Средствата са за 24 проекта, които се изпълняват по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 г..

Средствата ще бъдат преведени на 20 общини – Гърмен, Бургас, Сунгурларе, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Троян, Пловдив, Родопи, Кайнарджа, Котел, Твърдица, Ботевград, Елин Пелин, Костинброд, Самоков, Мъглиж, Опан, Стара Загора и Чирпан, както и на Професионалната техническа гимназия във Варна.

Целта на инвестициите е да се намали недостигът на места в детски ясли и градини, и да се осигури здравословна среда за отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст.

Освен това ще се създадат предпоставки за успешното въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4 години и за организирането на едносменен режим в училищата.

Данните от пазара показват, че въпреки впечатляващия обем новонаети площи, нетното усвояване към момента остава скромно – 8 600 кв. м. Пазарът продължава да се движи главно от премествания и подновявания на договори, а не от разширения на площи. Така задържането на нивата на свободни площи може да се обясни с липсата на новозавършени проекти през първото тримесечие на 2022 г. Офис сградите в строеж също на ниски нива, като в процес на изграждане в София са малко под 200 000 кв. м.

„Площите в подписаните договори през периода надвишават близо тройно тези в началото на предходната 2021 г., когато обемът новонаети офиси бе едва 16 000 кв. м. Сделките основно отразяват желанието на наемателите за консолидация или подобряване на офисите, които обитават. Запазва се тенденцията компаниите да се насочват към бизнес сгради от по-висок клас и нови проекти на пазара”, коментира Йордан Кръстев, мениджър “Офис площи” в Cushman & Wakefield Forton.

Споделените пространства се превръщат във все по-важен елемент от офис средата, тъй като привличат вниманието на компаниите, търсещи гъвкави решения. От началото на годината площта на споделените офиси възлиза на 45 000 кв. м, като с откриването на MyFlex Coworking и друг аналогичен проект се очаква да надхвърли 50 000 кв. м към средата на 2022 г.

Наемите остават стабилни за поредно тримесечие – 15 евро/кв. м за централната градска и бизнес част и 12-14 евро/кв. м за сградите по протежението на основните булеварди. Растящите оперативни разходи поставят наемодателите пoд нaтиcĸ да увеличат тaĸcите зa пoддpъжĸa, ĸaтo нивата в Coфия ca в диaпaзoнa 2.75 – 4 eвpo/ĸв. м.

ТЪРГОВСКИ ПЛОЩИ

Пазарът на търговски площи у нас се възстановява от коронавирус пандемията и се задържа стабилен. Основният фокус остава в ритейл парковете и big-box обектите. Двигатели на търсенето остават бързооборотните стоки, дрогериите и спортните стоки – тези търговци продължават експанзията си както в София, така и в страната. Дискаунт веригите и бюджетните модни брандове, които навлязоха на пазара през последните няколко години, също отварят нови магазини.

Общата площ на ритейл парковете към момента е 219 000 кв. м, като други 153 000 кв. м са в процес на изграждане или планиране.

„Този сегмент от пазара се развива изключително динамично и вече  са налице първи признаци на консолидация. Някои от големите играчи развиват собствени портфолиа от проекти, докато други се насочват към придобивания на опериращи проекти или такива в процес на изграждане. На пазара вече се очертават по-големи собственици в сегмента”, коментира Красимир Петров, мениджър търговски площи и управление на активи в Cushman&Wakefield Forton.

С общ обем от 815 000 кв. м, сегментът на търговските центрове отново остава без нови проекти. Очаква се тази тенденция да бъде обърната след анонсирания старт на изграждането на нов търговски център на фонда NEPI Rockcastle в Пловдив.

Липсата на нови търговски центрове се отразява и върху относително скромния обем новооткрити обекти през първото тримесечие на 2022. На най-големия пазар в страната – софийския, делът на свободните площи остава стабилен – 5.6%, посочват от Cushman & Wakefield Forton.

Наемните нива в търговските центрове в София също се задържат без промяна – 34 евро/кв. м, докато в ритейл парковете цените леко се покачват до 10 евро/кв. м месечно. Нивата в ритейл парковете в страната остават между 7 и 9 евро/кв. м месечно.

Около 3,5 млн. лв. е индикативният бюджет на одобрения за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост проект за изграждане на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Чрез нея режимите в инвестиционния процес ще бъдат администрирани изцяло по електронен път. Зам.-министър Аспарухов посочи, че ключов проект за събирането на данни и последващото им управление е Единният публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. В момента регистрите по устройство на територията са разпръснати и се поддържат в общините, районите, областните администрации и МРРБ.

„За да създадем пространствената основа, се опитваме да сглобим картата на България като общи устройствени планове и това е много сериозен труд“, каза още регионалният заместник-министър. Община Пловдив заедно със Столична община, общините Добрич и Ямбол са от малкото, при които териториалният обхват на общината почти съвпада със строителните граници на населеното място. Това ги прави специфични териториални единици, които би следвало да се управляват в дигиталното ни бъдеще с фини настройки и с много повече внимание, обобщи той.

Запазват се условията, при които се отпускат нови заеми за физически лица. Без промяна са и условията по банкови депозити, при които за пореден месец се отчита забавяне в темпа на ръст.

Кредитите за домакинства са над 29.7 млрд. лв. (20,3 на сто от БВП) в края на март. Спрямо същия месец на 2021 г. те се увеличават с 14,1 на сто.

В края на март жилищните кредити са близо 14,5 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 18,3 на сто. Потребителските кредити възлизат на повече от 13.7 млрд. лв. и се увеличават с 11,7 на сто спрямо март 2021 г.

Европейската комисия прие изменение на работната програма за 2021—2022 г. по „Хоризонт Европа“, с което увеличи нейния бюджет с почти 562 млн. евро. С тези средства следва да се окаже допълнителна подкрепа за мисиите на ЕС, ориентирани към новаторски решения на предизвикателствата в областите на опазването на околната среда, здравеопазването и цифровите технологии, както и към по-нататъшни действия за стимулиране на европейската екосистема за иновации. Сега бюджетът на програмата за 2021 и 2022 г. възлиза на общо почти 16 млрд. евро.

Мария Габриел, комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, заяви: „С това изменение на работната програма ние даваме по-силен импулс за намиране на отговор — чрез научни изследвания и иновации — на големите обществени предизвикателства с помощта на нови и иновативни инструменти, като например мисиите на ЕС. Освен това ще подкрепим разселените изследователи от Украйна, за да могат да продължат своята работа в областта на научните изследвания и иновациите.“

От тази допълнителна сума 507,1 млн. евро са предназначени за петте мисии на ЕС, които са нов и иновативен начин за намиране на решения за някои от големите обществени предизвикателства в сътрудничество с хората в Европа и извън нея. Тези мисии започнаха през септември 2021 г. и са насочени към осъществяването на амбициозни цели в областта на здравеопазването, климата и околната среда до 2030 г.

Двамата разгледаха производствените помещения и лабораториите, където се съхраняват над 1000 щама бактерии и повече от 100 закваски за оригиналното българско мляко. Голяма част от модерната техника в компанията е японска, а много от служителите в нея са били на обучение в Япония.

“Ел Би Булгарикум” е държавно предприятие и няма да се приватизира, увери Корнелия Нинова.

Хироши Нарахира обясни, че за японците киселото мляко е символ на България и разказа, че то влиза в Япония през 1970 г., когато е представено на Експо “Осака”. “Тогава императорът спира на българския щанд и опитва българското кисело мляко. Това е много известна история в Япония”, обясни той. Нарахира беше категоричен, че България привлича интереса на Япония и с това, че се намира на стратегическо място и че има много талантливи хора, особено в науката и IT-сектора.

Вицепремиерът Нинова и посланик Нарахира се обединиха около тезата, че сегашната трудна ситуация след ковид кризата и заради войната в Украйна може да е възможност за развитие на двустранните връзки. “Стокообменът между Япония и България е повишен, има възможност и да задълбочим икономическите отношения между нашите две държави”, каза вицепремиерът и допълни, че японските фирми са добре дошли в страната ни.

Хироши Нарахира сподели, че министри и депутати от Япония проявяват интерес към визита в България и среща с министър Нинова.

Япония е приоритетен търговско-икономически партньор на България, посочват от министерството. Българският бизнес може да се превърне в доставчик на японски компания в сферата на информационни и комуникационни технологии и автоматизация; машиностроене, машинни части и инструменти, производство на автомобилни части; строителство; минна индустрия; фармацевтична и козметична промишленост и др. Вносът от Япония обхваща предимно автомобили, кабели, машинни части, машини и др.

Догодина ще се навършат 50 години от старта на производството и продажбите на кисело мляко с името “България” в Япония. Това става възможно след като през 1972 г. българското правителство разрешава на японската корпорация “Мейджи Деъриз” да продава продукта. Тогава се сключва и лицензионен договор между японската фирма и предприятие ВТО “Техника, което е предшественик на “Ел Би Булгарикум”. Днес между “Ел Би Булгарикум” и “Мейджи” има сключени и успешно осъществени три лицензионни договора, чрез които българското кисело мляко е разпространено на азиатските пазари. В процес на подготовка е и четвърти.

Осезаемо понижение в дела на незаетите площи в индустриалния сегмент, отчитат още от компанията. При 4.1% към края на 2021 година, към началото на 2022 година този процент намалява двойно до 2%.

„През изминалата година пазарът на индустриални имоти получи силен тласък, отчасти заради засиленото търсене на площи за складиране покрай пандемията и ръста на онлайн търговията. Това стимулира много предприемачи да инвестират в строителството на логистични проекти под наем и доведе до временно увеличение на незаетите площи, докато новото предлагане бъде усвоено от пазара“, коментира Жоро Ангелов, мениджър „Индустриални имоти и развитие на парцели“ в Cushman&Wakefield Forton.

От компанията допълват, че през последното тримесечие е завършен само един обект – логистичен център на DHL в района на летището с площ от малко над 5 000 кв. м. Слабият ръст на предлагането в комбинация с устойчивото търсене от страна на наемателите доведоха до спад на свободните площи.

Повечето запитвания за наем са за средни по размер логистични площи в районите на Околовръстен път или в новоизграждащите се индустриални зони в Елин Пелин и Божурище. В рамките на града се търсят по-малки площи до 1000-2000 кв.м, за обслужване на вътрешно градска дистрибуция.

Към началото на годината общо 423 000 кв. м складови, производствени и логистични площи са в строеж в София и близките индустриални зони. Около 40% от тези имоти са спекулативни проекти, т.е. планирани за отдаване под наем. По-голямата част от изграждащите се площи са разширения на собствени производствени и складови бази.

Наемните нива в първокласни индустриални бази в София отбелязват лек ръст до 4.4 евро/кв. м за средно големи обекти при 4 евро/кв. м към края на 2021 г., отчитат още от Cushman&Wakefield Forton. Причината са нарастващите оперативни разходи и активното търсене на пазара. Модерните складови площи над 10 000 кв. м се отдават на цена от 4 евро/кв. м. Доходността при сделки в най-високия сегмент от пазара остана стабилна на нива от 7.5% с тенденция тази стойност да се запази през следващите тримесечия.

Hoвaтa бaзa нa ĸoмпaниятa имa зa цeл дa paзшиpи пpoизвoдcтвoтo зa изнoc ĸъм цял cвят и дa пocтигнe гъвĸaвocт в cpoĸoвeтe нa изпълнeниe, пpoизвoдcтвoтo и лoгиcтиĸaтa, пише money.bg.

Toвa e oтличнa възмoжнocт зa ĸoмпaниятa ни, зaщoтo пo тoзи нaчин oтвapямe cлeдвaщaтa cтpaницa oт нaшaтa иcтopия и тaĸa yвeличaвaмe пpoизвoдcтвoтo нa мeдицинcĸи издeлия в глoбaлeн мaщaб”, ĸaзa Epиĸ Бoлмгpeн, глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop нa ЅНL Неаlthсаrе АВ.

Зa дa ce ocигypи пpoзpaчeн пoглeд и пълeн ĸoнтpoл въpxy oпepaциитe, нoвoтo пpoизвoдcтвeнo пpeдпpиятиe в Coфия e coбcтвeнocт изцялo oт ЅНL Неаlthсаrе АВ и щe ce yпpaвлявa oт нeйнoтo дъщepнo дpyжecтвo ЅНL Неаlthсаrе Вulgаrіа EAД.

Πo дyмитe нa Πaтpиĸ Aĸceлcoн, вpeмeнeн гeнepaлeн диpeĸтop нa ЅНL Неаlthсаrе Бългapия EAД пpeз тaзи гoдинa зaвoдът в Coфия плaниpa дa зaпoчнe c пpoизвoдcтвoтo нa нeмeдицинcĸи пpoдyĸти, a ĸъм ĸpaя нa 2022 г. и пpeз 2023 г., вeчe дa paбoти ycилeнo зa yвeличaвaнe нa мeдицинcĸaтa пpoдyĸция.

Жизнeнoвaжнo e дa oтдeлим вpeмe зa пpaвилнo плaниpaнe и пpилaгaнe нa вcичĸи cъoтвeтни cиcтeми зa ĸaчecтвo и cepтифиĸaти”, дoпълни Aĸceлcoн.

Бaзиpaнa в peгиoнa нa Cтoĸxoлм, ЅНL Неаlthсаrе e cпeциaлизиpaнa в пpoизвoдcтвoтo нa пpoдyĸти ĸaтo нocилĸи, cпeциaлни мaтpaци пoд нaлягaнe, пoмпи и oщe peдицa cтoĸи зa лeчeниe в бoлници, дoмoвe зa гpижи и в дoмaшни ycлoвия. Koмпaниятa, cъздaдeнa пpeз 1989 г. c eĸип oт нaд 4800 cлyжитeли, вeчe имa пpoизвoдcтвeнa бaзa в Kитaй.

Cпopaзyмeниeтo пpeдвиждa инcтaлиpaнe нa двe РТЕЅ eдиници зa cъxpaнeниe нa гeoтepмaлнa eнepгия, ĸoитo дa ocигypявaт 2 GWh. Cпopeд ĸoмпaниятa „тoвa знaчитeлнo дoпълнeниe щe пoвиши ycтoйчивocттa нa eлeĸтpичecĸaтa мpeжa“ и щe ocигypи „cтaбилизиpaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa eнepгия oт възoбнoвяeми изтoчници в cтpaнaтa c пoтeнциaл дa ĸoмпeнcиpa дo 0.7 млн. мeтpични тoнa eмиcии oт въглepoдeн диoĸcид гoдишнo“, пише economic.bg.

Koмпaниятa пocoчвa oщe, чe тexнoлoгиятa e paзpaбoтeнa в ceмeйcтвoтo нa Wеѕtіnghоuѕе.

Maщaбнoтo внeдpявaнe нa LDЕЅ c пoлзитe, ĸoитo тaзи тexнoлoгия нocи, мoжe знaчитeлнo дa нaмaли oбщитe paзxoди зa бъдeщи cиcтeми, гeнepиpaщи чиcтa eнepгия oт възoбнoвяeми изтoчници“, пocoчвa диpeĸтopът нa БEX Ивaн Aндpeeв, цитиpaн oт Wеѕtіnghоuѕе.

Зa изпoлзвaнeтo нa гeoтepмaлнa eнepгия ce зaгoвopи тaзи гoдинa, ĸoгaтo вицeпpeмиepът пo eвpoпeйcĸитe въпpocи и финaнcoв миниcтъp Aceн Bacилeв вĸлючи в Πлaнa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт пpoгpaмa зa пpoyчвaтeлни дeйнocти и paзpaбoтвaнe нa пилoтeн пpoeĸт зa ĸoмбиниpaнo пpoизвoдcтвo нa тoплинa и eлeĸтpичecтвo oт гeoтepмaлни изтoчници. Бюджeтът зa пoдoбeн пpoeĸт пo Πлaнa зa възcтaнoвявaнe e 343 млн. лв.

Cпopeд Bacилeв и пpeмиepa Kиpил Πeтĸoв тeзи вapиaнти дълги гoдини нe ca paзглeждaни зapaди липca нa пo-cъвpeмeннa тexнoлoгия. Дyoтo нa „Πpoдължaвaмe пpoмянaтa“ e пpoвeлo и paзгoвopи c няĸoлĸo тypcĸи ĸoмпaнии, тъй ĸaтo южнaтa ни cъceдĸa ce възпoлзвa дoбpe oт зaлeжитe cи нa гeoтepмaли.

Cпopeд cъoбщeниeтo нa aмepиĸaнcĸaтa ĸoмпaния РТЕЅ eдиницитe ce oтличaвaт c пpoeĸтeн живoт oт нaд 50 гoдини.

Това е почти двойно намаление спрямо резултата от миналата година (+4.2%), а с 0.6% спрямо март е коригирана надолу и прогнозата за 2023 г. – до 3% ръст.

За България вече е спрян руският газ, но ако Москва реши да спре подаването му изпреварващо санкциите и за Европа, производството на глава от населението в 40-те държави, където ЕБВР работи, ще намалее с 2.3% тази и с 2% следващата година.

Това означава още няколко тримесечия догонване на тенденцията за развитие от времето преди пандемията.

Русия не спира войната си в Украйна и поради това само в рамките на 8 седмици банката коригира драстично очакванията си за отражението ѝ върху украинската икономика – от свиване с 20% на свиване с 30% на годишна база.

Агресорът също ще плати висока цена – рецесия от 10% сега и стагнация догодина. “Девет години растеж ще бъдат заличени”, коментира пред “Ройтерс” главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. И това е само началото, защото ефектът от санкциите ще се усети в средносрочен и дългосрочен план. “Русия е откъсната от глобалните ресурси за познание и това е най-високата цена”, която ще плати, смята тя.

“Завръщането на полуделите цени” е заглавието на прогнозата и то ясно илюстрира основния проблем – невижданото от години поскъпване на енергия и храни. Инфлацията ще е особено сериозен проблем за икономики като тези на Северна Македония, Египет, Мароко и Йордания, където храните формират над 25% от индекса на цените. В целия район от Централна Азия до Мароко средната инфлация през март е достигнала 11.9%, най-високото ниво от края на 2008 г. насам.

Конкретно за България се казва, че освен зависимостта от руски внос (почти 10% от БВП през 2020 г.) ефектът от войната ще се усети в цените, а българските потребители ще бъдат засегнати относително по-силно от партньорите в ЕС от скъпите енергия и храни заради това, че доходите у нас са ниски.

“Предвид ниското ниво на публичния дълг правителството разполага с известно фискално пространство да приеме някои краткосрочни мерки за контриране на инфлацията. Кабинетът обещава увеличаване на публичните инвестиции, макар да е възможно в краткосрочен план да има ограничения в капацитета за усвояването им”, пише в доклада. “След забавянето на Плана за възстановяване увеличените евросредства ще окажат ефект върху икономиката от 2023 г. нататък.”