post

Едва една четвърт от нуждаещите се от винетка шофьори са успели да закупят или презаверят електронния документ за 2019 г. А една пета са онези, които са опитали да сторят това, но не са успели. Това показват резултатите от социологическо проучване на агенция Афис за хаоса с електронните винетки.

Тук следва да се вземе предвид, че над половината от водачите на МПС към този момент изобщо не са опитвали да закупят или презаверят електронна винетка – не се нуждаят от такава или още не е изтекла валидността на предишните им винетни стикери, отбелязват социолозите.

За неразборията с новата система за контрол върху движението по националната пътна мрежа хората най-често обвиняват изпълнителната власт, а не фирмата-изпълнител. Сумарно делът на изпълнителната власт и фирмата-изпълнител измежду посочилите главен виновник за проблема е близо 40%, сочи анализ на резултатите от допитването.

55% от пълнолетните български граждани декларират, че шофират, а с 3% повече е общият дял на притежаващите правоспособност за управление на МПС. В номинална стойност това са приблизително 3,250 хил. души. От тях повече от половината твърдят, че шофират всекидневно, а всеки четвърти – няколко пъти седмично.

Данните показват, че мъжете шофьори са двойно повече от жените, както и, че столичани по-често управляват колите си, отколкото жителите на останалите населени места. На-голям е делът на шофьорите между 30- и 60-годишна възраст, работещите българи в активна възраст, независимо от социалния статус, много по-често сядат зад волана в сравнение със студентите и особено в сравнение с пенсионерите, обобщават още социолозите.

56% от домакинствата притежават по едно МПС, а 13,4% – повече от едно. Сумарно това прави близо 70% от българските домакинства. Разпределението обаче включва и отговорите на хората в пенсионна възраст, които не са чак толкова мобилни.

Хипотетично тези факти означават, че почти всеки ден по пътищата у нас се разминават, условно казано, около 2,5 млн. души, управляващи МПС, без да броим преминаващите чуждестранни превозвачи. Важна подробност е, че около една четвърт от тях шофират само в рамките на населените места, в които живеят, т.е. те не са засегнати от кризата с винетките.

Накратко – българите имат коли и твърде често се придвижват с тях. Това се приема като нещо естествено и е част от общоприетата норма и стандарта на живот. Особено в столицата и още няколко по-големи града, където за мнозина жители на практика е по-евтино да отидат на работа с личната си кола, отколкото с обществения транспорт.

Случаят не може да се разглежда изолирано, тъй като замисълът на системата предполага чрез закупените винетки българските граждани да финансират изграждането и ремонта на пътните участъци. В този контекст казусът с електронните винетки е част от по-голямата картина – как работи държавата и администрацията в този сектор, който пък е свързан, освен с управленски решения, и с безопасността на голяма част от българските граждани, поясняват социолозите.

Каква е оценката за качеството на изгражданата и ремонтирана пътна инфраструктура, което гражданите финансират чрез закупуването на винетки? Изводът, който се налага, е, че плащаме по-скоро за лошо пътно строителство и лоши пътни ремонти. На пряк въпрос „Колко често преминавате с автомобила си през опасни новопостроени или новоремонтирани пътни участъци“, 22% отговарят „всекидневно“, а други 23% – „почти всеки ден“. 43% декларират, че това им се случва няколко пъти месечно или по-рядко.

Националното представително проучване е осъществено от Агенция АФИС в периода 14-19 януари 2019 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *