С него бяха и заместникът му Явор Пенчев, както и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Тодор Василев.

Борис Шалев от “Автомагистрали” ЕАД, ръководител на проекта за строежа на участъка, заяви пред министъра, че до края на годината е възможно да бъде пуснат в експлоатация първият участък – от пътен възел “Боаза” до п. в. Дерманци, както и завършен п. в. Плевен – Ловеч, а до средата на следващата – целият участък от п. в. Каленик до п. в. Плевен.
Вторият участък – от п. в. Дерманци до п. в. Каленик, който е най-тежък, ще бъде изграден до края на 2024 г. Лотове 4, 5 и 6 е възможно да бъдат завършени след 2025 година. За лотове 7, 8 и 9 няма готови проекти и не са започнали отчуждителни процедури.

„В момента работим с леко намалени темпове и причината е забавянето при плащанията, защото мобилизацията и демобилизация е един освен скъп, но и рисков процес. Ако държим пътните майстори без работа, имаме опасност да ги загубим“, каза още Шалев. Той каза още, че има риск да се спре работата или да се намали на някои места заради това, че държавата не си плаща извършената работа при инхаус договорите.

Караджов очаква този проблем да се реши скоро. Той припомни, че е назначена външна юридическа фирма, която да обследва рисковете за държавата при различни сценарии на решението на инхаус договорите. „Хемус“ е голяма мечта на българите, която прекалено дълго се забави и тя може да се превърне в огромно българско фиаско. За да не стане това, според министъра, трябва бързо да се разплете възелът, наречен инхаус, защото „по него е заобиколена конкурсната процедура на Закона за обществените поръчки и е назначена една чисто държавна фирма да изпълнява тези работи, както и да носи цялата строителна гаранция. Това е, което мен ме смущава, каза министърът и добави – в момента държавата строи и тя носи гаранциите за построеното, но реално е наела други фирми”.

Министър Караджов каза още, че желае текущият ремонт и поддръжката на републиканската пътна мрежа да бъде подновен незабавно. В момента се прави само аварийна поддръжка и се създават множество опасности за безопасността за живота на всички хора. „Другото с плащанията е фрагмент, който може да се реши и от Министерския съвет. Както каза вчера премиерът, той отдавна е в периметъра на една комисия, която прави много сериозна ревизия. Когато знаем нейните резултати, ще можем да предложим и съответните плащания“, добави Гроздан Караджов.

Той поясни, че тази комисия има за задача да изследва всички сертификати, които са подадени към Агенция „Пътна инфраструктура“ за минало време. Около 10 май комисията трябва да излезе с междинен или окончателен доклад.

Това стана ясно на среща на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и неговия екип с представители на Националното сдружение на общините и на местни власти от страната.

В Плана е заложено 370 млн. лв. без ДДС да бъдат средствата за саниране на обществени сгради. С финансиране от него ще продължи да се изпълнява и програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради. Заложените за целта средства са близо 1,2 млрд. лв. без ДДС. Възможно ще бъде изпълнението и на системи за енергоспестяване.

По време на срещата бяха обсъдени правилата, по които ще се финансират общински благоустройствени проекти със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След преструктурирането му 500 млн. лв. ще бъдат насочени към ремонт на четвъртокласни пътища и ВиК проекти в общини с население между 2000 и 10 000 души. Условие за финансиране ще бъде наличието на издадено разрешение за строеж и завършени процедури по ЗОП за избор на изпълнители.

Основната цел на инвестициите с този ресурс е сближаване на регионите, като фокус ще бъдат малките общини, предвид че големите имат повече източници на финансиране, подчерта министър Караджов.

Предложенията за ремонт на общински пътища към момента надхвърлят 1 млрд. лв. Тези, които считаме, че биха могли да бъдат финансирани, са разделени на 5 основни групи, информира заместник-министър Явор Пенчев и представи категоризацията, която МРРБ е направило на получените проекти.

Първата група включва 21 обекта с готови проекти, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. За част от тях има и актуални количествено-стойностни сметки, възлизащи на общо около 20 млн. лв. Ориентировъчната стойност на останалите е общо 50 млн. лв.

88 обекта са обособени във втора група. За тях са налични проектна готовност и разрешение за строеж, но нямат избрани изпълнители. Разделени са отново на две подгрупи. 150 млн. лв. без ДДС е стойността на тези с точни количествено-стойностни сметки, а останалите възлизат на около 70 млн. лв. без ДДС.

Третата група включва обекти, за които е необходимо презаверяване на изтекли разрешения за строеж. 107 млн. лв. е стойността на проектите, за които количествено-стойностните сметки са актуални, а останалата част са за около 75 млн. лв.

За 129 обекта, включени в четвърта група, има проектна готовност, но за тях все още не са издадени необходимите разрешения за строеж. За други 31 обекта няма проектна готовност или трасето не е част от утвърдения списък на общинските пътища.

Информацията за тези проекти ни е предоставена от Националното сдружение на общините. В министерството продължава да се получава информация директно от общини, обясни зам.-министър Пенчев. Предвиждаме за оценяването им да използваме вече налична методика, на която обаче ще бъде направена корекция, така че да е по-прецизна, допълни той.

Всяка седмица експертите ще преглеждат документите, които се получават в министерството. Ще финансираме обекти с по-широк обхват, като улици и площади, например, до изчерпване на ресурса, информира министър Караджов.

Заместник-министър Деляна Иванова съобщи, че същият подход ще се прилага и по отношение на финансирането на ВиК инфраструктура. Ще се изискват проектна готовност, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител, който е потвърдил ангажимента си. Ще се подкрепят и проекти, които е предвидено да се изпълняват на отделни етапи. Условие за предоставянето на субсидията обаче ще е да се работи едновременно по водопроводните и канализационните съоръжения в конкретната територия.

Предвижда се проектите да бъдат съфинансирани от общините. Размерът на техния дял предстои да бъде уточнен.

Кметовете приветстваха екипа на МРРБ за диалога с тях, за активната работа и за инициативата.

Според кмета на Монтана Златко Живков е ясно, че няма да може да бъде финансирано всичко, за което има необходимост, но трябва да се започне отнякъде. Кметът на Димитровград Иво Димов постави въпроса с повишените цени на строителните материали, заради които стойностите на голяма част от проектите вече не са актуални.

Очакваме да се върви и към комплексни проекти, с по-широк кръг от дейности, посочи Донка Михайлова – кмет на Троян.

Много важно е първо да решим проблема с подземната инфраструктура, за да може след това да насочим и към транспортната, подчерта кмета на Елин Пелин Ивайло Симеонов.

Управителният съвет на Националното сдружение на общините ще обобщи предложенията и становищата на местните власти, след което ще ги представи на МРРБ.

Проверката е започнала през месец октомври 2021 г. по сигнал за неправомерни действия от служители в Националното тол управление. В хода на проверката е установено, че бившето ръководство на АПИ е сключило договор за проактивен мониторинг, експлоатационна поддръжка на взаимодействието между програмните и апаратните ресурси и надграждане с нови функционалности на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства.

Договорът е подписан на 23 декември 2020 г. и е за срок от 60 месеца в общ размер от 136 098 328,46 лв. с ДДС. За първите 24 месеца от влизането му в сила на консорциума, с който е подписан, е платена цена от 2 502 326,52 лв. с ДДС на месец, а месечната цена на услугите от началото на 25-я месец до изтичане на срока на договора (до 60-я месец) е в размер на 2 112 291,44 лв. с ДДС. Според разследващите това е основание за предполагаема предпоставка за нанесена щета в особено големи размери на държавния бюджет.

В рамките на проверката е констатирано и неизпълнение на договора от страна на изпълнителя – той  не е обучил специалисти и е допускал подизпълнител да осъществява нерегламентиран, съгласно клаузите на договора, достъп до данните на системата – по този начин е изпълнен и съставът на чл. 319а от Наказателния кодекс.

Водеща роля при предлагането на проекти ще имат местните заинтересовани страни, така че наистина да бъдат идентифицирани и изпълнени най-важните за териториите инвестиции. Приоритет в тях ще е икономическата насоченост, което отваря възможността за хибридното финансиране с останалите програми. Предимство при оценяването на предложените инвестиции ще се дава на проекти, инициирани от повече от една заинтересована страна в съответния регион. Целта е да се постигне над общинско значение за всяка инвестиция.

Друг важен момент в новия програмен период е необходимостта от по-добро фокусиране на мерките за публичност и информираност, така че предлаганите проекти и инвестиции да получат максимално широка обществена подкрепа в съответните територии.

За първи път в програмния период 2021-2027 г. по регионалната програма освен публични администрации, потенциални бенефициенти могат да бъдат и други заинтересовани страни на местно ниво, сред които граждански сдружения, неправителствени организации, представители на бизнеса.

Целта на интегрираните териториални инвестиции е чрез сътрудничество и партньорство на повече заинтересовани субекти да се изберат проекти за териториално развитие, с които да се финансират важни за всички дейности.
Регламентите на ЕС поставят две ключови изисквания пред интегрирания териториален подход. На първо място е необходимостта да се разработи и да се изпълни териториална стратегия за развитие на всеки регион. В нея трябва да се разпишат основните нужди и приоритети.

Второто изискване е териториалният орган, който оперира на съответната територия във всеки от 6-те региона, а именно Регионалният съвет за развитие, да бъде включен в процеса на подбор на проекти и да има право на глас и мнение при избора на проектите, които да бъдат финансирани.

40-те общините са посочени в приоритет 2 на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027. Това са: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков и Сандански.

С решение на СОС от юли 2021-а, се дава съгласие чрез публично-частно партньорство да бъде изградена спортна сграда върху обект, близо до 21 СУ „Христо Ботев“, с което общината продължава своята политика за развитие и насърчаване на спорта в София. Строителството трябва да завърши до 2 години от сключването на договора.

Инвеститорите трябва да бъдат спортни клубове, федерации и организации, и ще бъдат оценявани на следните критерии:

· Свободно използване на спортния обект от гражданите, като максимален брой точки получава участникът, който е предложил най-много часове за използване на спортния обект от ученици, учащи в училищата на територията на района и граждани.

· Разгъната застроена площ, като максимална оценка получава участникът, предложил най-голяма разгъната застроена площ.

· Срок за учредяване на правото на строеж, като максимален брой точки получава участникът, предложил най-кратък срок на правото на строеж.

· Оценка по технически показатели, като максимален брой точки получава участникът, предложил най-много мерки за гарантиране на качеството на изпълнение на строителните работи и мерки, които касаят социалните и екологичните аспекти на строителството.

Столична община получава безвъзмездно изградената сграда и подобренията, извършени в имота, след изтичане на договора. Конкурсната документация ще бъде разгледана и одобрена от Комисията по спорт към СОС и ще бъде публикувана на страницата на Столична община.

Вицепремиерът обясни, че коридорът от Букурещ през България до Александруполис е важен приоритет не само за страната ни, но е и стратегически проект за Европейската комисия и по линия на НАТО. „Не само бихме могли да получим финансова помощ от ЕК, но ще предложа Европейската инвестиционна банка да проведе процедурите по избор на изпълнител. С включването на ЕИБ ще се ускорят сроковете за изпълнение на стратегическите инфраструктурни обекти и ще се елиминират възможностите за корупция при провеждането на търгове“, обясни министърът на регионалното развитие.

Коридорът от Букурещ до Александруполис минава през Русе, Велико Търново, АМ „Хемус“, преминава през Стара планина, пресича магистралите „Тракия“ и „Марица“ и достига до гръцката граница при граничния пункт „Маказа“.

Следващият важен проект, който ще подобри пътуването в региона, е автомагистрала „Черно море“. В бъдеще тя трябва да свърже пристанище Констанца с магистрален път Варна – Бургас и от там през Малко Търново до Истанбул. Тук трябва да се мисли за отклонение между ГКПП „Лесово“ и АМ „Тракия“, защото от турска страна вече има магистрална свързаност. Разширява се тяхното ГКПП, което означава, че много товари ще влязат от Турция, а в момента България няма никаква готовност да ги посрещне. Причината е, че пътищата в района са второкласни, в лошо състояние и не са ремонтирани от много години, обясни министър Караджов.

Регионалният министър съобщи, че се работи по още няколко нови ключови инфраструктурни проекта – трасето от Гюешево до Дупница и връзка с автомагистрала „Струма“. Проектирането ще продължи с още два участъка – от Дупница към Самоков и Ихтиман, за да се осъществи връзка с магистралите „Тракия“ и „Хемус“. Като особено важен в бъдеще се очертава транспортен коридор „Ориент – Източно Средиземноморие“, каза министър Караджов. Идеята е от Видин до Монтана да се изгради магистрала, която да премине през тунел под прохода „Петрохан“ до София и оттам по АМ „Струма“ да се стига бързо до Солун, който е ключово пристанище в Егейско море.

„Затова ако България не изгради бързо участъка от Видин до София, а Румъния магистралното трасе на своята територия, двете страни могат лесно да бъдат заобиколени и да загубят много в транспортно отношение“, коментира вицепремиерът.

Той очерта и сроковете за завършването на започнатите инфраструктурни обекти. Първи, през 2027 година, ще бъдат готови скоростният път Видин – Ботевград и АМ „Хемус“. До 2028 година се планира да бъдат завършени трите подучастъка на магистралата „Русе – Велико Търново“. Приоритет е и завършването на АМ „Струма“ и намиране на окончателно решение за трасето през Кресненското дефиле. Приключването на последния етап на обхода на Габрово, както и на АМ „Европа“ до две години и половина и началото на строителството на АМ “Черно море“ през следващите три години са сред другите важни проекти, по които в момента МРРБ работи.

„Заради поскъпването на строителните материали имах опасение, че консорциумът, избран чрез търг по Закона за обществените поръчки, може да се откаже от офертата си от 2020 г. Поискахме потвърждение, защото ЗОП не предвижда възможност предложената цена да се актуализира в съответствие с инфлацията на строителните материали и енергийните източници, и трябва да сме сигурни, че ще се работи по оферираните и приети цени“, посочи министър Караджов. На 28 януари се очаква и официалното писмено потвърждение. Това ще позволи дейностите по проектиране на тунела да започнат, обясни вицепремиерът.

На въпрос защо все още не е подписан договор с фирмата изпълнител, министър Караджов напомни, че през октомври 2019 г. е обявена открита процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на проектиране (изготвяне на технически проект) и строителство на обект: „Обход на гр. Габрово от км 20+124.50 до км 30+673.48, включително тунел под връх Шипка”. Избраният изпълнител е ДЗЗД „КОНСОРЦИУМ ПСВТ“, с участници: „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, „Хидрострой“ АД и Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД. Той е спечелил тъга с цена от 358 млн. лв. с ДДС. От избора на изпълнител през 2020 г. до момента договорът не е подписан, защото решението за избор е обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията и във Върховния административен съд, които отхвърлят жалбите.

Министър Караджов обърна внимание на факта, че за тунела под Шипка има изработен единствено разширен идеен проект. Все още няма технически проект, по който реално да може да започне строителство веднага. Ето защо и обществената поръчка е за инженеринг. Срокът за изпълнение е 4 години и два месеца. От тях 8 месеца са за проектиране и 3,5 години за строителство.

„Тунелът под Шипка няма как да не бъде завършен. Моето желание беше АМ „Русе – Велико Търново“ да продължи на юг, да мине през планината със същия габарит. Затова изразих учудване, че тунел, който ще свързва Северна и Южна България, е проектиран само с две ленти, посочи министър Караджов. Според него обаче след завършването на магистралата от Русе до Велико Търново трафикът към Габрово ще се увеличи в пъти. Поради тази причина министърът вече е възложил проучване за възможностите за изграждане на още едно трасе, което да поема тежкия трафик на юг от Велико Търново, включително и за още един тунел под Стара Планина.

Не е застрашено финансирането за тунела под Шипка, категоричен бе министър Гроздан Караджов. Проектът, заедно с изграждането на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле и АМ „Русе – Велико Търново“, е предложен за финансиране от Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., която все още не е одобрена. Финансирането, което страната ни ще получи за трите обекта, е около 600 млн. евро. С тази сума ще може да се осигури около 34% от необходимите средства за всеки един от трите проекта. Останалите ще бъдат осигурени от държавния бюджет.

Очаква се одобрението на програмата от ЕК до средата на 2022 г. Прогнозно най-рано в края на 2022 г. ще може да се подаде апликационна форма, финансиране да бъде получено през 2023 година. „В бюджета на МРРБ за 2022 г. е предвидена сума за ново строителство, която може да се насочи като авансово плащане за начало на строителството на тунела под Шипка, но при условие, че предложеният бюджет бъде утвърден от Народното събрание“, каза вицепремиерът.

Днес в АПИ ще бъдат отворени и ценовите оферти за избор на фирма за строителен надзор на тунела, съобщи още регионалният министър. Откритата процедура за избор на   изпълнител на консултантска услуга е обявена през февруари 2020 г. Получени са 7 оферти, 6 от които са отворени на 30 април 2020 г.

На срещата стана ясно, че се работи и за връзката на тунела под Шипка с магистралите „Тракия“ и „Марица“. Планирано е южният изход на тръбата да се свързва с пътната мрежа посредством връзка на едно ниво с кръстовище. През тази година ще се проектира нов източен обходен път на град Казанлък, който ще отвежда трафика до главен път I-5 и връзките с магистралите.

Проектът за обход на Севлиево е разделен на две фази, стана ясно още по време на дискусията. Община Севлиево ще трябва да изработи идеен проект, който ще бъде предаден на АПИ. Агенцията има ангажимент за изготвяне на техническия проект, отчуждаването на земите, ОВОС и реално строителство.

Министър Караджов представи основните приоритети, по които ще работи новото ръководство на МРРБ. На първо място е създаването на фонд за регионално развитие, 4-годишна програма за основни и превантивни ремонти на пътища от първи до трети клас, строителство на три тунела под Стара планина – „Шипка“, „Петрохан“ и „Черно море“ при едноименната бъдеща автомагистрала. Във ВиК отрасъла ще се работи за „чиста питейна вода“, а в строителството – за промени в Закона за устройство на територията, дигитализация на инвестиционния и строителния процес.

Вече се работи по създаването на фонда за регионално развитие с 1 млрд. лв. капитал. Пред него общините ще кандидатстват за комплексно решаване на проблемите по благоустройството си, за да се постигне по-бързо сближаване на стандартите. „Фондът няма да стане бързо, но се надявам Министерството на финансите да задели сериозна сума, за които общините да кандидатстват на конкурсно начало“, посочи регионалният министър. Той даде пример с масовата практика в момента, в която например, ВиК разкопава улиците, заравят и си отиват. След това пристига АПИ и действа по същи начин. Това става в различно време. „Получава се държавна какафония, хората се тормозят с разкопки и ремонти, и целта е фондът да реши този проблем“, поясни Гроздан Караджов. Предимство ще се даде на трите най-бедни региона у нас – Родопи, Странджа-Сакар и Северозападния.

Програмата за основни и превантивни ремонти е 4-годишна. Тя ще обхване пътищата от първи до трети клас. Все още е в работен вариант и когато бъде готова списъците с всички обекти, на които ще започне ремонт, включително на магистрали, ще бъде публикуван на интернет страницата на министерството.

Вече е разпореден и пълен одит на всички пътища от първи клас – тези, които поемат най-голямата натовареност, магистралите и инженерните съоръжения към тях.

Извършва се одит и ревизия на текущия ремонт и поддръжка. „Това са серия от договори за поддръжка на цялата републиканска пътна мрежа и новото строителство през последната година. Правим го заради практиката, че в началото на годината се залага бюджет за тази дейност от 300 млн. лв., при условие, че всички по веригата са наясно, че за поддръжка отиват 1,5 млрд. лв. Разликата от 1,2 млрд. лв. се е изсипвала от бюджетния излишък в края на годината. Вече няма да се работи по тази начин – ще се бюджетира цялата сума, която е нужна“, мотивира се регионалният министър. Одитът се прави, защото срокът за разплащане на извършените дейности през 2021 г. е отложен до края на месец юни тази година.

Министър Караджов посочи, че проверката се извършва от екип, в който влизат представители, посочени от министър-председателя Кирил Петков, от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, сред които е и заместникът му Андрей Цеков, както и от представители на МРРБ.

В отрасъл ВиК основен приоритет ще е чистата вода за пиене. „В момента се броят на пръстите на едната ръка проектите за пречистване на питейна вода в България, досега усилията на Министерството на околната среда и водите и на МРРБ са били основно по отношение управлението на отпадните води“, посочи строителният министър. Чрез ВиК холдинга ще се търси финансиране на проекти за пречистване на водата. Цел остава и намаляването на загубите по водопреносната мрежа. „Средноевропейският процент на загуби е 35%, ние трудно ще достигнем до него“, допълни той. През март ще бъде обявен за обществено обсъждане и нов закон за ВиК услугите.

Според министър Караджов важен приоритет във ВиК отрасъла ще бъде насърчаването на иновациите и енергийната ефективност. „В момента доста слабо е застъпен този принцип, инвестира се в подмяна на тръби и инсталации, но не се инвестира в решения, които могат да намалят сметките за ток със соларни инвестиции“, аргументира се той. Също така през ВиК холдинга ще се насърчи разделянето на битовата канализация от тази, която събира дъждовната вода. „Сега този процес върви заедно и се стига до пренатоварване на пречиствателните станции“, посочи министърът.

Засилва се контролът върху провежданите от ВиК дружества процедури по Закона за обществените поръчки и се предвижда занапред всички документи да се подават дистанционно.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) са сред водещите приоритети в работата на новия екип на МРРБ. Вече има създадена една работна група, но предстои да бъдат създадени още няколко, за да могат да се адресират необходимите промени в различните сегменти на ЗУТ. „В диалог сме с различни браншови организации, сдружения, камари и всяка от тях има идеи и конкретни предложения за законодателни промени на ЗУТ“, обясни Гроздан Караджов.

Другата голяма цел сред приоритетите е дигитализацията на инвестиционния процес. Ще се търси възможност всяка една стъпка от него да става по електронен и дистанционен начин. „Искаме целият процес от първата стъпка – предпроектното проучване, процеса на проектиране, подаване на заявление, получаване на документи до крайното получаване на разрешение за строеж да се дигитализира. Автоматично да се подават документите към ДНСК. Това е най-чаканият акт от инвеститорите, проектанти и строители от МРРБ“, посочи вицепремиерът Караджов.

Той увери, че санирането на жилищните сгради и повишаването на енергийната ефективност на публичните сгради е залегнало в Програма „Развитие на регионите“. Заложени са добри средства за продължаване на програмата, към която има интерес от гражданите.

По отношение на дейността на ДНСК министърът посочи, че ще се извърши цялостна проверка на изпълнението на всички заповеди за премахване на незаконно строителство и особено по Черноморието. Целта е да се види дали има заповеди, които не са изпълнени. С тази задача трябва да се справи новият началник на ДНСК Лиляна Петрова.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие подчерта, че се въвежда много строго изискване за спазване на ЗОП във всички звена – независимо дали са агенции или самото МРРБ. „Повече няма да се използва инхаус процедурата, а инженерингът ще се сведе до минимум. Ще се работи на ясни количествени сметки. Инженерингът дава възможност този, който проектира, да го прави по начин пестелив за него, не винаги после качеството е това, което искаме“, коментира той.

Вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов представи и екипа си – заместник-министрите Деляна Иванова и Явор Пенчев, председателя на Управителния съвет на АПИ Тодор Василев, началника на ДНСК Лиляна Петрова, както и съветниците Ивайло Стайков и Васко Василев.

Зам.-министър Стоименова отчете, че към днешна дата са отворени всички 24 процедури, по които от програмата се отпуска безвъзмездна финансова помощ. Сключени са 756 договора, от които 306 са в процес на реализация, а изпълнението на останалите 450 е приключило, което означава, че над 59 % от проектите са с верифицирани и разплатени разходи.

„Сертифицираните средства, представени в ЕК и одобрени от нея като допустими, възлизат на 1,665 млрд. лв. или 53 % от бюджета на оперативната програма, а разплатените са 2,109 млрд. лв. или 67 % от ресурса ѝ. Тези цифри също показват, че се движим с изключително добри темпове“, посочи още заместник-регионалният министър.

До момента са реализирани 76 проекта за образователна инфраструктура и 210 за енергийна ефективност в жилищни и административни сгради. Завършените проекти за градска среда в големите общини на страната са 37, а за подпомагане на процеса на деинституционализация на деца и възрастни – 55. За обновяване и модернизация на пътна инфраструктура са финализирани 22 договора.

„Ключовите предизвикателства, свързани с изпълнението на оперативната програма през тази година бяха много. През последните месеци успяхме да канализираме темповете на изпълнение и разплащане по програмата, както и да разрешим и преодолеем текущите проблеми и да се върнем към нормалния ритъм на работа”, коментира още заместник-министър Стоименова пред членовете на Комитета.