post

Промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с които трябваше от 18 октомври да заработи електронната платформа за търгове, ще влязат в сила от март 2019 г. Това решиха депутатите от мнозинството, които приеха окончателно текстовете в четвъртък, пише Дневник. В залата гласуваха малко повече от 60 души, а над 120 параграфа в един от най-важните за икономиката закони минаха за по-малко от час. Сред тях бяха текстове като този, че информацията за проведените поръчки вече ще е публично достъпна едва 5 години, след което ще се “архивира” за още толкова.

По същия начин – спешно и без много шум – текстовете минаха и през комисиите. Измененията бяха предложени от Министерския съвет в началото на август. По почин още от първия мандат на ГЕРБ (когато правната комисия се оглавяваше от Искра Фидосова) работна група с непублични заседания оформи окончателно текстовете. В нея водеща роля имаха експертите на Агенцията за обществените поръчки (АОП), които пък от своя страна работят по текстовете заедно с юристи от адвокатското дружество “Събев и съдружници”.

Лично председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков присъства на заседанието на правната комисия в сряда вечерта, за да види как тече гласуването по второто им четене. То мина без проблем, защото в залата физически присъстваха трима-четирима депутати – останалите ги бяха упълномощили да гласуват от тяхно име. Социалистите пък, които са на обиколка в страната, бяха оставили като дежурен единствено Явор Божанков.

Становището на ВАС така и не беше публикувано на сайта на парламента. По неофициална информация интересът е бил към това как ще бъде уредена процедурата с жалбите пред КЗК, както и премахването на възможността при влезли в сила съдебни решения за обществена поръчка да има санкции за изпълнителя и вложителя, ако в рамките на година се открият закононарушения.

Новата дата за влизането в сила на промените в ЗОП – март 2019 г., мина без коментар и в пленарната зала в четвъртък. При това това е срокът, в който ще започне да съществува в правния мир понятието електронна платформа за обществени поръчки, частичната й функционалност ще стартира през ноември 2019 г., а изискването всички “профили на купувача” на възложителите – държавни и общински структури, да са качени в платформата беше отложено за 1 януари 2021 г.

От 18 октомври 2018 г. започват да действат само някои от текстовете, които са свързани с ускоряването на поръчките – улеснява се съкращаването на сроковете за получаване на оферти. Няма да има срок, в който да се атакуват пред ВАС решения на КЗК, свързани с искане за предварително изпълнение на поръчки. Съдът ще има контрол, но остава само записът, че ще се произнася в 14-дневен срок от образуването на производство в закрито заседание. От деня на обнародването на промените отпада възможността да се жалят определения на КЗК за прекратяване на производства заради недопустимост на жалбата.

За март догодина остават едни от най-важните промени в ЗОП – увеличаването на праговете, над които ще се правят обществени поръчки, т.е. вече по-големи сделки ще стават с пряко договаряне или подбор на оферти. Освен това, когато заработи електронната платформа, информацията за конкретни поръчки ще се съхранява в нея само пет години, след като е приключило изпълнението им. След това ще се пази по правилата на електронното управление още пет години, а след това ще се унищожава.

Срещу тези текстове възрази депутатът от БСП Пенчо Милков, който поиска данните да се съхраняват безсрочно. Той каза, че е възможно в някои случаи дори гаранционните срокове да са по-дълги от десетте години. На аргументите, че обемът на информация е огромен, Милков припомни, че от години се дигитализират книгите в библиотеките в страната и тази информация не е по-малка по обем. Все пак управляващите склониха да удължат на пет години срока за съхранение в електронната платформа, който по текст на вносителите беше три години.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *