post

Балансирано развитие на цялата територия на страната, а не съсредоточаване на инвестициите в големите градове е една от основните цели на  новото статистическо райониране на България. Така ще преодолеем дисбалансите между регионите, тъй като ще се обособят центрове на растеж, които да привличат инвестиции  и да допринесат за развитието на останалите населени места в даден район. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие Деница Николова в интервю за предаването „Преди всички“ на Българското национално радио. Според нея фокусирането на инвестиции предимно в големите градове води до негативи като вътрешна миграция. „Стремим се да разкрием повече възможности за заетост, за по-добър стандарт на живот, което да привличат хората обратно в по-малките населени места“, каза още тя. Според нея обособяването на нови райони от ниво NUTS 2 ще позволи регионалната политика да се прилага по-целенасочено към развитие на всеки регион спрямо потенциала и ресурсната му осигуреност, разкарвайки възможностите за икономическо развитие.

Зам.-министър Николова отбеляза, че при проведените до момента дискусии и обществени обсъждания на ниво райони за планиране в страната, от трите предлагани варианта за ново райониране – с 6, 5 и 4 района, преобладава консенсус около разделяне на 4 района – Дунавски, Западен, Черноморски и Тракийско-Родопски. „И трите варианта, които предлагаме имат една основна цел – да се обособят райони, които да са устойчиви като население и обхват на територията в бъдеще, тъй като едно от основните изисквания на ЕС в това отношение е да нямаме региони с население, по-малко от 800 хиляди жители“, обясни Деница Николова. Заместник-регионалният министър даде пример, че обособяването на Черноморския регион ще позволи постигане на по-добри икономически ефекти с ресурсите на Черно море за развитие на пристанищата, бизнеса свързан с превоз на товари и др. „Трябва да говорим за региони в тяхната цялост, а не в тяхната обособеност от гледна точка на конкретен град или кой ще бъде център. При обособяването на Черноморски регион можем да търсим възможността да реализираме регионален проект като автомагистрала „Черно море“, която дава възможност за икономически връзки между двата големи града-Варна и Бургас. Не трябва да търсим конкуренцията между тях, а да постигаме много по-глобалната цел – да развиваме всички останали населени места, които са свързани с тези градове“, коментира още Николова. Създаването на Дунавски регион пък търси възможността за използването на река Дунав като фактор за развитие като коридора на р. Дунав се ползва повече като транспортна свързаност и възможност за превоз на товари, туризъм, използване на потенциала на реката за икономическото развитие, хоризонталната свързаност между градовете и областите и т.н. „Не трябва да търсим конкуренцията между градовете, а трябва да водим разговори как заедно могат да се постигат регионални проекти, които да имат ефект за развитие на територията“, категорична бе Деница Николова.

Регионалният заместник-министър обясни, че след районирането следва да се вземе решение за това кои ще са структурите, които ще водят регионалната политика на ниво райони за планиране. По думите й тези структури не е задължително да бъдат нови, а може да са съществуващи такива. Те обаче задължително трябва да включват в себе си и бизнеса, и неправителствения сектор, и гражданското общество, подчерта тя и добави, че към настоящия момент това не се забелязва. По думите й все още не е ясно какви точно ще са структурите.

Следваща задача след районирането е да се оптимизира броят на стратегическите документи за регионално развитие. „Към момента множеството планови документи със сигурност не водят до добри резултати от гледна точка на регионално развитие. Целта е в дългосрочен период да се постигне икономически ефект, но и да се търси възможност за преодоляване на негативния демографски тренд, който към момента е сериозно предизвикателство за всички региони на страната“, коментира още Деница Николова. След обособяване и райониране на страната трябва да се направят регионални схеми за пространствено и стратегическо планиране, които ще изведат потенциала за всеки от регионите.

По темата за децентрализацията, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството обясни, че посоката за финансова или фискална децентрализация, или цялостно децентрализирано управление е свързано с изисквания за много силен капацитет- административен, финансов и технически какъвто на този етап на ниво региони няма  изграден, тъй като страната ни няма традиции в управлението и изпълнението на политики на регионално ниво. На първа стъпка ще се търси възможност регионите да придобият капацитет за избора на проекти, които допринасят в нaй-голяма степен за развитието.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *