post

Ако не започнем строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле най-късно през 2018 г. рискуваме да загубим цялото безвъзмездно европейско финансиране за проекта. За това алармира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на форума „Региони в растеж“, който се провежда в Благоевград. Министърът подчерта, че в момента се работи по 4 варианта на проект за преминаване на аутобана в дефилето, като част от стандартната процедура по изготвяне на необходимите екологични оценки, финансови и технически анализи. „На национално ниво, експертите които работим за избора на най-доброто трасе, ни предстои да направим оценка на четирите проекта, да окомплектоваме документите и да проведем процедурите по обществено обсъждане и Оценка на въздействие на околната среда /ОВОС/. На тази основа ще започнем проектиране на отсечката и избор на изпълнител, за да изградим този участък. Надявам се да получим положителна оценка по ОВОС, след което ще подадем апликационната форма за финансиране пред ЕК“, изброи етапите на работа регионалният министър. Павлова подчерта, че българската страна, а не Европейската комисия избира трасето, което трябва да отговаря на определени критерии – технически, екологически, финансови и др.
Регионалният министър уточни, че в малкото време, което имаме, трябва максимално бързо да изберем най-доброто решение за преминаване, съобразявайки се с всички изисквания. По думите й има компромисно решение, което удовлетворява изисквания на всички страни участници в процеса, като същевременно е безопасно за строителство, експлоатация и щадящо околната среда. Това е вариантът с изграждане на алтернативно трасе, което заобикаля дефилето за движещите се по посока Кулата – Благоевград и запазване на съществуващия път за пътуващите в обратна посока. „Това е най-оптималният вариант за преминаване. Съществуващият път ще бъде запазен, като същевременно се направят инвестиции в подобряване на инфраструктурата за изправяне на завои и разширяване, включително и допълнителни мерки за предпазване на животните по трасето. За целта се планира модерна екологична система за преминаване на животински видове, включваща система от тунели и стени, които да отвеждат животните под пътя. Една част от тях вече се строят и до края на месец ноември ще са изградени“, уточни Павлова. Специалните съоръжения ще отвеждат видовете далеч от пътя. По проект ще се изгради и нов пътен възел при Симитли, обходен път на града, който ще изведе тежкия трафик и ще улесни направлението към Банско, Гоце Делев и Разлог. В края на Симитли ще има тунел, от който трафикът ще поема в източна посока и така ще има два скоростни пътя за движение в една посока с проектна скорост от минимум 90 км. в час. Според министър Павлова изграждането на т.нар. източен обход през Стара Кресна ще е сложно начинание, заради релефа и голямата денивилация. За преодоляването ще се построят най-малко 7 виадукта и няколко тунела. Трасето ще заобикаля местообитания и хабитати, които се намират в планината. Министър Павлова информира, че този вариант на преминаване е получил одобрение на последния комитет за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-202- г., като 25 от всички 27 екологични и неправителствени организации са го подкрепили. „Надявам се, че до края на годината ще имаме готов анализ за съответствието на екологичните изисквания. Ще направим обществени обсъждания с бизнеса, гражданите, всички за които тази магистрала е важна, за да получим нужното разрешеше, за да стартираме процедурите за изграждане. Не го ли направим риска да не изпълним проекта е много голям, заради сложния релеф, а това значи, че ще загубим наличното европейско финансиране“, категорична бе Павлова.
Според нея не можем да говорим за икономически растеж и развитие на региона, ако не бъде завършен проекта за АМ „Струма“ и пътната инфраструктура с нея. „Безспорно в този програмен период до 2020 г. единственият проект, за който стигат финансите по оперативната програма, е довършването на магистралата. Целият бюджет от 670 млн.лв. евро ще ни стигне единствено да завършим успешно проекта. Затова трябва да се обединим и да намерим най-доброто техническо и икономически балансирано решение за трасе през Кресненското дефиле“, призова Павлова. По думите казусът се превръща в 16 годишна битка. „Не започнем ли да строим участъка в Кресненското дефиле, най-късно през 2018 г., която чука на вратата ни, защото 2017 г. трябва да имаме проект, ОВОС, консенсус за избрания маршрут, ще загубим тези средства, с които да ги изградим“, категорична бе тя.
По отношение на другите подучастъци на магистралата между Благоевград и Сандански министър Лиляна Павлова информира, че се работи активно. За отсечката между Благоевград и Крупник, има избран изпълнител. До края на годината се очаква да приключат процедурите по отчуждаване на частните терени, археологическите проучвания и техническото проектиране на конкретните части от обекта. „Очакваме през 2017 г. да започне активно строителство на магистралата и максимално бързо да се изгради“, увери Павлова.
В ход е и тръжната процедура за избор на строител на тунел „Желеница“, към която има голям интерес, но се очаква до края на годината да се избере фирма изпълнител. Тунел „Железница“ ще е най-дългият тунел в България, с 2.5 км дължина.
Участъкът от Кресна до Сандански се строи реално в момента. Там са приключени по-голямата част от отчужденията и по 24-километровата отсечка се работи активно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *