Според шефа на Държавна агенция “Електронно управление” Росен Желязков в голямата си част тези документи се повтарят.

“В голямата си част тези документи се повтарят и потвърждават от предходното заседание квалификацията на удостоверителните документи, които имат най-честа използваемост. Това са 12-те удостоверителни документа, за които биха могли да се обменят данни служебно пред платформата “Реджикс”, обясни Желязков.

Според него от септември администрациите трябва да започнат да обменят всичките си документи по електронен път.

Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет и Световната банка. Документът е следствие от подписания Меморандум за разбирателство между България и МБВР за партньорство и подкрепа при управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Въвеждането на споделени услуги от администрацията ще намали разходите, ще подобри ефективността на процесите и ще повиши качеството на услугите, се казва в правителственото съобщение.

Световната банка ще определи в кои сфери споделените услуги трябва да бъдат въведени приоритетно и как да се осъществи реформата. При въвеждането на модела експертите й ще оценяват как по-лесно той да бъде приложен и в други структури. Първоначално ще бъде създаден проект на организационен модел, при който едно звено или администрация предоставя споделени услуги в областта на финансово-счетоводните дейности, управлението на човешките ресурси и ИТ дейностите на други администрации. Той ще бъде приложен пилотно чрез създаването на две звена за предоставяне на споделени услуги в администрацията.

“Първият приоритет на правителството е съхраняване на стабилност, сигурност, устойчивост и прогнозируемост на средата”, коментира Дончев. “Намираме се в пръстен от геополитически рискове и се стремим България да бъде приемана като спокойно място за живот и бизнес. Това е най-големият риск, но и най-голямото предизвикателство”.

Като основна задача на кабинета, Дончев очерта необходимостта от реформи в ключови сфери, като открои мерките в правосъдие, държавна администрация, образование и здравеопазване. “Това са сфери, които засягат не само потребителите като граждани, но и самите инвеститори,” заяви Дончев. “Имаме обща задача – да кроим мерките така, че тази ситуация да бъде променена и да се повиши тенденцията към подобряване на човешкия капитал. За това ще бъдат необходими десетилетия и усилия от всяко следващо правителство,” коментира Томислав Дончев.

По отношение на финансирането със средства от ЕС, вицепремиерът подчерта, че 2015 година няма да бъде нулева и всички оперативни програми са вече одобрени. “Одобрена е и програмата за развитие на селските райони, очакваме приемането и на последния инструмент – програмата за развитие на морско дело и рибарство.  Вече има стартирали първите схеми по ОПРР, ОПИК и ПРСР. До края на годината всички оперативни програми ще са заработили с обявени схеми за финансова помощ”, заяви Томислав Дончев.

“Имаме задача – да избегнем вече допусканите грешки, финансирането да стига до бенефициентите по-бързо и да опростим процедурите възможно най-много”, коментира Дончев. По думите му, опростяването на процесите трябва да бъде перманентно усилие за всички участници в системата и това усилие трябва да се прилага постоянно. “Стремим се към максимална прозрачност на процедурите по възлагане на обществени поръчки и като част от този ангажимент България е сред първите държави, които ще се включат в инициативата за пактове на почтеност на ЕК, реализирана чрез организацията “Прозрачност без граници”, заяви вицепремиерът. Той добави още, че посредством системата ИСУН България е една от малкото страни-членки, която поддържа публичен онлайн регистър на всички дейности, финансирани със средства от ЕС, включително и информация за изпълнителите на проекти.

На срещата Дончев представи и концепциите за нов закон за обществени поръчки и Закон за управление на средства тата от ЕС, като подчерта ролята на двата закона за постигане на целта системата да бъде балансирана, ролите на участниците в системата  да бъдат регулирани, а процесите – опростени.

Общият бюджет за изпълнението й е в размер на над 657 млн. лева, като 85% от средствата ще са от Европейския социален фонд (ЕСФ).

„Успехът на Оперативна програма „Добро управление” е ключ към най-важните политики за правителството. Чрез нея може да бъде променено качеството на управлението”, коментира вицепремиерът по коалиционната политика и административната реформа Румяна Бъчварова при откриването на заседанието. Тя посочи, че заложените приоритети – административна реформа, електронно управление и прозрачност, дават възможности за по-ефективна държава, в услуга на гражданите, бизнеса и самата администрация.

Румяна Бъчварова определи като ключова за програмата административната реформа. По думите й, тя следва да се разбира не като рязане на щатове и структури, а да се разглежда като философия на съвременното управление и модерната държава. Вицепремиерът постави въпроса за въвеждане на централизиран подбор на персонал като възможност за доближаване начина на работа в публичната администрация до този, който се прилага в успешни структури извън нея. „Това намалява рисковете от назначения, които не отговарят на професионалните изисквания”, посочи г-жа Бъчварова.

Друга мярка за повишаване резултатността и ефективността на обществените политики, е въвеждането на оценка на въздействието на нормативните актове. Тя ще доведе и до осигуряването на стабилна и предвидима среда за правене на бизнес и ще гарантира прозрачността на управлението.

Изграждането на система за електронно управление беше откроено от вицепремиера Бъчварова като основно предизвикателство. Тя посочи, че към момента сървърите и системите на администрацията са разпръснати в повече от 1300 сгради и 2000 помещения, и едва 17 процента от администрациите споделят капацитет и ресурси между системите си. „Правителството има ясен план и приоритети за конкретни интервенции – в момента се структурира Държавна агенция за електронно управление, която да провежда и налага координирани политики за оптимизиране и стандартизиране на процесите в различните администрации”, посочи Румяна Бъчварова. Тя изтъкна също, че през второто полугодие на 2015 т. стартират множество проекти за електронизиране на най-често използваните административни услуги, за трансформиране на предоставяните удостоверителни във вътрешно-административни услуги, за консолидиране на регистри.

„Управлението ни трябва да стане потребител на тенденциите и посоките, които въвеждаме сега”, подчерта Румяна Бъчварова. Това са отварянето на голям брой бази данни, които да бъдат достъпни за гражданите и бизнеса, подобряване на капацитета на администрацията за работа и анализ на тези данни, въвеждането на споделени административни услуги, стандартизиране и модернизацията на начина на работа в администрацията.

Основен фактор за икономически растеж и степента на конкурентоспособност е не само инфраструктурата и данъчна среда, а адекватната бизнес среда, посочи вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му, реформаторският заряд на програмата създава предпоставките за този успех. Дончев обаче подчерта, че „реформата не е чиновническо упражнение, нужно е лидерство, защото всяка реформа се развива не в контекст на подкрепа, а в контекст на съпротива”.

Първото заседание на Комитета за наблюдение на ОП „Добро управление” бе приветствано от г-н Аурелио Сесилио – началник на отдел „Румъния, България, Малта” в Главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на Европейската комисия. „Програмата ще има ключова роля в следващите години. Изграждането на администрация, ориентирана към гражданите, е инструментът за прилагане на важна част от политиките за прозрачност”, подчерта г-н Сесилио.

„Ние, Ди Би Шенкер Рейл България, сме горди, че получихме поредното признание за високото качество на нашите услуги в съответствие с всички национални и международни стандарти за упражняване на дейност. Стремеж и цел на нашата компания е и в бъдеще да предоставяме комплексни услуги с най-високо качество, с които да удовлетворяваме напълно изискванията на нашите клиенти”, каза инж. Любомир Гарчев, изпълнителен директор на Ди Би Шенкер Рейл България, на официалната церемония.

Подновеният сертификат за безопасност потвърждава приемането на система за управление на безопасността на територията на Европейския съюз в съответствие с Директива 2004/49/ЕО и приложимото национално законодателство.

Новите Сертификати за лица, отговорни за поддържането на локомотиви и вагони, издадени от ИАЖА на Ди Би Шенкер Рейл България, удостоверяват че компанията има изградена система, както следва: за поддържане на вагони в съответствие с Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията от 10 май 2011 г. относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддържането на товарни вагони; както и за поддържане на локомотиви по Наредба № 59 от 5 декември 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт.

Подписването на договорите е поредната крачка към толкова очакваната цифрова администрация, каза по време на церемонията министърът. Проектът има за цел създаване на регистър за електронна идентичност на потребителите. Електронното ЕГН ще се съдържа в цифров носител и ще се ползва за удостоверяване на самоличността на притежателя на картата пред информационните системи на администрацията.

През следващата година ще бъде финализиран и най-големият проект, финансиран от ОПАК с 18 милиона лева – „Развитие на електронното обслужване по електронен път”. Неговата цел е да се обменя автоматично информация между различни регистри в администрациите, за да се спестяват време и средства. Всеки от нас ще може да поиска удостоверение от държавата или от общината след работно време и ще спести от транспорт и чакане по опашки, обясни още Московски.

По думите му вече са получени разработки, свързани с необходимите промени в законодателството в областта на електронното управление. Описани са и институциите, които първи разполагат с определен вид данни, което е предпоставка електронните системи да бъдат настроени автоматично да търсят информация в съответната база данни, а не това да се изисква от гражданина или фирмата. В момента експертите в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията приемат работата от тази първа фаза, която е важна и за проекта за електронна идентификация.

Според Ивайло Московски, липсата на електронна идентификация до момента е една от най-сериозните причини за слабото ползване на съществуващите електронни услуги и за липсата на мотивация в много организации да разработват цифров вариант на услугите, които предоставят. Министър Московски прогнозира, че поради очакваната поносима цена за получаване на електронна идентификация, реализацията на тази част от проекта ще ускори чувствително електронното управление. Електронната идентификация ще спести и милиони левове всяка година от това, че администрациите няма да правят физическа проверка на самоличността на своите клиенти.

ЕЕСМ ще бъде създадена чрез интегриране на съществуващите инфраструктури на Националната мрежа на държавната администрация към Министерския съвет и Електронната съобщителна мрежа към Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”.

Политиката за развитие на мрежата ще се определя от Министерски съвет. Ръководството по изграждането й ще се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който ще осигурява и свързаност чрез мрежата между органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на България. Управлението на ЕЕСМ се възлага на Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, която разполага с необходимите за това възможности и експертен капацитет. Числеността на агенцията се намалява с 16 щатни бройки.

Оптимизацията на комуникационната инфраструктура на държавната администрация чрез изграждане на единна електронна съобщителна мрежа е задължително условие за икономическото развитие на страната. То е и възможност за ефективно намаляване на разходите на централните и териториални органи на изпълнителната власт за телекомуникационни услуги, както и на инвестиционни и експлоатационни разходи, необходими за развитие, поддръжка и експлоатация на инфраструктурата, подчертават от МС.

Планът съдържа 572 мерки, насочени към оптимизиране на функции, подобряване на ефективността и ефикасността на административните структури, премахване и облекчаване на административните процедури.

Според отчета за периода са изпълнени 34,3% от всички мерки, а 21,3% са в процес на изпълнение, закрити са девет административни структури, а щатната численост в структурите на бюджетна издръжка е намалена с 2778 бройки.

Немалка част от усилията на администрациите са били насочени към преминаване на предоставянето на услуги по електронен път. Като един от най-важните резултати в тази област е отбелязано въвеждането в реална експлоатация на Единния портал за достъп до електронните административни услуги (www.egov.bg). Постижения са отчетени и при внедряването на принципа „едно гише” за някои услуги.

Посочва се също премахването на административни режими и намаляването на броя на изискваните документи при предоставянето на редица услуги.

Забавено изпълнение обаче се наблюдава при 41,8 на сто от мерките. От тях най-голям обществен интерес представляват 16 мерки, свързани със закриване и преструктуриране на ведомства, както и с извеждане на дейности извън държавната администрация. С приемането на решението за одобряването на отчета правителството възложи на съответните министри да предприемат незабавни действия за приключване изпълнението на тези мерки.

Макар че работата на съдебната власт и корупцията са “обичайните заподозрени” като пречка пред инвеститорите, през последните 2-3 години може да се каже, че те отстъпват пред липсата на активност на администрацията и пред дългите процедури за получаване на разрешителни и на лицензи, посочи Валентин Георгиев.

Въпреки кризата интересът на фирмите, членове на камарата за развитие на бизнес в България, се увеличава. Нараства и интересът на държавните и стопански структури към дейността на камарата, посочи Стефан Иванов, вицепрезидент на камарата и представител на Citibank в България.

Валентин Георгиев препоръча държавата да свиква няколко пъти годишно консултативни съвети с представители на големите инвеститори, на които в работен порядък да се уточняват проблемите пред тях и начините за тяхното решаване. Министър Росен Плевнелиев е изразил наскоро одобрение на тази идея.

Три милиарда долара са инвестирали в България американски фирми през последните 15 години, съобщи Иванов. Тази година се навършват 15 години от създаването на тази бизнес организация.  Приоритет за чуждите инвестиции в България са енергетиката и високите технологии. Банките и покупката на имоти вече са изчерпани като възможности за навлизане на големи чужди капитали, смятат в камарата.

Икономиката на страната няма да пострада ако бюджетният дефицит достигне 4 процента от БВП, смята Стефан Иванов. По думите му страните от Еврозоната имат среден бюджетен дефицит от 6 процента от БВП, а България има и предимството на нисък външен дълг, в рамките на 15 процента от БВП, и винаги може да потърси външно финансиране.