post

Европейците са постоянно в движение. Всеки ден повече от 30 000 полета минават през територията на Стария континент, а динамиката по пътищата е още по-голяма. Статистиката сочи, че около 291 милиона автомобила или средно по две коли на човек кръстосват пътните артерии в Европа. Лесното придвижване е неразделна част от живота ни, а двигателната сила, която прави всичко това възможно, е енергията.

И ако приемем, че енергията е живителната сила на модерното общество, то тръбопроводите, пресичащи територията на Европа, са своеобразните артерии, които захранват България и други държави с ресурси като сурови горива, природен газ и петролни продукти. Надеждността на тези тръбопроводи е от изключително значение за енергийната сигурност на всяка държава, което обосновава сериозния интерес на Европейския съюз (ЕС) към тази тематика. Ето защо, ЕС инвестира в редица инициативи в енергийния сектор. В рамките на един от тези проекти, група български учени изиграва ключова роля, довела до значителни подобрения в сигурността на европейските тръбопроводи.

Пълното име на проекта – „Иновативни безразрушителни тестове и напреднал съставен ремонт на тръбопроводи с дефекти на обемни повърхности” (INNOPIPES) – може да звучи като скоропоговорка, но важността на резултатите, които проектът постига, не подлежи на съмнение. INNOPIPES получава финансиране по програмата на ЕС „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCA), която подкрепя професионалното развитие иобучение на изследователиот цял свят, като по този начин стимулира конкретни резултати в сферата на съвременните научни предизвикателства. Проектът продължава от септември 2012 г. до август 2016 г. и е финансиран по схемата за обмен на персонал в областта на научноизследователската дейност и иновациите (RISE), която има за цел да подпомогне взаимодействието между водещи организации от академичните и неакадемични среди.

Един от основните партньори по проекта е Институтът по механика към Българската академия на науките. Учените от Института си сътрудничат с академици и представители на индустрията от Полша, Латвия, Румъния, Беларус, Украйна и Русия. Професор Митко Миховски, който координира българския екип, сподели, че професионалният обмен е донесъл ценен опит на него и колегите му. „България подобри осезаемо подхода си към разработването и изследването на нови съставни материали за ремонтни дейности на тръбопроводи“, изтъкна проф. Миховски. „Освен това, успяхме да проведем обучения в сферата на безразрушителните тестове, използвайки иновативни методиза тестване на тръбопроводи“, допълни той.

Според българския учен проучванията, осъществени в рамките на проекта, са дали възможност да се подобри ефективността и безопасността на газовите трансмисии. „Този опит несъмнено ще ни бъде от полза при оценяването и ремонтните дейности на тръбопроводите в България“, подчерта проф. Миховски.

Професор Барканов от Техническия университет в Рига (Латвия) смята, че техниките, разработени по време на проекта, биха могли чувствително да удължат експлоатационния срок на тръбопроводите, пестейки не малко средства на данъкоплатците и държавните бюджети.

В рамките на четири години проектът INNOPIPES постигна конкретни резултати, които доведоха до усъвършенстване на вече съществуващите методи и разработване на нови такива, насочени към откриване и отстраняване на дефекти и повреди по тръбопроводите. INNOPIPES създаде нова процедура за установяване издръжливостта на ремонтираните тръбопроводи, както и нови методи за оценяване ефективността на извършените ремонтни дейности по повредени тръби. Всичко това допринася за по-безопасния и ефективен пренос на енергия, което може да бъде от голяма полза за България. С редица амбициозни енергийни проекти в ход, включително междусистемната газова връзка Гърция – България и газовия хъб „Балкан“, България се позиционира като двигателна сила на промените в енергийния сектор на Балканите и в Европа.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *