post

Туризмът в Северна България е сред нещата, които все още се приемат като нещо “с потенциал за развитие”. Проучване за нагласите на хората към развитието на Дунавския туристически регион е осъществено от платформата ruralbalkans.com, пише economynews.bg. Проучването е проведено чрез он-лайн анкета в периода 15-22 септември 2018 г., в което се включиха 276 читатели на сайта от цялата страна.

Създаването на туристическите региони в България през 2015 г. е резултат от желанието на държавата да специализира отделните територии в конкретни видове туризъм. За Дунавският регион, с център град Русе, са предвидени културен и круизен туризъм (с плавания по река Дунав), като възможностите се допълват още от градски и шопинг туризъм, приключенски и екотуризъм, винено-кулинарен и поклоннически туризъм. От идейния проект, приет през 2015 г. до сегашното състояние на пазара имаме сравнително бавен ръст, нещо като “с потенциал за развитие”.

Първият въпрос е свързан с територията на региона. Хората като цяло се обединяват около географското припознаване “между река Дунав и Предбалкана” (82%). Това изглежда логичен избор, въпреки че по административни и прагматични причини десетина от общините в периферията на региона решиха, че искат да бъдат част от съседни “по-богати региони”. В крайна сметка сега Дунавския туристически регион включва около 60 общини (20% от територията на България), което го прави най-голям, но от друга страна има най-малко приходи от туризъм – под 3% от целия сектор за страната.

Едно от важните неща за такава голяма територия е да се разбере кой е местният символ, който обединява хората. На първо място се оказа “Белият Дунав” (31%), следван от “Дунавския римски път” (25%) и “Европейската културна традиция”, дошла по реката у нас (20%). Ако сравним представите на румънци (“Долен Дунав”) и на сърби, унгарци, словаци и австрийци (“Синия Дунав”), то можем да приемем, че символичния бял цвят на реката, може да се приеме за водещ символ, включващ в себе си и римското наследство, и европейската културна традиция. На този фон 70% от анкетираните определят град Русе като естествен център на региона – лидер по население, икономика и приходи от туризъм.

Дълги години река Дунав бе възприемана като естествената северна граница на България, идентично с Дунавския лимес – северната граница на Римската империя. След 2007 г. и влизането ни в ЕС, постепенно реката започна да се превръща в мост за икономическите и туристически връзки на север. Румънските туристи вече представляват сериозна част от чуждестранните туристи у нас, но и те, както и много от българите, все по-често предпочитат Северна Гърция, преминавайки транзитно през Дунавския регион. Опитахме се да разберем защо това е така.

Нека видим какви са транспортните връзки през реката. В момента държавата лансира проект за Дунав мост 3, който да дублира стария “Мост на Дружбата” при Русе. Хората обаче мислят по съвсем различен начин. Над три четвърти от тях смятат, че най-доброто място за нов мост е при Оряхово (28%), Свищов (25%) или Силистра (24%). Едва 13% от отговорите съвпадат с плановете на правителството за нов мост при Русе. Още преди построяването на Дунав мост 2 при Видин, имаше алтернативен проект за мост при Оряхово, откъдето преминава най-късото транзитно трасе на товарите от София за Западна Европа и Русия. В момента имаме нов мост при Видин, но все още няма удобни пътища към него, нито ефективен железопътен транспорт.

Основен проблем покрай Дунав е липсата на добри пътища. На места трасето на стария римски път прилича на състоянието му от епохата на римляните, а скоростта на придвижване рядко надвишава тази на римска колесница. Подобни инфарструктурни проблеми създават все по-голямо напрежение сред населението на региона. Това обяснява и разминаването на мнения между правителство и граждани за мястото на нов мост над река Дунав.

В момента ако някой иска да пътува от Видин до Силистра с лека кола, е по-разумно да премине през Румъния, а от Русе се стига по-бързо до Благоевград, отколкото до Видин. Ние зададохме въпрос за алтернативното придвижване по реката чрез различни туристически атракции. Почти всеки втори от анкетираните би предпочел плаване с круизен кораб (47%), докато останалите хора биха предпочели гребане с каяк (21%), каране на електрически велосипед по маршрута на “Дунав ултра” (15%) или панорамен полет с балон (14%). Всички тези алтернативни възможности вече са факт благодарение на различни инициативи и организации. Единственият проблем е с круизните кораби, които от доста години не се поддържат в българския участък на реката за вътрешни туристи. Единственият наш туроператор с круизни кораби от Русе предлага плавания по Дунав в горното течения на реката. Очевидно е, че потенциала е голям за подобна услуга, но от това в момента могат да се възползват алтернативните услуги, сред които се открояват полетите с балон (Бизнес център Видин) и възможностите за плаване с каяк по реките Дунав и Янтра (Туристическо дружество “Приста”- Русе). Интересни са и някои други регионални предложения, като например плаването със сал при Тутракан.

Ако трябва да се доверим на държавната стратегия за развитие на Дунавския туристически регион, освен круизен туризъм, в нашия фокус трябва да поставим и културните дадености. Както видяхме, при круизните плавания имаме огромно желание и никакво предлагане. Друга е обаче картината по отношение на културния туризъм, който може би е сред положителните неща във визитката на региона.

Под култура се разбират много и различни неща. Ние се опитахме да ги обединим в няколко различни направления, свързани с етнографски групи, музикални събития, кулинарни фестивали и възможности за пътешествия сред природата. Както вече стана ясно, региона е голям, пътуването в него е до голяма степен затруднено поради лоши пътища и липса на удобен обществен транспорт. Но тези проблеми за някои туристи изглеждат като добри възможности, защото те могат да бъдат откриватели.

В последните три години Белоградчик направи сериозен скок в своя туристически имидж чрез оперния си фестивал в партньорство със Софийската опера. Това показват и данните за желанието на хората да посетят опера на открито в региона през 2019 г. Цели 42% искат да усетят магията на “Опера на върховете” на Крепостта над Белоградчик. След това се нарежда Велико Търново (26%) и Видин (14%), където през тази година гостуваха постановки от Стара Загора и Русе. Заявените наскоро планове в Русе да се организира за първи път през 2019 г. подобно събитие вече събира 17% интерес. Не бива да забравяме, че формално Велико Търново е столица на съседния Старопланински туристически регион, но там няма оперен театър. Единствено в Русе има постоянно действаща опера, която тепърва ще развива своя потенциал. Очевидно високата култура се възприема добре край река Дунав. За справка, ръстът на туристите на годишна база в Белоградчик за последните три години след старта на оперния им фестивал е приблизително 70% в сравнение с 2015 г.

Интересно е да се видят данните и за интереса да се посети историческа възстановка през 2019 г. Така наречения “реенактмънт” е хит в Западна Европа в последните години. У нас все още се формират нагласите на публиката към подобен род събития. Дунавският регион предоставя най-добри възможности за подобен род възстановки, свързани с античността и римското наследство. Голям интерес би предизвикало подобно събитие на крепостта Баба Вида във Видин (38%), където вече се организира средновековен фестивал. След него са Нове край Свищов (29%) и Никополис ад Иструм край село Никюп (20%), две от местата с фестивали на античното римско наследство. Най-малко предпочитано е събитието на Античния керамичен център край Павликени (8%). Сред другите места с възможности в региона са крепостта Червен, античния град Абритус в Разград, Русе, Тутракан и Силистра. Хубавото на този род събития са, че те имат добре подреден календар и могат да се посетят повечето от тях в рамките на една година.

Скритото богатство на региона са природните дадености и възможностите за общуване с дивата природа много близо до градовете. Зададохме въпрос какво влиза в плановете на хората като цел на посещение през следващата година. Най-много предпочитания получи биосферен резерват “Сребърна” край Силистра (35%), следван от Белоградчишките скали (29%) и Природен парк Русенски лом (21%). И трите природни обекта са близо до туристически центрове, където се организират и културни събития. Може би само Силистра е все още длъжник като място за културен туризъм, което притежава потенциал да се развива.

За да има развитие в един регион, важни са местните хора. Покрай река Дунав не могат да се оплачат от липса на традиции. Сред етнографски групи се открояват четири, които организират събития, а ние попитахме доколко те са интересни за масовата публика. Изненадващо е, че торлаците събраха най-висок резултат (40%) и вероятно могат да се радват на завидна публика в Чупрене или Салаш през 2019 г. След тях се нареждат банатските българи с 25% интерес ( Фършанги в Бърдарски геран и кулинарния фестивал в Асеново). Следват ги капанците (Паламарца, Разград) и алианите (Демир баба теке, Руйно) с по 11 %. Сред другите етнографски групи резерви крият власите и гребенците (13%).

Градовете са за хората, но и в селата все още има живот. Тази максима е особено валидна за Дунавския регион, където селския туризъм с 32% предизвиква интереса на всеки трети сред публиката, докато градския шопинг туризъм привлича всеки пети бъдещ гост на региона (20%). Половината от гостите биха се насочили към екологичен (защитени територии, орнитология, риболов – 23%) или алтернативен туризъм (каяк, колело, скално катерене- 24%). Като цяло тези данни са показателни какъв огромен ресурс има в близката околност на градовете покрай Дунав и как селския туризъм като цяло се подценява от Министерството на Туризма.

И накрая, за да има устойчив туризъм, трябва и чиста природа. Дилемите пред бъдещето на ядрената ни енергетика с проекта за АЕЦ Белене предизвикват широка обществена дискусия. Ние зададохме въпрос как би се отразило на туризма покрай Дунав изграждането на подобна нова ядрена мощност. Половината анкетирани считат, че ще се отрази негативно (32% са умерени песимисти, докато 17% виждат катастрофа за туризма при нова АЕЦ). Една трета от хората са умерени оптимисти (9 % виждат ползи от нова АЕЦ за туризма, докато 22% не виждат разлика). Всеки пети няма мнение по този въпрос, което показва все пак голямата обществена мобилизация по този проблем.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *