post

Министерството на регионалното развитие и благоустройството е инвестирало над 75 млн. лв. във ВиК инфраструктурата през последните 4 години. За същия период над 332 млн. лв. са реинвестираните от самите ВиК оператори средства, събрани от техните абонати и вложени обратно за подобряване на системите. Данните за обема на инвестициите по отделните региони в страната за периода 2015 г. – 2018 г. бяха предоставени на народни представители в отговор на техни въпроси към министър Петя Аврамова.

До края на 2020 г. предстои в сектора да бъдат инвестирани нови 1,3 млрд. лв. през оперативна програма “Околна среда 2014-2020“ за изграждане на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, за реконструкция на съществуващи и построяване на нови водопроводи и съоръжения. Обектите и подобектите са над 350 и са определени след изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания. „ВиК“ ООД – гр. Русе вече подаде предсрочно първото проектно предложение за финансиране по оперативната програма. Крайният срок за представяне на проекти в Министерството на околната среда и водите е 23 април 2019 г.

По оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ бяха построени 51 пречиствателни станции и над 2500 км ВиК мрежа.

Данните показват, че за първи път в последните години ВиК отрасълът е изведен до един от основните приоритети в страната, след като в продължение на близо 30 г. преди това в него не са правени никакви инвестиции, освен за аварийни ремонти. Водопроводните и канализационните мрежи на територията на страната са с дължина над 90 000 км., като за привеждането им в добро експлоатационно състояние е необходим огромен финансов ресурс. За сравнение – републиканската пътна мрежа в България, която се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“, е с дължина около 20 000 км.

За разлика от останалите икономически субекти, възвръщаемостта във ВиК сектора поради социалното му значимост е ограничена. Всички дружества, предоставящи ВиК услуги на съответните територии функционират в условията на регулиран пазар. Това означава, че крайната цена на услугата не се диктува от обичайните търговски условия, а се определя административно от Комисията по енергийно и водно регулиране съгласно разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Горните граници на цените са формално ограничени от нормативно определената социална поносимост, но на практика размерите се съобразяват с още по-ниската обществена търпимост. Затова ВиК дружества не са свободни в пазарното си поведение и те не могат да определят цената на услугите самостоятелно, а самата цена не е обвързана с размера на необходимите инвестиции. ВиК дружествата могат да разчитат единствено на приходи, които са предварително ограничени от установените цени. Възможностите за реализиране на по-висока печалба се свеждат до два начина: чрез намаляване на загубите и чрез намаляване на разходите за външни услуги. От своя страна оптимизирането на процеса чрез намаляването на загубите е свързано именно с инвестиции, каквито се правят в последните години, но все още недостатъчно. В условията на законоустановено определяне на горна граница на цени, съобразени с определена норма на търпимост и липса на алтернативен финансов ресурс, те не могат да разчитат на достатъчна капитализация, за да осигурят устойчив инвестиционен процес в нужния обем.

За да може да бъде привлечено европейско финансиране, в отрасъла беше реализирана една от най-мащабните реформи в страната за последните години. Нейната основна цел е да се постигне съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води, ВиК инфраструктурата да е публична собственост на държавата и общините, да се повиши ефективността при предоставяне на ВиК услугите и поддържането на системите, като се запази социална поносимост на цените. Това определи и приемането на подхода на хибридно финансиране – привличане на различни източници за инвестиране във ВиК отрасъла. В момента той се финансира със средства от държавния и общинските бюджети, от оперативни програми на Европейския съюз, от ПУДООС, от ВиК дружествата, както и заем от Световната банка. Той е в размер на малко над 130 млн. лв. и е насочен за изграждане на два язовира за питейна вода – „Пловдивци“ и „Луда Яна“, както и за рехабилитация на стената на аз. „Студена“. Строителството на язовири за питейни води се случва за първи път от близо 25 години насам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *