт, спорт и т.н., които ще доведат до допълнителна възможност за стимулиране на икономиката на градовете. „Една от целите ни е да привличаме все повече частни инвестиции в развитието на базата на публично-частното партньорство“, каза още Николова и посочи, че това е допълнителна възможност за развитието на населените места, стимулиране на икономическото развитие и заетостта. 350 млн.лв. от програмата ще се инвестират в рехабилитацията на над 20 пътни отсечки. Досега има 15 сключени договори за рехабилитация на 15 републикански пътни отсечки в страната, с достъп до ТЕНТ-мрежата.

Над 1 млрд. евро е и ресурсът по 12-те програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество. Към момента всички са в изпълнение, като успешно са стартирани и 5 -те трансгранични програми с общ бюджет от 480 млн.евро., които допринасят за подпомагане на най-изостаналите региони.

Николова изтъкна, че политиката на ЕС е фокусирана  основно върху големите градове, като възможност за постигане на по-голяма икономически ефект, но фокусирайки ресурса само там се е стигнало до дисбаланси в по-малките. „Ние при всяка една възможност подчертаваме, че малките населени места имат своята немалка роля в развитието на регионите и развиването само на големите градове води до миграция на населението, което има негативен ефект върху територията на страната. Темата ще търпи развитие и се надявам да постигнем успех за финансиране след 2020 г. да имаме по-голям обхват върху територията на страната“, отбеляза тя.

По време на форума Деница Николова се спря и на Целенасочената инвестиционна програма, която ще дава възможност за финансиране на проекти в регионите, попадащи в т.нар. бели петна и най-изостаналите части на България, които изпитват най-сериозен недостиг на средства спрямо нуждите. Програмата се очаква да стартира до края на годината, а през 2017 г. ще фокусираме усилия в мерки за квалификация на кадри, стимулирането им ; подкрепа на образованието за обучение на кадри от най-голяма нужда  за бизнеса. Във фокуса ще е и развитието на бизнес зоните в тези региони.

Зам.-министър Николова коментира и политиката за изработването на Общи усторйствени планове на общините, като напомни, че от 2019 г. територии без ОУП няма да могат да изпълняват инвестиционна дейност. Средства са предвидени в МРРБ за изготвяне на общи устройствени планове. За съжаление само 13 общини имат одобрени и влезели в сила планове в момента. Има обаче немалко започнати задания по сключени споразумения, които трябва да се изпълнят до края на следващата година, с които по-голяма площ от територията на страната ще е покрита с ОУП, като основна рамка на която стъпва качествения инвестиционен процес. До 2019 г. трябва да приключи и реформата в кадастъра, с което около 95% от територията на страната ще е покрита с цифрова кадастрална карта.  ВиК –сектора също е една от основните политики, по която се работи активно. Над 19 млн.лв. се инвестират по програмата на министерството за чиста питейна вода по проекти в цялата страна. За пръв път след 30 години започна и строителството на два нови питейни язовира, ремонтират се още два. 1 млрд. лв. е ресурсът по линия на ВиК –отрасъла с възможност за финансиране по ОПОС. Приключва водната реформа, като  към момента заради липса на консолидация на дружествата в 4 области няма да има достъп до европейско финансиране. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради също се развива изключително успешно.  Над  350 са жилищните блокове, които се обновяват в момента, а сключените договори за финансиране вече са 2018.  Паралелно продължава и активната работа по изграждане на най-приоритетните магистрали и пътища.

„Очакваме ефектите, които постигнем по линия на регионалното развитие да допринесат за развитие на територията, но по начин, който не пренебрегва една територия, спрямо друга, а търсим синергия между различните програми за финансиране и подкрепа, за да постигнем икономически растеж, за ефективни и добре управлявани региони. Трябва да търсим възможностите за покачване качеството на живот на хората, търсейки възможности да останат тези хора да живеят в родните си места, чрез създаване на възможности за получаване на качествено образование, квалификация и професионална реализация“, заяви още Николова.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *