post

Националното сдружение на общините в България /НСОРБ/ предлага изменение в Закона за водите, свързано с класифициране на язовирите общинска собственост. Целта е по-доброто стопанисване на тези съоръжения. Предложенията бяха обсъдени на дискусионен форум в Народното събрание, който бе открит от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

Местната власт не може без съдействието на държавата в управлението на язовирите, каза председателят на Управителния съвет /УС/ на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов и посочи като основна причина недостатъчните ресурси на общините. За пример той даде община Харманли, където има 506 язовира с предписания за 8 000 000 лв., а приходите от тези хидросъоръжения са за не повече от 23 000 лв. Даниел Панов подчерта, че за общините най-важна е класификацията на язовирите. Председателят на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов заяви, че форумът е послание за желанието на Народното събрание да чуе гласа на общините и да реагира адекватно на проблемите им. Общините безспорно имат предизвикателства и само заедно те могат да бъдат решени. Убедена съм, че ще бъде постигнат консенсус за изменения в нормативната база по предложениеята на НСОРБ, каза председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева.

Корнелия Маринова, кмет на община Ловеч, представи актуални данни, според които на територията на страната са установени и проверени близо 5 700 язовира. 4 532 от тях или близо 80% са общинска собственост. Практически язовирите представляват нежелана собственост и в повечето случаи са непосилни за поддръжка активи за общините. Близо 90% от общинските язовири са малки водни обекти, строени 50-те и 60-те години на 20-ти век със селскостопанско предназначение. Сега е невъзможно  използването им по предназначение, поради разрушените и изоставени съоръжения за напоителни системи и помпени станции. Едва 136 язовира, които могат да се ползват за тези цели са предадени на сдруженията за напояване. Поради още сериозни проблеми като липсата на техническа документация и други неясноти по собствеността и експлоатацията на тези съоръжения НСОРБ направи проучване сред общините за поддържането на язовирите. Обобщената информация от 81 общини, участвали в проучването показва, че малка част от общия брой на язовирите могат да представляват интерес за потенциални инвеститори. Още по-малка част са реално отдадени за ползване (концесия, наем). Друг съществен извод е, че разходите по изпълнение на предписанията на Държавната агенция по метрология и технически надзор /ДАМТН/ и текущите дейности за поддръжка на тези хидросъоръжения са несъпоставими с приходите от тях. По тази причина НСОРБ предлага изменение в Закона за водите относно класифициране на язовирите. Те бяха представени от Павел Гуджеров, кмет на община Раковски. Най-основните промени в законопроекта са свързани с въвеждане на класификация на язовирите (по критериите на Международната комисия по големите язовири) на големи и малки. За малките язовири, ако нарушаване на конструктивната им цялост не застрашава човешки живот или критична инфраструктура, отпадат изискванията за контрол по закона, както изискването за назначаване на оператор на язовирна стена. Язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност – висока, значителна и ниска степен. Честотата на периодичните проверки се определя с оглед степента на опасност. Предвижда се балансирано разпределение на тежестите между собственици и ползватели, като основната административна отговорност за изпълнението е на собственика: Ангажиментът за изпълнение предписанията на контролните органи е за собствениците или за ползвателите, ако в договора е предвидено те да поддържат стените и съоръженията. Отговорността за изпълнението е на собственика. НСОРБ настоява и за мерки, свързани с планиране на целева субсидия за общините за поддържане на язовирите, както и за субсидиране на заснемане и паспортизиране на язовирите. За нас сега е важно обсъждането и приемането на предлаганите от нас промени в кратък срок, за да се справим с отговорностите ни за безопасна и сигурна среда за живот на българските граждани, заяви кметът на община Раковски.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *