Новото ръководство на Европейската комисия (EK), председател Урсула фон дер Лайен, за пръв път дава заявка да предложи решение на този въпрос. В обръщението си към Европейския парламент тя заяви, че жилищното настаняване ще бъде приоритетен въпрос за следващата Комисия. Плановете включват назначаването на първия в историята на ЕС комисар по жилищното строителство и представяне на план за увеличаване на инвестициите в жилищното строителство в ЕС.

Фон дер Лайен също така предложи преразглеждане на правилата за държавните помощи, за да се улесни строителството на жилища в страните членки. В момента членовете на ЕС могат да използват публични средства за изграждане на достъпни жилища, но този подход трябва да се промени, за да се обхване по-широк кръг от обществото, включително домакинства със средни доходи.

Фон дер Лайен се ангажира и с удвояване на кохезионното финансиране за нови жилища на достъпни цени и създаване на общоевропейска инвестиционна платформа, насочена към устойчиви жилищни схеми. Тя подчертава важността на Социалния фонд за климата, който ще помогне на правителствата да смекчат удара от по-високите цени за уязвимите потребители и да осигурят достъпни, енергийно ефективни жилища.

Около 3,5 млн. лв. е индикативният бюджет на одобрения за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост проект за изграждане на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Чрез нея режимите в инвестиционния процес ще бъдат администрирани изцяло по електронен път. Зам.-министър Аспарухов посочи, че ключов проект за събирането на данни и последващото им управление е Единният публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. В момента регистрите по устройство на територията са разпръснати и се поддържат в общините, районите, областните администрации и МРРБ.

„За да създадем пространствената основа, се опитваме да сглобим картата на България като общи устройствени планове и това е много сериозен труд“, каза още регионалният заместник-министър. Община Пловдив заедно със Столична община, общините Добрич и Ямбол са от малкото, при които териториалният обхват на общината почти съвпада със строителните граници на населеното място. Това ги прави специфични териториални единици, които би следвало да се управляват в дигиталното ни бъдеще с фини настройки и с много повече внимание, обобщи той.

Това предвиждат публикуваните за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Освен по-ефективен контрол от страна на държавата върху строителството, промените намаляват административната тежест, премахват несвойствени функции от дейността на главните архитекти и въвеждат по-големи отговорности за проектантите и за лицата, извършващи оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите.

В момента ДНСК контролира строежите от първа до трета категория. Това са стратегическите пътни, жп и други обекти на техническата инфраструктура и високото строителство. Местните власти са отговорни за строежите от четвърта до шеста категория (предимно средно и ниско застрояване) – главните архитекти и техническите служби издават съответните строителни книжа, а след това се самоконтролират за тяхната законосъобразност.

Така на практика липсва ефективен контрол върху строежите от четвърта до шеста категория. В МРРБ и в ДНСК постъпват стотици жалби и сигнали от граждани за липсата на ефективен контрол от общинските администрации за нарушения, касаещи строежи от тези категории и за незаконно строителство. Всеки втори казус, за който гражданите сигнализират в приемния ден министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов в последните четири месеца, е именно за незаконно строителство и дългогодишно бездействие или формални действия от страна на общинските власти.

Затова предлаганите промени въвеждат по-ефективен контрол над местната власт, като при констатиране на нарушения при строежи от четвърта до шеста категория регионалните структури на ДНСК ще могат да съставят  констативен протокол, с който дават на кмета на общината или района задължителни указания за действия и срок, в който това да се случи. Ако съответното длъжностно лице не изпълни указанията и срока, дадени от ДНСК, то ще се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. „Във връзка с постоянно постъпващите жалби и сигнали за забавяне на преписки, касаещи незаконно строителство, неспазване на срокове и изискване на документи от органите на общинската администрация, които не са изискуеми по  закон, с предложените изменения тези проблеми ще бъдат преодолени“, пише в мотивите на законопроекта.

Други промени се налагат заради констатираната противоречива практика при определяне на изискванията за изработване на работни устройствени планове, както и при тяхното прилагане. Затова се предлага при определяне на изискванията за изработването и прилагането на работни устройствени планове да отпаднат „броя на етажите“ и „формата и наклона на покривите“. Със силуетите към работния устройствен план следва да се определят максималните височини на сградите в зависимост от установения за съответната устройствена зона характер на застрояване, като е без значение броят на етажите, които могат да се разположат в тази височина, в зависимост от действащите нормативни и технологични изисквания. Формата и наклона на покривите следва да се определя с инвестиционния проект, при спазване на общите изисквания за определяне на височината и характера за застрояване.

За оптимизиране на процедурите по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти с промените в ЗУТ се предлага оценката за съответствие на инвестиционните проекти за всички строежи от първа до пета категория да се извършва само с комплексен доклад от консултант, отговарящ на изискванията на ЗУТ. Така няма да е необходимо за някои от строежите от пета категория тази оценка да се извършва от експертен съвет на администрацията. С предложението се цели и да бъдат освободени главните архитекти от несвойствени функции, като се засилват отговорностите на проектантите и на лицата-консултанти, които извършват оценка за съответствие на инвестиционните проекти. Много от общинските администрации не могат да осигурят необходимия състав от експерти с проектантска правоспособност по всички проектни части, за да се направи комплексна оценка за съответствие на инвестиционните проекти в пълния обхват на проверката, пише в мотивите на законопроекта. Освен оптимизиране на процедурата целта е и да бъдат освободени главните архитекти от несвойствени функции, като се засилват отговорностите на проектантите и на лицата – консултанти, които извършват оценка за съответствие на инвестиционните проекти.

Аналогично се предлага при съгласуването на идейните инвестиционни проекти, включително когато са основание за издаване на разрешение за строеж, предварителната оценка за съответствие да се извършва за всички строежи от първа до пета категория само от консултант.

В тази връзка се намалява наполовина срокът за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти за всички строежи от първа до пета категория. От 30 дни този срок става 14-дневен от внасянето на проекта в администрацията.

С промените много ясно се посочва в кои случаи главният архитект или областният управител могат да откажат да одобрят или съгласуват технически или работен инвестиционен проект. Отказът за съгласуване ще се прави само ако инвестиционният проект не съответства на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. По този начин ще се преодолее порочната практика на някои главни архитекти отказите за съгласуване и одобряване да се правят на формално основание, макар и тези откази да са „мотивирани“.

Промените в ЗУТ затягат контрола и при издаването на разрешения за преместваемите обекти заради трагични инциденти като този в столицата от преди година. Занапред захранването с временни връзки на преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, увеселителни обекти и рекламни съоръжения ще се реализира с издаване на разрешение за строеж.

Измененията ще гарантират завишен контрол върху издадените строителни книжа, за да се гарантира здравето и животът на хората, безопасността и достъпност при въвеждането на строежите в експлоатация.

Променят се и изискванията за заустване на битови отпадъчни води в населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация. Предлага се в тези територии битовите отпадъчни води да се заустват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води, а по изключение за жилищни сгради с до три жилища и за вилни сгради – във водоплътни изгребни ями.

Проектът на изменение на ЗУТ е публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации, на интернет страниците на МРРБ и на ДНСК.

Зам.-министър Иванова напомни, че компанията ще има 9 месеца срок за проектиране на тунела, а реалното строителството ще започне през 2023 г. „Разбира се, ще се съобразим и с всички предписания за спазване на екологичното законодателство, които получим от Министерството на околната среда и водите. Важното е, че  проектът е необратим и започваме реална реализация“, заяви зам.-министър Иванова.  125 км републикански пътища ще бъдат ремонтирани по програмата за текущ ремонт и поддържане на АПИ през тази година в област Габрово, информира още заместник-регионалният министър.  За други 154 км от пътната мрежа ще се изготвят технически проекти за основен ремонт през следващата година. Сред участъците, които ще се ремонтират основно, са пътят Дряново – Габрово, тунелът при Дряновския манастир, както и направлението Трявна – Царева ливада – Дряново.

По отношение на подобряването на водоснабдяването в област Габрово зам.-министър Иванова информира, че в момента се изготвя Регионално прединвестиционно проучване за всички общини. То ще даде оценка за състоянието на съоръженията и нуждите от инвестиции за подобряване на услугата. Зам.-министър Иванова обърна внимание, че приоритетно ще се работи за решаване на водния проблем на Севлиево. Ще се работи и за подобряване на водоснабдяването на община Трявна, като  ще бъдат предприети краткосрочни мерки за частично решаване на проблема със замътването на водата, докато се намери финансиране за изграждане на пречиствателна станция за питейни води.

Зам.-министър Деляна Иванова информира още, че общините Габрово и Севлиево, като част от Северен централен район за планиране, ще имат достъп до бюджет от 510 млн. лв. за финансиране на проекти по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Затова тя насърчи местните власти, неправителствения сектор и местните общности да изграждат партньорства и да започнат да идентифицират най-важните проекти за развитие на областта. В периода 2014-2020 г. по Оперативна програма „Региони в растеж“  в област Габрово са инвестирани около 110 млн. лв., като сега ресурсът е увеличен и населените места имат по-добра възможност за подобряване на стандарта.

В Габрово заместник-министър Деляна Иванова проведе среща с областния управител Ралица Манолова и кмета на общината Таня Христова, с които обсъди възможностите за сътрудничество и реализация на важните за региона проекти.  Преди това тя проведе и приемна за граждани, на която изслуша проблемите на жители на Габрово, Севлиево и Трявна. Част от  темите, които хората поставиха, ще бъдат решени с инвестиционната програма на МРРБ в региона в кратък срок, увери зам.-министър Иванова.

По-късно заместник-министърът посети Центъра за спешна медицинска помощ в Севлиево. Той е един от четирите филиала за медицинска помощ и спешния център в Габрово, които се ремонтират с над 1,5 млн. лв. от ОПРР. Отделно по програмата в Севлиево са доставени и две нови линейки. Зам.-министър Иванова разгледа обновените спешни зали, новодоставеното медицинско оборудване и направените подобрения, от които се ползват служители и пациенти.

Тези отговорности трябва да бъдат така преосмислени, че да се гарантира качеството на инвестиционните проекти, заяви Аспарухов. За целта според него е необходимо да се направят спешни промени в Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане.

Сред първите промени, които трябва да са готови през тази година, са в Наредба 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Другата спешна задача пред екипа на МРРБ е електронизация на административните услуги и намаляване на административната тежест в инвестиционния процес, заяви заместник-министърът.

За да бъде изпълнена тази „мисия“, е необходим диалог и съвместна работа между държавните институции и представителите на архитектурния бранш, каза още арх. Аспарухов.

Именно в посока облекчаване на административната тежест в инвестиционния процес е изпратеното от МРРБ указателно писмо до главните архитекти на общини за прилагането на разпоредби на Закона за устройство на територията. Целта е да се оптимизира контрола върху инвестиционните проекти, като съгласуването им се състои в проверка на съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели и не включва повторна оценка на съответствието.

„Отношенията архитект – главен архитект трябва да се преосмислят“, заяви още заместник-министърът. Той беше категоричен, че ролята на главния архитект трябва да се концентрира по-скоро в устройственото планиране и разработване на градоустройствените политики на местно ниво, а не в повторен контрол върху оценка на съответствието на инвестиционните проекти.

С него бяха и заместникът му Явор Пенчев, както и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Тодор Василев.

Борис Шалев от “Автомагистрали” ЕАД, ръководител на проекта за строежа на участъка, заяви пред министъра, че до края на годината е възможно да бъде пуснат в експлоатация първият участък – от пътен възел “Боаза” до п. в. Дерманци, както и завършен п. в. Плевен – Ловеч, а до средата на следващата – целият участък от п. в. Каленик до п. в. Плевен.
Вторият участък – от п. в. Дерманци до п. в. Каленик, който е най-тежък, ще бъде изграден до края на 2024 г. Лотове 4, 5 и 6 е възможно да бъдат завършени след 2025 година. За лотове 7, 8 и 9 няма готови проекти и не са започнали отчуждителни процедури.

„В момента работим с леко намалени темпове и причината е забавянето при плащанията, защото мобилизацията и демобилизация е един освен скъп, но и рисков процес. Ако държим пътните майстори без работа, имаме опасност да ги загубим“, каза още Шалев. Той каза още, че има риск да се спре работата или да се намали на някои места заради това, че държавата не си плаща извършената работа при инхаус договорите.

Караджов очаква този проблем да се реши скоро. Той припомни, че е назначена външна юридическа фирма, която да обследва рисковете за държавата при различни сценарии на решението на инхаус договорите. „Хемус“ е голяма мечта на българите, която прекалено дълго се забави и тя може да се превърне в огромно българско фиаско. За да не стане това, според министъра, трябва бързо да се разплете възелът, наречен инхаус, защото „по него е заобиколена конкурсната процедура на Закона за обществените поръчки и е назначена една чисто държавна фирма да изпълнява тези работи, както и да носи цялата строителна гаранция. Това е, което мен ме смущава, каза министърът и добави – в момента държавата строи и тя носи гаранциите за построеното, но реално е наела други фирми”.

Министър Караджов каза още, че желае текущият ремонт и поддръжката на републиканската пътна мрежа да бъде подновен незабавно. В момента се прави само аварийна поддръжка и се създават множество опасности за безопасността за живота на всички хора. „Другото с плащанията е фрагмент, който може да се реши и от Министерския съвет. Както каза вчера премиерът, той отдавна е в периметъра на една комисия, която прави много сериозна ревизия. Когато знаем нейните резултати, ще можем да предложим и съответните плащания“, добави Гроздан Караджов.

Той поясни, че тази комисия има за задача да изследва всички сертификати, които са подадени към Агенция „Пътна инфраструктура“ за минало време. Около 10 май комисията трябва да излезе с междинен или окончателен доклад.

Това стана ясно на среща на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и неговия екип с представители на Националното сдружение на общините и на местни власти от страната.

В Плана е заложено 370 млн. лв. без ДДС да бъдат средствата за саниране на обществени сгради. С финансиране от него ще продължи да се изпълнява и програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради. Заложените за целта средства са близо 1,2 млрд. лв. без ДДС. Възможно ще бъде изпълнението и на системи за енергоспестяване.

По време на срещата бяха обсъдени правилата, по които ще се финансират общински благоустройствени проекти със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След преструктурирането му 500 млн. лв. ще бъдат насочени към ремонт на четвъртокласни пътища и ВиК проекти в общини с население между 2000 и 10 000 души. Условие за финансиране ще бъде наличието на издадено разрешение за строеж и завършени процедури по ЗОП за избор на изпълнители.

Основната цел на инвестициите с този ресурс е сближаване на регионите, като фокус ще бъдат малките общини, предвид че големите имат повече източници на финансиране, подчерта министър Караджов.

Предложенията за ремонт на общински пътища към момента надхвърлят 1 млрд. лв. Тези, които считаме, че биха могли да бъдат финансирани, са разделени на 5 основни групи, информира заместник-министър Явор Пенчев и представи категоризацията, която МРРБ е направило на получените проекти.

Първата група включва 21 обекта с готови проекти, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. За част от тях има и актуални количествено-стойностни сметки, възлизащи на общо около 20 млн. лв. Ориентировъчната стойност на останалите е общо 50 млн. лв.

88 обекта са обособени във втора група. За тях са налични проектна готовност и разрешение за строеж, но нямат избрани изпълнители. Разделени са отново на две подгрупи. 150 млн. лв. без ДДС е стойността на тези с точни количествено-стойностни сметки, а останалите възлизат на около 70 млн. лв. без ДДС.

Третата група включва обекти, за които е необходимо презаверяване на изтекли разрешения за строеж. 107 млн. лв. е стойността на проектите, за които количествено-стойностните сметки са актуални, а останалата част са за около 75 млн. лв.

За 129 обекта, включени в четвърта група, има проектна готовност, но за тях все още не са издадени необходимите разрешения за строеж. За други 31 обекта няма проектна готовност или трасето не е част от утвърдения списък на общинските пътища.

Информацията за тези проекти ни е предоставена от Националното сдружение на общините. В министерството продължава да се получава информация директно от общини, обясни зам.-министър Пенчев. Предвиждаме за оценяването им да използваме вече налична методика, на която обаче ще бъде направена корекция, така че да е по-прецизна, допълни той.

Всяка седмица експертите ще преглеждат документите, които се получават в министерството. Ще финансираме обекти с по-широк обхват, като улици и площади, например, до изчерпване на ресурса, информира министър Караджов.

Заместник-министър Деляна Иванова съобщи, че същият подход ще се прилага и по отношение на финансирането на ВиК инфраструктура. Ще се изискват проектна готовност, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител, който е потвърдил ангажимента си. Ще се подкрепят и проекти, които е предвидено да се изпълняват на отделни етапи. Условие за предоставянето на субсидията обаче ще е да се работи едновременно по водопроводните и канализационните съоръжения в конкретната територия.

Предвижда се проектите да бъдат съфинансирани от общините. Размерът на техния дял предстои да бъде уточнен.

Кметовете приветстваха екипа на МРРБ за диалога с тях, за активната работа и за инициативата.

Според кмета на Монтана Златко Живков е ясно, че няма да може да бъде финансирано всичко, за което има необходимост, но трябва да се започне отнякъде. Кметът на Димитровград Иво Димов постави въпроса с повишените цени на строителните материали, заради които стойностите на голяма част от проектите вече не са актуални.

Очакваме да се върви и към комплексни проекти, с по-широк кръг от дейности, посочи Донка Михайлова – кмет на Троян.

Много важно е първо да решим проблема с подземната инфраструктура, за да може след това да насочим и към транспортната, подчерта кмета на Елин Пелин Ивайло Симеонов.

Управителният съвет на Националното сдружение на общините ще обобщи предложенията и становищата на местните власти, след което ще ги представи на МРРБ.

Проверката е започнала през месец октомври 2021 г. по сигнал за неправомерни действия от служители в Националното тол управление. В хода на проверката е установено, че бившето ръководство на АПИ е сключило договор за проактивен мониторинг, експлоатационна поддръжка на взаимодействието между програмните и апаратните ресурси и надграждане с нови функционалности на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства.

Договорът е подписан на 23 декември 2020 г. и е за срок от 60 месеца в общ размер от 136 098 328,46 лв. с ДДС. За първите 24 месеца от влизането му в сила на консорциума, с който е подписан, е платена цена от 2 502 326,52 лв. с ДДС на месец, а месечната цена на услугите от началото на 25-я месец до изтичане на срока на договора (до 60-я месец) е в размер на 2 112 291,44 лв. с ДДС. Според разследващите това е основание за предполагаема предпоставка за нанесена щета в особено големи размери на държавния бюджет.

В рамките на проверката е констатирано и неизпълнение на договора от страна на изпълнителя – той  не е обучил специалисти и е допускал подизпълнител да осъществява нерегламентиран, съгласно клаузите на договора, достъп до данните на системата – по този начин е изпълнен и съставът на чл. 319а от Наказателния кодекс.

Около 250 млн. лв. ще се заделят от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и ще бъдат предоставени за общински пътища. Те са също толкова важни като републиканската пътна мрежа и би трябвало да се поддържат на еднакво ниво. Условие за финансиране ще бъде наличието на издадено разрешение за строеж и завършени процедури по ЗОП за избор на изпълнители. Останалата част от средствата ще бъдат инвестирани във ВиК проекти. Бенефициенти по тях ще бъдат общини от области, в които ВиК услугите се предоставят от един оператор, обясни министър Караджов.

До края на месец март АПИ ще обяви обществена поръчка за изработване на идеен проект за магистрален път през прохода Петрохан с тунелно преминаване към Монтана, който след това ще прави връзка със сега строящия се път Ботевград – Видин, информира още той. Очакваме това да пренасочи голяма част от инвеститорския интерес към създаването на индустриални паркове, например, към тази част на България, добави регионалният министър.

Министър Караджов и неговият екип проведоха работна среща с областния управител на Видин Любен Иванов и кметовете на 10 от общините в областта. В нея участваха също народните представители Иво Атанасов от „Има такъв народ“ и Петър Миланов от „Продължаваме промяната“. Пред тях градоначалниците поставиха общи проблеми по отношение състоянието на републиканските и общински пътища. Предстои темите да бъдат обсъдени и с Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България.

Целта на срещата беше да информирам за новите форми, под които МРРБ ще финансира проекти за ВиК и за общински пътища, каквито в централизираните програми досега не е имало. Изяснихме си както правилата, така и възможностите за такова финансиране. Най-облагодетелствани от подобни програми ще бъдат по-малките общини, а не големите градове като София, Пловдив и Варна, каза министър Караджов. Той заяви, че политиката на министерството вече ще бъде да няма населени места без водоснабдяване, независимо от големината им, защото обезлюдяването понякога е поради липсата на път или на вода.

П

От началото на войната цената на тон строително желязо е скочила от 1450 на 2100 лв., а на пазара вече има и сериозен недостиг, алармират строители от старозагорско.

Основните доставчици са от Украйна и Русия, откъдето вносът е преустановен преди 2 седмици. Запасите в българските складове са недостатъчни, а производителите на тухли също свиват продажбите заради цените на тока и газа.

Затруднени са и машиностроителните предприятия в региона, коментира местният предприемач Олег Стоилов: “Стара Загора е специфичен регион. Тук са първоешалонните предприятия на българското машиностроене, които са изключително широко засегнати. Проблемът е с ресурсите, металите преди всичко, които са от Русия и Украйна. И тук като че ли нямаме много възможности за търсене на алтернативи”.

От бизнеса са притеснени, че и други доставчици спират износа заради международната несигурност.