post

Искаме инвентаризация на общинските пътища, за да е ясно какво е състоянието им и да имаме точна сметка за нужните средства за рехабилитация и ремонти. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по време на ХХХІІ-то Общо събрание на НСОРБ на тема „Европейски, национални и местни приоритети“. Тя коментира искане на общините 20% от приходите от винетки и тол такси да отиват в местите власти за пътно поддържане. “Твърдо стоим зад искането на общините за повече пари за четвъртокласната мрежа, но няма как да се разпределят 20 % от средствата, тъй като това противоречи на европейките регламенти. Според тях приходите от електронни такси за използване на републиканската инфраструктура могат да се влагат само за нейното поддържане и подобряване“, обясни министърът.

Министър Аврамова изрази очакване през 2020 г. тол системата заедно с е-винетките да  генерират достатъчно средства, за да може пътният сектор да се самоиздържа. Така финансирането, което сега се отделя от бюджета за ремонт и поддръжка на републиканската инфраструктура може да се насочи към общинската. „Това обаче е въпрос на широк дебат с Министерството на финансите. Ние сме готови да съдействаме“, коментира Аврамова.

На въпрос дали има интерес от общините да получат от държавата участъци от републиканските пътища в населени места, министър Аврамова отговори, че вече има такива искания, като някои общини дори са готови да преместят знаците за начало и край на населеното място. По този начин гражданите няма да плащат винетни такси, но общините трябва да поемат поддръжката на шосето. „Някои общини искат само поддръжката на пътищата, а други искат преобразуването им от публична-държавна собственост, в общинска. В момента се водят разговори с АПИ, след които се очаква решение на казуса“, каза Аврамова.

Министърът отговори и на въпроси, свързани с изменението на стратегическите документи, новите европейски приоритети и ролята на местните власти в тяхното осъществяване. „Новите европейски приоритети предвиждат засилена роля на местните власти в изпълнението на политиката по сближаване. Новата цел в кохезионната политика след 2020 г. е „Европа по-близо до гражданите“ и това ни дава възможност да се фокусираме върху специфичните нужди и потенциала на конкретните територии чрез изпълнението на интегрирани териториални стратегии. Водеща роля за разработването на стратегиите и за подбора на мерките, които да бъдат финансирани ще имат съответните градски, местни или други териториални органи или организации“, коментира Аврамова. Тя допълни, че през 2019 г. предстои актуализация на действащата Национална концепция за пространствено развитие, която ще даде визия за развитието през следващите години, ще определи основните приоритети на политиката за пространствено развитие и целевите територии за подкрепа и ще послужи като основа за програмирането на следващия програмен период.

Предвиждаме в новата оперативна програма за регионално развитие, чийто управляващ орган ще бъде МРРБ, средствата да бъдат разпределени по два основни приоритета – с градско направление и с регионално направление. Инвестициите ще се осъществяват в съответствие с интегрирани териториални стратегии, разработени с широко гражданско участие. Търсим по-широко териториално измерение за реализация на общи проекти между две общини или области. Такъв например е идеен проект на общините Сливен и Ямбол за четирилентов път между двата града, по който да се обособи и икономическа зона. „Това е добър пример за интегриран подход при решаване на регионални проблеми“, коментира тя.

В рамките на форума заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова отговори на въпроси за напредъка в изпълнението на Оперативна програма “Региони в растеж“ 2014-2020 г. Тя коментира, че в резултат от общите усилия, значително се е повишило нивото на подадените и обработени искания за плащане. Вследствие на това вече са постигнати голяма част както от индивидуалните междинни цели на бенефициентите, така и от етапните цели по програмата. Особено положителни са резултатите по проектите за градска среда, както и по проектите за енергийна ефективност в малките населени места. „Очакваме още по-голяма активност от общините – бенефициенти по проекти за социална инфраструктура по Приоритетна ос 1 и по Приоритетна ос 5 „Регионална социална инфраструктура“, както и от общините, които се очаква да подадат проекти за културна и спортна инфраструктура, изпълнявани с финансови инструменти.

Пред медиите министър Петя Аврамова коментира подписания договор за строителство на тунел „Железница“ от АМ „Струма“ с „Джи пи груп“. “Една извървяна процедура, изцяло по Закона за обществените поръчки. Има избран изпълнител, класиран на първо място, който не е заявил писмено пред Агенция “Пътна инфраструктура“, че се отказва от реализацията на проекта. АПИ е действала по законния начин. Поканила е за подписване  класирания на първо място „Джи пи груп” за сключване на договор. Нямаме писмен отказ, така че договорът е факт”, коментира Аврамова. Министърът обясни, че ако класираната на първо място фирма се беше отказала от договора и при липса на подновяване на офертата от класирания на второ място, каквото се случи на практика, трябваше да се обяви нова процедура, а това щеше да постави проекта под риск от загуба на средства.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *