post

Растежът на българския брутен вътрешен продукт (БВП) да остане стабилен на 3,7% през 2018 г. и да спадне слабо на 3,5% през 2019 г., очаква Европейската комисия в междинната си зимна прогноза за 2018 година, пише infostock.bg.

Основният двигател на растежа ще продължи да бъде силното вътрешно търсене, а приносът на външния сектор се очаква да стане положителен едва през 2019 г. Средствата на ЕС ще стимулира допълнително публичните инвестиции през 2018 г., а увеличението на заплатите ще продължи да стимулира частното потребление. Очаква се както инвестирането, така и частното потребление да останат основните двигатели на растежа през 2019 г.

В същото време очакванията за целия Европейски съюз са за нарастване на БВП съответно с 2,3% и с 2,0% през настоящата година и догодина.

Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС ще бъде постигнат растеж от съответно 2,3% и 2,0%.

Оценката на Европейската комисия за миналата година е реален ръст на БВП от 3.8 на сто, което се дължи както на потреблението, така и на инвестициите. По-високото потребление беше подхранено главно от увеличенията на заплатите и възстановяване на инвестициите, особено в публичния сектор, подкрепени от ЕС и от държавните капиталови разходи. Приносът на нетния износ за растежа на БВП стана отрицателен, тъй като вносът нарасна по-бързо, за да задоволи по-голямо вътрешно търсене, а растежът на износа се забави след много силно представяне през 2016 г.

В същото време темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките, икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2,4% през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие.

Причините за стабилния икономически растеж са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, а икономическите нагласи са особено положителни, така и по-голямото от очакваното активизиране на икономическата дейност и търговията в световен мащаб.

Силното търсене, високата степен на използване на капацитета и благоприятните финансови условия вероятно ще се отразят положително на инвестициите през прогнозния период.

След три пореднигодини на дефлация, през 2017 г. в България е отчетена инфлация от 1.2% през 2017 г., главно в резултат на по-високите цени на енергията и повечето ссуровини, както и на по-високите административни цени за комунални услуги. През прогнозния период инфлацията се очаква постепенно да нарасне до 1,4% през 2018 г. и 1,5% през 2019 г. Това ще се дължи главно на покачването на цените на петрола в световен мащаб, които ще продължат да повишават цените на енергията, но със забавен темп на нарастване. Нарастването на потребителската инфлация ще се дължи на увеличаването на доходи на домакинствата, подхранвани от положителното развитие на пазара на труда и заради увеличаване частното търсене.

Прогнозната инфлация за ЕС се запазва умерена, която изключва нестабилни цени на енергията и непреработените храни, в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1,5 %. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1,6 %.

Според зимната прогноза на Европейската комисия, в краткосрочен план преобладават тези с благоприятен ефект, като рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен са балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики.

Предвид текущите преговори относно условията на напускане на ЕС от Обединеното кралство, нашите прогнози за 2019 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и няма връзка с текущите преговори в рамките на процедурата по член 50.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: Европейската икономика се представя по-добре от очакваното, а интензивният растеж вероятно ще продължи и през следващата година. Необходимо е да продължим усилията си, за да гарантираме, че ползите от този растеж ще бъдат усетени от всички европейци. Трябва да използваме сегашната възможност, за да увеличим устойчивостта на нашите икономики и да задълбочим Икономическия и паричен съюз.

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: Икономиката на Европа започва 2018 г. в много добро състояние. В еврозоната не са отбелязвани такива темпове на растеж още от периода преди началото на финансовата криза. Безработицата и дефицитите продължават да намаляват, а нарастването на инвестициите най-сетне става в значим мащаб. Икономическият растеж е също така по-балансиран, отколкото беше преди едно десетилетие, и ако приложим подходящи структурни реформи и отговорни фискални политики, той може да бъде и по-траен. Тази възможност за извършване на реформи няма да продължи дълго време – сега е моментът да вземем необходимите амбициозни решения за укрепване на Икономическия и паричен съюз.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *