Новото ръководство на Европейската комисия (EK), председател Урсула фон дер Лайен, за пръв път дава заявка да предложи решение на този въпрос. В обръщението си към Европейския парламент тя заяви, че жилищното настаняване ще бъде приоритетен въпрос за следващата Комисия. Плановете включват назначаването на първия в историята на ЕС комисар по жилищното строителство и представяне на план за увеличаване на инвестициите в жилищното строителство в ЕС.

Фон дер Лайен също така предложи преразглеждане на правилата за държавните помощи, за да се улесни строителството на жилища в страните членки. В момента членовете на ЕС могат да използват публични средства за изграждане на достъпни жилища, но този подход трябва да се промени, за да се обхване по-широк кръг от обществото, включително домакинства със средни доходи.

Фон дер Лайен се ангажира и с удвояване на кохезионното финансиране за нови жилища на достъпни цени и създаване на общоевропейска инвестиционна платформа, насочена към устойчиви жилищни схеми. Тя подчертава важността на Социалния фонд за климата, който ще помогне на правителствата да смекчат удара от по-високите цени за уязвимите потребители и да осигурят достъпни, енергийно ефективни жилища.

Причината за отмяната е липсата на актуален генерален план за организация на движението за този участък, както и за цялата община, което прави въвеждането на нови правила за движение необосновано. Освен това не са спазени изискванията на Наредбата за организация на движението по пътищата, тъй като не е проведена съгласувателна процедура на предварителния проект на Генералния план за организация на движението (ГПОД) и окончателният проект не е одобрен от общинския съвет.

Последният Генерален план на Столична община е приет през март 2012 г., а неговият срок е изтекъл, което прави действията безпредметни. Решението на съда означава, че ще трябва да се върне старото движение по тези три ключови столични булеварда.

На 24 октомври в София се проведе работна среща на медиите с представители на правителството и на бизнеса по темите за санирането на жилищните сгради и развитието на политиките за енергийна ефективност в България. Специални гости на дискусията бяха Юлиян Попов – министър на околната среда и водите, Ангелина Бонева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Иван Велков – член на УС на Българската стопанска камара, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация и член на УС на Международната федерация за недвижими имоти FIABCI.

„Не е естествено да очакваме 100-процентово финансиране на проектите за саниране, нормалните стойности са 20-25% и ние неминуемо ще се движим в тази посока“ – това каза министърът на околната среда Юлиан Попов на срещата, специално организирана от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. „Ние възприемаме, че сградното обновяване е нещо, което държавата дължи на индивида, а това е много грешна постановка. Сградното обновяване има много допълнителни ползи, като трябва да се изработи механизъм, който да оценява колко реално ще спечели конкретният потребител на средствата.“, допълни той.

3068 са подадените предложения за проекти за саниране в първия етап на програмата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап 1“, която за последно осигуряваше 100 процента грант. Наличното финансиране обаче ще е достатъчно само за около 700 сгради, като резултатите ще бъдат обявени след местните избори. Още 200 могат да бъдат финансирани по Етап 2 на програмата, без за момента да има заявки. „Сдруженията изчакват класирането, а може би някои очакват субсидията да се увеличи отново на 100%“ – сподели Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. „Изискванията на ЕК в това отношения са ясни – връщане назад няма и не трябва да има, защото собствениците трябва да носят отговорност за сградите си“. Промяната няма да бъде лесна, а за да подпомогне участието, МРРБ работи върху няколко нови инструмента. Един от тях е превръщането на Областните информационни центрове в „бюра за обслужване на едно гише“, където гражданите да получават информация и административна подкрепа за участието си в програмите за енергийна ефективност и ВЕИ. Обсъжда се и гаранционна схема за целеви кредити от търговските банки по подобие на тази, вече налична за програмата за индивидуалните ВЕИ инсталации. Най-иновативният подход включва прилагане на ESCO схема, в която, с участието на общините и строителните фирми, трета страна (ESCO) да финансира разходите за участие на собствениците и да гарантира спестяванията, с които те ще изплащат получените кредити. „За третото плащане по НПВУ очакваме да има развитие по Националния фонд за декарбонизация, като дори и в момента имаме достатъчно възможности – Фонд ФЛАГ, ББР, Фонд на фондовете – и ще направим всичко възможно, за да ги използваме“, завърши Бонева.

В разговора беше засегната и ролята на местните власти, бизнеса и финансовия сектор за реализирането на програми за сградно обновяване в режим на съфинансиране от гражданите. „Сградното обновяване трябва да е неделима част от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Ние продължаваме да настояваме за прозрачност при разработването на този  ключов за държавата и обществото инструмент.“, сподели по време на срещата Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. Иван Велков, член на УС на БСК и бивш заместник-председател на Столичния общински съвет, идентифицира трудностите пред общините да провеждат собствени политики за енергийна ефективност, но наблегна на готовността на бизнеса за участие: „Преди няколко седмици на кръглата маса за устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност, която проведохме в БСК, видяхме, че и за публичните фондове, и за търговските банки, темата е приоритет номер едно. Бизнесът също е готов – и да управлява проектите, и да ги изпълнява. И за двете обаче е необходима предвидимост и стабилност на политиките и програмите за финансиране, а не кампанийност, каквато виждаме до момента. Трябват и повече инвестиции в знания и образование, защото липсват квалифицирани кадри.“

Дискусията обърна сериозно внимание и на проблема с чистотата на въздуха, който, по думите на министър Попов, продължава да бъде основен приоритет и следва да бъде много по-сериозно обвързан с политиките за сградно обновяване и намаляване на енергийната бедност. Програмите за подмяна на остарелите отоплителни уреди в най-замърсените градове продължават, а нов проект, финансиран от глобалния Clean Air Fund, ще даде допълнителна финансова аргументация за замяната на печките със съвременни термопомпени инсталации. За съжаление обаче работата по актуализацията на Националния интегриран план в областта на климата и енергията, който трябваше да бъде подаден към ЕК до края на юни т.г. с подробно разработени приоритети, политически мерки и финансови механизми, все още е на ниво енергийно моделиране в Министерството на енергетиката и очаква съгласуване с останалите ведомства. Подготвят се и промени в Закона за ограничаване изменението на климата, с който за първи път в България ще се постави задължителна цел за декарбонизация до 2050 г. с разчети за всички сектори.

Средствата са за 24 проекта, които се изпълняват по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 г..

Средствата ще бъдат преведени на 20 общини – Гърмен, Бургас, Сунгурларе, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Троян, Пловдив, Родопи, Кайнарджа, Котел, Твърдица, Ботевград, Елин Пелин, Костинброд, Самоков, Мъглиж, Опан, Стара Загора и Чирпан, както и на Професионалната техническа гимназия във Варна.

Целта на инвестициите е да се намали недостигът на места в детски ясли и градини, и да се осигури здравословна среда за отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст.

Освен това ще се създадат предпоставки за успешното въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4 години и за организирането на едносменен режим в училищата.

Около 3,5 млн. лв. е индикативният бюджет на одобрения за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост проект за изграждане на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Чрез нея режимите в инвестиционния процес ще бъдат администрирани изцяло по електронен път. Зам.-министър Аспарухов посочи, че ключов проект за събирането на данни и последващото им управление е Единният публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. В момента регистрите по устройство на територията са разпръснати и се поддържат в общините, районите, областните администрации и МРРБ.

„За да създадем пространствената основа, се опитваме да сглобим картата на България като общи устройствени планове и това е много сериозен труд“, каза още регионалният заместник-министър. Община Пловдив заедно със Столична община, общините Добрич и Ямбол са от малкото, при които териториалният обхват на общината почти съвпада със строителните граници на населеното място. Това ги прави специфични териториални единици, които би следвало да се управляват в дигиталното ни бъдеще с фини настройки и с много повече внимание, обобщи той.

Европейската комисия прие изменение на работната програма за 2021—2022 г. по „Хоризонт Европа“, с което увеличи нейния бюджет с почти 562 млн. евро. С тези средства следва да се окаже допълнителна подкрепа за мисиите на ЕС, ориентирани към новаторски решения на предизвикателствата в областите на опазването на околната среда, здравеопазването и цифровите технологии, както и към по-нататъшни действия за стимулиране на европейската екосистема за иновации. Сега бюджетът на програмата за 2021 и 2022 г. възлиза на общо почти 16 млрд. евро.

Мария Габриел, комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, заяви: „С това изменение на работната програма ние даваме по-силен импулс за намиране на отговор — чрез научни изследвания и иновации — на големите обществени предизвикателства с помощта на нови и иновативни инструменти, като например мисиите на ЕС. Освен това ще подкрепим разселените изследователи от Украйна, за да могат да продължат своята работа в областта на научните изследвания и иновациите.“

От тази допълнителна сума 507,1 млн. евро са предназначени за петте мисии на ЕС, които са нов и иновативен начин за намиране на решения за някои от големите обществени предизвикателства в сътрудничество с хората в Европа и извън нея. Тези мисии започнаха през септември 2021 г. и са насочени към осъществяването на амбициозни цели в областта на здравеопазването, климата и околната среда до 2030 г.

Cпopaзyмeниeтo пpeдвиждa инcтaлиpaнe нa двe РТЕЅ eдиници зa cъxpaнeниe нa гeoтepмaлнa eнepгия, ĸoитo дa ocигypявaт 2 GWh. Cпopeд ĸoмпaниятa „тoвa знaчитeлнo дoпълнeниe щe пoвиши ycтoйчивocттa нa eлeĸтpичecĸaтa мpeжa“ и щe ocигypи „cтaбилизиpaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa eнepгия oт възoбнoвяeми изтoчници в cтpaнaтa c пoтeнциaл дa ĸoмпeнcиpa дo 0.7 млн. мeтpични тoнa eмиcии oт въглepoдeн диoĸcид гoдишнo“, пише economic.bg.

Koмпaниятa пocoчвa oщe, чe тexнoлoгиятa e paзpaбoтeнa в ceмeйcтвoтo нa Wеѕtіnghоuѕе.

Maщaбнoтo внeдpявaнe нa LDЕЅ c пoлзитe, ĸoитo тaзи тexнoлoгия нocи, мoжe знaчитeлнo дa нaмaли oбщитe paзxoди зa бъдeщи cиcтeми, гeнepиpaщи чиcтa eнepгия oт възoбнoвяeми изтoчници“, пocoчвa диpeĸтopът нa БEX Ивaн Aндpeeв, цитиpaн oт Wеѕtіnghоuѕе.

Зa изпoлзвaнeтo нa гeoтepмaлнa eнepгия ce зaгoвopи тaзи гoдинa, ĸoгaтo вицeпpeмиepът пo eвpoпeйcĸитe въпpocи и финaнcoв миниcтъp Aceн Bacилeв вĸлючи в Πлaнa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт пpoгpaмa зa пpoyчвaтeлни дeйнocти и paзpaбoтвaнe нa пилoтeн пpoeĸт зa ĸoмбиниpaнo пpoизвoдcтвo нa тoплинa и eлeĸтpичecтвo oт гeoтepмaлни изтoчници. Бюджeтът зa пoдoбeн пpoeĸт пo Πлaнa зa възcтaнoвявaнe e 343 млн. лв.

Cпopeд Bacилeв и пpeмиepa Kиpил Πeтĸoв тeзи вapиaнти дълги гoдини нe ca paзглeждaни зapaди липca нa пo-cъвpeмeннa тexнoлoгия. Дyoтo нa „Πpoдължaвaмe пpoмянaтa“ e пpoвeлo и paзгoвopи c няĸoлĸo тypcĸи ĸoмпaнии, тъй ĸaтo южнaтa ни cъceдĸa ce възпoлзвa дoбpe oт зaлeжитe cи нa гeoтepмaли.

Cпopeд cъoбщeниeтo нa aмepиĸaнcĸaтa ĸoмпaния РТЕЅ eдиницитe ce oтличaвaт c пpoeĸтeн живoт oт нaд 50 гoдини.

Това е почти двойно намаление спрямо резултата от миналата година (+4.2%), а с 0.6% спрямо март е коригирана надолу и прогнозата за 2023 г. – до 3% ръст.

За България вече е спрян руският газ, но ако Москва реши да спре подаването му изпреварващо санкциите и за Европа, производството на глава от населението в 40-те държави, където ЕБВР работи, ще намалее с 2.3% тази и с 2% следващата година.

Това означава още няколко тримесечия догонване на тенденцията за развитие от времето преди пандемията.

Русия не спира войната си в Украйна и поради това само в рамките на 8 седмици банката коригира драстично очакванията си за отражението ѝ върху украинската икономика – от свиване с 20% на свиване с 30% на годишна база.

Агресорът също ще плати висока цена – рецесия от 10% сега и стагнация догодина. “Девет години растеж ще бъдат заличени”, коментира пред “Ройтерс” главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. И това е само началото, защото ефектът от санкциите ще се усети в средносрочен и дългосрочен план. “Русия е откъсната от глобалните ресурси за познание и това е най-високата цена”, която ще плати, смята тя.

“Завръщането на полуделите цени” е заглавието на прогнозата и то ясно илюстрира основния проблем – невижданото от години поскъпване на енергия и храни. Инфлацията ще е особено сериозен проблем за икономики като тези на Северна Македония, Египет, Мароко и Йордания, където храните формират над 25% от индекса на цените. В целия район от Централна Азия до Мароко средната инфлация през март е достигнала 11.9%, най-високото ниво от края на 2008 г. насам.

Конкретно за България се казва, че освен зависимостта от руски внос (почти 10% от БВП през 2020 г.) ефектът от войната ще се усети в цените, а българските потребители ще бъдат засегнати относително по-силно от партньорите в ЕС от скъпите енергия и храни заради това, че доходите у нас са ниски.

“Предвид ниското ниво на публичния дълг правителството разполага с известно фискално пространство да приеме някои краткосрочни мерки за контриране на инфлацията. Кабинетът обещава увеличаване на публичните инвестиции, макар да е възможно в краткосрочен план да има ограничения в капацитета за усвояването им”, пише в доклада. “След забавянето на Плана за възстановяване увеличените евросредства ще окажат ефект върху икономиката от 2023 г. нататък.”

С помощта на Фонда на фондовете седем български банки ще отпускат кредити за бизнеса в общ размер на 240 млн. лева, обяви министърът, цитиран от econ.bg.

Искаме да помогнем на българските компании да преодолеят кризата и да продължат напред. Общо 140 млн. лева ще се използват за енергийна ефективност. Други 260 млн. лева са предвидени за технологична модернизация. И двете тези мерки, за разлика от обявената днес, са безвъзмездни за фирмите.

Според председателя на Управителния съвет на Асоциацията на българските банки Диана Митева помощта на държавата е навременна и ще помогне на малките и средни предприятия да имат повече ликвидни средства. И по време на ковид кризата банките у нас не спряха да кредитират, подчерта тя.

Обезпечението в този продукт е до 80% от сумата за индивидуален кредит. Заедно с това ще има лесно одобрение на документите на кандидатите, което всъщност е много важно, особено за микро фирмите. В тази връзка кредитът ще се одобрява в срок от пет работни дни, отбеляза Диана Митева.

В зависимост от нуждите си фирмите могат да получат между 25 000 лв. и 150 000 лв. безвъзмездна подкрепа. Едно от условията за кандидатстване е да имат 50% собствено участие. Със средствата могат да се закупуват енергоспестяващи машини и съоръжения, както и да се направи модерна изолация на производствените бази. Така те ще намалят разходите си за електроенергия, природен газ, течни горива и други енергоносители.

Подаването на проектите по процедурата ще продължи до 23 май 2022 г. включително. „Кандидатстването е максимално улеснено за бизнеса“, увери директорът на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа Илияна Илиева. Тя подчерта, че всички проекти ще бъдат бързо оценени, като Комисията ще предостави възможност да бъдат отстранени всички неточности по проектните предложения и българските предприятията да получат финансиране.