ИКЕА България подкрепи проект „Светулка“ на фондация „За доброто“ за обновяване на детското отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново. Компанията дари мебелно обзавеждане, декоративни елементи, , осветителни тела и разнообразие от образователни играчки и творчески материали, за да осигури безопасна, функционална и предразполагаща лечебна среда. Официалното откриване на обновеното детско отделение се състоя на 27-ми февруари.

Целта на „Светулка“ е да промени средата на болнично лечение и отношението към нея, както и да мотивира всички страни в процеса да поставят в центъра детето и неговия най-добър интерес. При обновяването на педиатричното отделение във Велико Търново усилията бяха насочени към преобразяването на 13 болнични стаи в секторите за кърмачета, малки деца и юноши, за да се създадат условия, подпомагащи процеса на лечение. Обновени са също и лекарските кабинети и манипулационните. По нов начин изглеждат главният вход, фоайето и приемният кабинет. Инициативата се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“ и „Ротари Клуб” – Велико Търново“, а ИКЕА България допринася със създаването на благоприятна среда за бързо възстановяване и атмосфера близка до тази на дома.

“Същността на нашата дейност е да подобрим функционалността на работата в отделенията, битовите условия за пребиваване на децата и техните придружители и да създадем общи пространства за игра и социализация като чакални и детски кътове. Да създадем усещане за спокойна, цветна и предразполагаща среда, която подпомага оздравителния процес и намалява стреса и страха при децата. Дарението на ИКЕА внася именно цвят, функционалност и радост, за което сме безкрайно благодарни!”, споделя Полина Троянова, координатор на проект “Светулка”.

„Ние в ИКЕА вярваме, че средата играе изключително важна роля за развитието и благополучието на децата, именно затова подкрепихме проект „Светулка“. Партньорството ни се зароди още преди да стъпим във Велико Търново с желанието да открием нов магазин, който вече е факт. Винаги сме се интересували и сме били чувствителни относно проблемите на общността, особено тези на децата, и бързо осъзнахме колко голяма роля играе проект „Светулка“ за тяхното благополучие. Като експерти в областта на обзавеждането добре осъзнаваме, че то трябва да осигурява безопасна и предразполагаща среда за най-малките, да подпомага развитието на социални и емоционални връзки чрез създаване на пространства за игра и взаимодействие, да стимулира сетивата, креативността и творчеството. Целта ни бе да създадем цялостна жизнерадостна среда, близка до тази на дома, която да направи престоят им в болницата минимално травматичен“, коментира Йоана Цонева, маркетинг мениджър на ИКЕА България.

Това е поредният мащабен проект за обновяване на детски отделения, в който ИКЕА взима участие. През 2017 г. компанията подкрепи инициативата „Малки герои“ за преобразяване на детското отделение на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ в град София, а през 2019-2020 г. и обновяването на Детска специализирана белодробна болница „Царица Йоанна“ в град Трявна.

На организиран от КНСБ и Националния браншов синдикат “Водоснабдител” форум експертите очертаха картината относно внедряването на дигиталните технологии в един от ключовите отрасли – ВиК.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че моментът е решаващ, тъй като в близките няколко години страната ни ще разполага с поне 500-600 милиона лева за дигитални умения.

Идеята е бизнесът и синдикатите да дадат на Националната агенция за професионално образование и обучение предложения за дигитални профили по професии, съобщава БНР.

Заместник-министърът на регионалното развитие Деляна Иванова заяви, че инвестициите във ВиК сектора са над милиард и половина лева.  Бъдещето е в изграждането на нови компетенции, категоричен беше председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

На форума беше отчетено, че новите технологии навлизат бавно в отрасъл “Водоснабдяване и канализация”. Половината от заетите в него са на възраст между 50 и 65 години.

Председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов представи секторен анализ и профили на дигиталните умения. Той коментира, че сред основните предизвикателства пред ВиК операторите са остарялата и силно амортизирана публична инфраструктура и ниското заплащане на персонала.

Иванов каза също, че новите технологии навлизат бавно в отрасъл “Водоснабдяване и канализация”. Различните ВиК оператори са в различен етап на внедряване на нови технологии, а самото внедряване се прави на парче по усмотрение на ръководството на дружеството, без да има национален план или програма. Основната причина е недостиг на финансови средства за инвестиции и притеснения от поемането на риска от неуспех. В същото време въвеждането на нови технологии в отрасъла създава необходимост от нови компетенции на заетите.

Експертът отправи и препоръки, сред които целенасочени инвестиции за разработване на дигитална инфраструктура, унифициране на дигиталните продукти и услуги на всички дружества, свързани с отвеждането и пречистването на води.

„Веднага след приемането на решението на Народното събрание разпоредихме на Агенция „Пътна инфраструктура“ да направи незабавно организация за започване на ремонтите в цялата страна“, заяви след гласуването зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Явор Пенчев.

Агенцията ще може да възлага ремонти по действащите в момента договори, докато сключи новите тригодишни контракти след проведени открити процедури по Закона за обществените поръчки. За целта Народното събрание разреши на АПИ да сключи допълнителни споразумения по сегашните договори със срок на действие до 30 септември 2022 г. Междувременно АПИ вече обяви новите търгове по ЗОП за текущо поддържане на републиканската мрежа.

С решението си народните представители разрешиха на Агенция „Пътна инфраструктура“ и да завърши всички започнати през миналата година, но недовършени ремонти. Така започнатите и консервирани в момента близо 280 обекта в цялата страна реално ще могат да бъдат завършени. Такива са някои критични обекти като първокласният път Ботевград – София през прохода Витиня, по който в момента преминава тежкотоварният трафик над 12 тона, ремонтът на тръбата за София на тунел „Ечемишка“ и на виадукта при 34-ти км на АМ „Хемус“, ремонтът на пътя София – Самоков, за който в АПИ постъпват всеки ден редица сигнали и протестни писма, че не се работи.

Депутатите одобриха още реда за изплащане на дължимите средства към пътностроителните фирми, натрупани до момента. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще заплати 50 на сто от всички задължения по изпълнени дейности, сертифицирани до влизане в сила на решението. АПИ ще плати и всички задължения по договорите за ограничителни системи, пътни знаци и маркировка. Средствата ще се отпуснат от бюджета на пътната агенция за 2022 година.

Останалата дължима сума към пътните фирми ще се разплати след решение на Народното събрание въз основа на доклад на междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности и на становище по този доклад на регионалната комисия в НС.

Министър Караджов отбеляза, че най-много средства от плана – близо 1,5 млрд. лв., ще бъдат насочени за енергийно обновяване на жилищните сгради в страната за намаляване на енергийното потребление и подобряване на тяхното състояние. „До 2026 г. предвиждаме по проекта да бъдат обновени многофамилни жилищни сгради с разгъната застроена площ над 3,6 млн. кв. м“, отбеляза той. Целта е да се постигнат най-малко 30% спестяване на енергия в сградите и минимум клас „B“ на енергопотребление. Досега със средства от бюджета, чрез Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, са реновирани 1944 сгради с над 130 хил. жилища с близо 11 млн. кв. м разгъната застроена площ и над 276 хил. обитатели.

„Чрез предвиденото в Плана финансиране ще бъде продължена политиката за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в страната, но чрез трансформация на съществуващия модел за финансиране“, каза още вицепремиерът. За целта ще има два етапа на кандидатстване и сдруженията на собствениците ще бъдат разделени на две групи. За първата то ще е със срок до март 2023 г., като е предвидена 100% безвъзмездна финансова помощ за обновителните дейности. Срокът за кандидатстване за втората група ще е от април 2023 г. до декември 2023 г., като безвъзмездната финансова помощ за обновителните дейности тук ще е 80%, а останалите 20% ще са самоучастие на сдруженията. „За него собствениците при желание от тяхна страна могат да получат финансиране чрез ЕСКО компонент или друг финансов механизъм“, обясни регионалният министър.

Освен директните екологичните ползи, изпълнението ще окаже положително въздействие върху икономическия растеж на страната, иновациите, конкурентоспособността, създаването на нови работни места, намаляване на енергийната бедност и др.

Други близо 730 млн. лв. от плана са предвидени за енергийно обновяване на обществени и бизнес сгради, стана ясно на форума. От тях около 444 млн. лв. са за публични сгради държавна и общинска собственост в цялата страна, включително за административно и обществено обслужване, за култура и изкуство, за спорт и обекти, собственост на Българска академия на науките. Приблизително 282 млн. лв. ще бъдат финансирани мерки за устойчиво енергийно ефективно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите на микро или малки, средни и големи предприятия в страната.

„Работата по подготовката на изискванията за кандидатстване за енергийно обновяване на жилищния и нежилищния сграден фонд вече е стартирана“, отбеляза министър Караджов.

Със 100 млн. лв. в 40 градски общини в страната е планирано да се реализира пилотна схема в подкрепа на устойчивата градска мобилност. За целта ще се прилагат мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи. Предвидено е да бъдат доставени нулевоемисионни превозни тролейбуси и автобуси за градския и междуселищния обществен транспорт. За тях ще бъдат изградени зарядни станции и ще се внедрят интелигентни транспортни системи за подобряване ефективността на градския транспорт.

Регионалният министър информира още, че са предвидени и 471,6 млн. лв. от плана за строителството на 13 пречиствателни станции за отпадъчни води.

Средства са заложени и за внедряване на модерни технологии в инвестиционния процес. С над 9 млн. лв. ще се създаде система за „Строително информационно моделиране в инвестиционното проектиране“. Над 3 млн. лв. ще се инвестират в изграждането на „Единна информационна система по устройство на територията“. „Това ще даде възможност да се улеснят административните процедури и да се скъсят сроковете за изпълнение на инвестиционни проекти. Цялата информация от гледна точка на устройственото планиране ще бъде събрана на едно място и ще е леснодостъпна за бизнеса през интернет“, обясни министър Караджов.

Вицепремиерът обърна внимание, че паралелно с проектите, които ще се финансират от Плана за възстановяване и устойчивост, се довършват проекти по Оперативна програма „Региони в растеж“ и програмите за териториално сътрудничество за периода 2014-2020 г. В ход са и интегрираните ВиК проекти за 14 области в страната.

„Предстои много работа по всички програми и проекти. Необходима е добра мобилизация на строителните фирми и администрацията, на бизнеса. Това е единственият начин за успешното им изпълнение“, категоричен бе министър Гроздан Караджов.

Инициативните централни и местни власти у нас имат осигурен достъп и до още 2,5 млрд. лева по други европейски програми за сътрудничество и добросъседство, каквито са Програма Дунав, Програма Евро-MED, Интеррег-Европа, УРБАКТ, Програма ЕСПОН 2030, Програма Интеррег „NEXT Черноморски басейн“, посочи заместник-министър Иванова. Според нея никога досега българските власти, общини и предприемчивия бизнес не са имали по-голям достъп до ресурса от европейската солидарност. Само най-подготвените и с визионерски подход ще спечелят от предоставените възможности и аз призовавам всички вас да търсите информация и да се възползвате от тези възможности, апелира Деляна Иванова.

На срещата с кметовете тя представи подробно изискванията на Програмата за развитие на регионите 2021-2027, за да може бенефициентите отсега да започнат подготовка на проектите за кандидатстване.

Ресурсът от 7 млрд. лв. е разпределен в четири основни приоритета. Първият от тях е „Интегрирано градско развитие“ на стойност 1,047 млрд. лв. За разпределението на тези пари ще се състезават десетте най-големи общини у нас, които са определени за центрове за растеж. Това са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград.

Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите, акцентира заместник-министър Иванова. Първото е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините, които са разработени от общинските власти при спазване на подхода „отдолу-нагоре“ при предлагането на проектите.

Второто условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие. Кандидатите от всяка от общините сами решават за какви проекти да кандидатстват, допълни заместник-министърът. В интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите се определят средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния регион за планиране създаването на привлекателна среда за живот.

В Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ са заделени 2,5 млрд. лв. За тях ще се борят 40 средни и големи общини. Това са общините: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков и Сандански.

Този ресурс може да бъде надграждан с финансиране от почти всички останали европейски програми с изключение на три от тях – Програмата за транспортна свързаност, Програмата за храни и материално подпомагане и Програмата за техническа помощ.

В третия приоритет „Справедлив енергиен преход“ са осигурени 3,2 млрд. лв., като те са предвидени за областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Целта е да се направи плавен преход от въглищните централи към зелената енергия. Тази част от ПРР ще стартира на малко-късен етап от програмата, за да може да приключат всички уточнения по тези специфични цели.

Новото в Програмата за развитие на регионите 2021-2027 (ПРР) е, че тя ще финансира реализирането на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Те са инструмент на Кохезионната политика, който за пръв път се въвежда в България през настоящия програмен период, посочи Деляна Иванова. Тя обясни, че ЕС цели да подкрепи предложени проекти на принципа „отдолу-нагоре“. Водеща роля при предлагането на проекти ще имат местните заинтересовани страни, така че наистина да бъдат идентифицирани и изпълнени най-важните за съответната територия инвестиции. Приоритет в ИТИ ще е икономическата насоченост, което отваря възможността за хибридното финансиране с останалите програми. Предимство при оценяването на предложените инвестиции ще се дава на проекти, инициирани от повече от една заинтересована страна в съответния регион. Целта е да се постигне надобщинско значение за всяка инвестиция, каза заместник-министърът.

Деляна Иванова представи и възможностите за общините по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това е мярката за Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния и нежилищен сграден фонд – обновяване на публичните сгради в страната и обновяване на сгради за производство, търговия и услуги.

Привлекателна схема по Националния план за възстановяване и развитие е „Зелена мобилност“. Това е пилотна мярка за подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи. Тя предвижда доставка на превозни средства за градския и междуселищния обществен транспорт с нулеви емисии, изграждане на зарядни станции, разработване на интегрирани транспортни системи за подобряване на ефективността на обществения транспорт и въвеждане на мерки за безопасна градска мобилност, насочени към уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, разясни Деляна Иванова.

Трите участъка на АМ „Хемус“ са в различна степен  на изпълнение и до година и половина за пътуващите от Ловеч и региона пътят до София по новата магистрала ще е по-кратък, каза министър Караджов. Прогнозното откриване на строителна площадка за участъци 4 и 5 е през 2022 г., а за участък 6 – през 2023 г. Целта е изграждането на АМ „Хемус“ в участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичането с първокласния път Русе – Велико Търново да приключи до 2026 г.

В момента изпълнението на участък 1 на магистралата от пътен възел „Боаза“ до пътен възел „Дерманци“, включително съоръжението, е 65%. Напредъкът на участък 2 – между пътните възли „Дерманци“ и „Каленик“, е 14%. На участък 3 – от края на пътен възел „Каленик“ до пресичането с път ІІ-35, включително пътен възел „Плевен“, са изпълнени 38% от строителните дейности.

Държавата дължи над 34 млн. лв. с ДДС след приспаднатите аванси за извършени дейности по строителството на лот 2 и лот 3. По първия лот няма задължения. “Важно е бързо да решим въпроса с инхаус договорите и да продължим напред. Иначе има опасност голямата мечта, каквато е построяването на автомагистрала „Хемус“, да се превърне във фиаско“, коментира министър Караджов. Той съобщи, че през февруари е представил в Министерския съвет оперативна информация и е поискал съдействие за разрешаване на казуса.

Министърът бе категоричен, че текущите ремонти и поддръжката на републиканската пътна мрежа трябва да бъдат подновени незабавно. До началото на май трябва да приключи работата на комисията, която проверява всеки сертификат за плащане. До тогава тя трябва да представи доклад дали реално са извършени дейностите, за които се претендира плащане и на какви цени. Когато са ясни резултатите от проверката, може да започне разплащане към фирмите. То може да стане и директно през Министерството на финансите, обясни регионалният министър.

За 2022 година приоритетни обекти за област Ловеч са изграждане на моста над река Вит при с. Гложене, ремонт на 37 км от третокласния път Садовец – Дерманци – Торос – Гложене, както и изготвянето на технологичен проект за текущ ремонт на участъци от  първокласния  Ябланица – Гергов хан, второкласния път Лешница – Каленишки ханове и третокласните пътища  Луковит – Дерманци – Угърчин – Микре, Орешак – (Дебнево – Велчево) и  Борима – Дълбок дол – гара Добродан. Те са включени в инвестиционната програма за основни и текущи ремонти на територията на областта. През тази година предстои да бъде обявена обществена поръчка и за избор на изпълнители за изработване на технически проекти за основен ремонт път II-35 Троян – Кърнаре в участъка на местността „Беклемето“ по билото на Стара планина и изграждане на съоръжението за снегозащита. Индикативната стойност на поръчката, чието изпълнение ще осигури целогодишна проходимост на републиканския път, е 150 000 лв. с ДДС. Обществени поръчки за изработване на технически проекти предстоят и за 30 км от пътя Плевен – о.п. Ловеч – Троян – Кърнаре и път III-3504 Ловеч – Радювене – Орляне – Угърчин. Предвижда се и основен ремонт на съоръжение на третокласния път Вълчитрън – Дренов – Дойренци в с. Дренов , както и на моста над р. Бели Осъм в началото на пътя Шипково – Рибарица. Ще бъде актуализирана постоянната организация на движение и ще се обезопаси участък от пътя  Коритна – Български извор – Микре – граница Габрово, който е с дължина 69 км.

Пред министър Караджов кметовете на общините от област Ловеч поставиха проблема с незавършените от миналата година ремонти на участъци от републиканска пътна мрежа. Министърът подчерта, че именно заради недовършените близо 280 обекта в цялата страна е важно Народното събрание да разреши на Агенция „Пътна инфраструктура“ да ги завърши по действащите договори. По тях са започнати и 5 пътни участъка в област Ловеч с обща дължина малко над 74 км. Срокът за завършването им е различен, като крайният е  месец юли т.г.

По време на работната си среща си с кметовете Гроздан Караджов заяви, че сериозният дисбаланс между Северна и Южна България е именно заради разликите в инфраструктурното развитие. „Подобни дисбаланси не са характерни за развитите общества. Въпросът как да издигнем един регион да се развива по-бързо зависи от свързаността с другите региони, както и на държавата със съседните страни“, подчерта министърът.

„Без финансиране трудно може да поддържате пътища, а поддържането стана по-скъпо заради инфлационните процеси и материали. Подобен е случаят и с ВиК отрасъла, където държавата също не може да финансира активно проекти, които са в неконсолидирани територии“, каза още вицепремиерът.

Липсата на консолидация на ВиК операторите в областта е пречка за получаването на средства от фондовете на Европейския съюз за подобряване на ВиК услугите. Необходимите инвестиции за постигане на съответствие с европейските директиви на ВиК инфраструктура на територията на общините, обслужвани от ,,ВиК“ АД – Ловеч, е 362,2 млн. лв., за територията, обслужвана от общинското „ВиК – Стенето“ ЕООД, гр. Троян, са необходими 64,5 млн. лв. Министърът съобщи, че държавната политика за финансиране на неконсолидирани територии ще се преосмисли и без финансиране ще е само общината, която не е присъединена, за да не се наказват всички населени места.

При срещата си с кметовете от областта министърът отново разясни възможностите за финансиране на общински обекти със заделените 500 млн. лева от бюджета на МРРБ. Тези пари ще бъдат предоставени за ремонти на четвъртокласни пътища и ВиК проекти. „Смятам, че това е стъпка в правилната посока, която ще подкрепи и процеса на децентрализация“, каза министър Караджов.

Големи възможности за инвестиции ще има и по новата програма „Развитие на регионите 2021-2027 г.“. Ловеч и Троян са сред 40-те градски общини, които ще бъдат подкрепяни по линия на Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ на програмата. Като цяло тя предвижда целенасочена подкрепа за Северозападния регион, в чийто обхват попада и област Ловеч, а индикативният бюджетен пакет за региона съставлява 20% от общия ресурс на приоритета (около 550,1 млн. лв.) Това е регионът с най-голям планиран ресурс по Приоритет 2 на ПРР 2021 – 2027 г. „Това означава, че е нужна голяма мобилизация и активност от страна на местните общности, които в този програмен период ще могат да участват активно при определяне на проектите“, призова вицепремиерът.

С него бяха и заместникът му Явор Пенчев, както и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Тодор Василев.

Борис Шалев от “Автомагистрали” ЕАД, ръководител на проекта за строежа на участъка, заяви пред министъра, че до края на годината е възможно да бъде пуснат в експлоатация първият участък – от пътен възел “Боаза” до п. в. Дерманци, както и завършен п. в. Плевен – Ловеч, а до средата на следващата – целият участък от п. в. Каленик до п. в. Плевен.
Вторият участък – от п. в. Дерманци до п. в. Каленик, който е най-тежък, ще бъде изграден до края на 2024 г. Лотове 4, 5 и 6 е възможно да бъдат завършени след 2025 година. За лотове 7, 8 и 9 няма готови проекти и не са започнали отчуждителни процедури.

„В момента работим с леко намалени темпове и причината е забавянето при плащанията, защото мобилизацията и демобилизация е един освен скъп, но и рисков процес. Ако държим пътните майстори без работа, имаме опасност да ги загубим“, каза още Шалев. Той каза още, че има риск да се спре работата или да се намали на някои места заради това, че държавата не си плаща извършената работа при инхаус договорите.

Караджов очаква този проблем да се реши скоро. Той припомни, че е назначена външна юридическа фирма, която да обследва рисковете за държавата при различни сценарии на решението на инхаус договорите. „Хемус“ е голяма мечта на българите, която прекалено дълго се забави и тя може да се превърне в огромно българско фиаско. За да не стане това, според министъра, трябва бързо да се разплете възелът, наречен инхаус, защото „по него е заобиколена конкурсната процедура на Закона за обществените поръчки и е назначена една чисто държавна фирма да изпълнява тези работи, както и да носи цялата строителна гаранция. Това е, което мен ме смущава, каза министърът и добави – в момента държавата строи и тя носи гаранциите за построеното, но реално е наела други фирми”.

Министър Караджов каза още, че желае текущият ремонт и поддръжката на републиканската пътна мрежа да бъде подновен незабавно. В момента се прави само аварийна поддръжка и се създават множество опасности за безопасността за живота на всички хора. „Другото с плащанията е фрагмент, който може да се реши и от Министерския съвет. Както каза вчера премиерът, той отдавна е в периметъра на една комисия, която прави много сериозна ревизия. Когато знаем нейните резултати, ще можем да предложим и съответните плащания“, добави Гроздан Караджов.

Той поясни, че тази комисия има за задача да изследва всички сертификати, които са подадени към Агенция „Пътна инфраструктура“ за минало време. Около 10 май комисията трябва да излезе с междинен или окончателен доклад.

Картата визуализира проекти от основната и широкообхватна TEN-T мрежи, които са в експлоатация през 2022 година или ще бъдат завършени до 2030 година. Включени са също стратегически важни за България обекти, които се очаква да бъдат пуснати в експлоатация до 2040 година. Завършването на проектите е предвидено на различни етапи в рамките на този срок.

В периода 2022 – 2025 г. трябва да завърши цялостното изграждане на участъка от Благоевград до Крупник на автомагистрала „Струма“ и трасето между Боаза и Павликени на автомагистрала „Хемус“. Ще бъде завършена и пусната в експлоатация цялата автомагистрала „Европа“ от граничния пункт „Калотина“ до София. В този период трябва бъдат модернизирани и отсечките Видин – Монтана и Враца – Ботевград от трасето между Видин и Ботевград.

Предстои до 2025 г. да бъдат реализирани инвестиции и в модернизиране на инфраструктурата и подобряване на условията за работа на пристанищата Видин, Лом, Русе и Силистра на река Дунав, както и Черноморските – Варна и Бургас. Работата по тях ще продължи и през следващия период – от 2026 г.

До 2030 г. се планира да завърши строителството и в експлоатация да бъдат пуснати участъкът между Крупник и Кресна на АМ „Струма“, отсечката между Павликени и Шумен на АМ „Хемус“, както и участъкът между Кюстендил и Дупница от бъдещата магистрала „Рила“.

За улесняване на връзките по направлението север – юг ще се работи за завършване на трасето между Монтана и Враца от пътя Видин – Ботевград и магистралите „Черно море“ и „Русе – Велико Търново“. Предвижда се работата по подобряване на условията за придвижване в това направление през централната част на страната да продължи в посока юг чрез поетапно модернизиране на трасето между Велико Търново и Хасково през Габрово и Стара Загора. Очаква се то, както и тунелът под връх Шипка, също да бъдат завършени в периода до 2030 г. В този срок правителството ще положи максимални усилия за модернизиране на пътния участък Монтана – София с тунел под Петрохан, а също така и за изграждане на тунел на АМ Черно море“. До края на периода се очаква да бъде изграден „Дунав мост 3“ при Русе, който е обвързан с изграждането на магистралата „Русе – Велико Търново“.

На картата са представени и стратегическите инфраструктури проекти във фаза подготовка за предпроектно проучване. Предвижда се активна работа по изграждането на още 4 моста на река Дунав – при Оряхово, Никопол, Свищов и Силистра. Предприети са действия по подготовка за построяването и на още един тунел под Стара планина, при с. Вонеща вода, съчетано с модернизирането на пътя Велико Търново – Димитровград през Прохода на Републиката.

Посочени са и градовете, които са допустими за участие по проект „Зелена мобилност“. Целта му е да насърчи устойчивата градска мобилност чрез развитие на екологичен, безопасен, функционален и енергийно ефективен транспорт. За подобряване състоянието на обществения градски транспорт и насърчаване на „зелената мобилност“ 40 български общини ще могат да кандидатстват за средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Отделните обекти са означени с пиктограми или линии, а с различни цветове са обозначени пътните и железопътни проекти, които ще се реализират със съответните срокове в периода до 2040 година. Освен легенда, картата дава възможност за опериране с нея. Може да се избира каква част от информацията да се вижда на екрана. При кликване върху елемент се отваря „прозорец“, в който се съдържа описанието на съответния проект, като там, където описанието е дълго, е предоставена възможност за отваряне в *.jpg файл (накрая на „прозореца“).

Картата е публикувана на интернет страницата на МРРБ.

„Имаме извадени около 60-ина скутера, електрически, които са позиционирани из целия град. Всеки може намери най-близкия скутер до него, да го ползва и после да го паркира на правилно място“

Водачите на леки автомобили имат право да използват скутерите, които са оборудвани с багажен куфар, в който има две каски:

„Могат да бъдат използвани в целия град като могат да бъдат оставени на паркинг извън зоната на обслужване“.

Споделеното придвижване няма да се ограничи само до столицата. Надеждите са още през лятото то да обхване и Пловдив, а на по-късен – Бургас.

Предимствата на скутерите са икономичното и природосъобразно движение в градска среда без да се хабят време и средства за поддръжка.