Едно от предложенията в актуализирания документ е като нов компонент в него да се въведат територии от страната или неформални райони със специфични характеристики, проблеми и потенциали както по географски признак – планински, гранични, Дунавски, Черноморски, така и по социално-икономически и екологични признаци. Така териториите в риск – демографски, икономически, екологичен, и териториите за опазване на ландшафта, на природните и културни ценности са актуализирани и обогатени с нови неформални райони. Определянето на районите със специфични характеристики, проблеми и потенциали ще даде възможност да се фокусират приоритетите на секторните политики и бъдещите оперативни програми. По този начин ще се открият пътища и подходи за целенасочена и интегрирана политика за съхраняване на тяхната специфика и преодоляване на натрупаните проблеми.    Документът отчита  нуждата от по-висока ефектност на мерките и инвестициите в секторните политики, за да се постигне по-балансирано развитие на страната и намаляване на миграционните потоци, особено към столицата.

В концепцията са заложени и препоръки, които сочат нуждата от инвестиции в областта на човешко развитие и социалното приобщаване, опазване на  околна среда –чистотата на въздуха,  управлението на водите и  намаляване на вредното въздействие от промените в климата, технологично обновление чрез въвеждане на  електронно управление, съвременни информационни и комуникационни технологии  и повишаване на институционалния и административен капацитет.  Други  цели, които се поставят в актуализираната концепция, са  интегриране  на страната в европейското пространство, достъпност до обществените системи за усули в периферните райони,  съхранено природно-културно наследство, достъпност до сферата на обществени услуги –  образование, здравеопазване, култура, спорт, намаляване на риска от бедствие чрез превантивни мерки и др. Mаркирани са и ключови инфраструктурни проекти, които се очаква да повлияят най-съществено за изпълнение на мерките. Препоръчително е завършването на ТЕНТ-и пътната  мрежа, която ще утвърди България като важен център на Баланския полуостров важен фактор в търговския обмен с Близкия и далечен Изток.

Проектът на „Актуализация на Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. е публикувана за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации.

Регионалният министър обърна внимание, че при проектирането на нови съоръжения, особено такива, през които преминава транзитен трафик, трябва да се предвидят повече зони за почивка, които да осигурят комфорт на пътуващите, с оглед повишаване на безопасността и сигурността на пътя. Трябва да се определят точни и ясни изисквания за основен ремонт, реконструкция и рехабилитация на съществуващи пътища и улици, защото в момента те са много остарели, както и такива, които са свързани с предвиждане на велосипедни трасета, посочи Павлова. Необходимо е въвеждането на норми за оборудване на пътя с цел осигуряване на безопасност на движението и като такива посочи ограничителните системи, критерии за разполагането и вида им, както и въвеждане на нови видове, особено по отношение на кръстовища, кръгови кръстовища и пътни възли.

За да изградим добра инфраструктура, трябва да имаме добра нормативна база, добри норми за проектиране и добро изпълнение, каза още министърът, но допълни, че секторът е недофинансиран от години. Тя обясни, че в зависимост от избрания модел на ценообразуване след смяна на системата за събиране на приходи от ползване на републиканската пътна мрежа те могат да се увеличат от 200 млн. лв. до 1 млрд. лв. годишно. Това ще даде много по-голяма възможност за реинвестиция в поддържането на пътищата, заяви министърът.

Като приоритетни за развитието на инфраструктурата у нас тя посочи доизграждането на магистралите „Хемус“ и „Струма“, както и вертикалните направления София – Видин, Русе – Велико Търново, което в момента е много натоварено, София – Калотина, както и Южната дъга на Софийския околовръстен път в участъците ж.к. „Бъкстон“ – ж.к. „Люлин“ и от ж.к. „Младост“ до АМ „Тракия“.

Вече има предложение от Световна банка и Европейската инвестиционна банка, които традиционно финансират пътищата в България, да сключим дългосрочни споразумения, но са необходими преговори, съобщи Павлова. Ще търсим също нов, иновативен вариант, да финансираме пътища чрез бъдещи приходи от използването им, допълни тя.

Министърът подчерта, че освен за подобряване на състоянието на пътната инфраструктура, усилията са насочени и към въвеждането на иновации. Предстои свързване на новата система LIMA на Агенция „Пътна инфраструктура“ със системата на Бърза помощ, каза тя и обясни, че идеята е да може да се види най-близката линейка, която да пристигне до дадено място за осем минути.

До края на годината ще бъдат инсталирани електронни платна, показващи необходимостта от ограничение или ако има пътнотранспортно произшествие. Поставят се автоматични станции за броене на трафика, като вече са монтирани над двеста, които освен, че са камери за наблюдение, дават също и информация за метеорологичните условия и състоянието на пътя, обясни министърът.

Това се казва в писмо на Камарата на строителите, изпратено до председателя на Народното събрание Михаил Миков и лидерите на парламентарните групи.

След проведените в петък при президента политически консултации и нежеланието да бъде намерено решение за необходимостта от актуализация на държавния бюджет, отново се обръщаме към вас, за да изразим своята тревога във връзка с изключително тежкото състояние на строителния бранш, поради неразплащане на извършените строително-монтажни работи, възложени с обществени поръчки, заявяват от камарата, цитирани от БГНЕС.

Спирането на плащанията по Оперативните програми и невъзможността на държавата вече осем месеца да възстанови плащанията от ЕК създаде реална опасност от неизпълнение на сключените договори за строителство и нанасянето на огромни щети за държавата от неизпълнение на поетите ангажименти към Европа, се посочва в писмото.

Особено критично е положението по Оперативна програма Околна среда, където са в ход изграждането на обекти за над 2 млрд. лв., като неразплатените към момента средства са над 500 млн. лв. Неизпълнението на тези обекти в срок, предвид обстоятелствата, че изтича програмния период, ще доведе до сериозни загуби за страната, както материални, така и социални. Само по Програмата за развитие на селските райони неизплатените от държавата суми са за над 748 млн. лева, от които над половината са задължения към строителните фирми.

Заявяваме, че ние нямаме повече резерви да кредитираме държавата. Осем месеца носихме чуждата отговорност. Осем месеца чакахме отговорно решение. Заявяваме, че не приемаме отговорността за неспособността на държавата да изпълнява коректно своите ангажименти, да бъде прехвърляна на строителния бранш, се заявява в писмото.

Те призовават държавата да поеме отговорност. Категорично настояваме държавата да осигури необходимия финансов ресурс за разплащане по договорите при предстоящото обсъждане на актуализацията на бюджета на България, предвидено на 4 август като бъдат предвидени и записани целево средства (с оглед на контрол за тяхното разходване) в размер на един милиард лева за незабавно възстановяване на плащанията от бюджета към строителните фирми, както и за осигуряване финансирането на обектите, за които имаме сключени договори с общините и държавата.

Настояваме управляващите да излязат с достойна и отговорна държавническа позиция като предотвратят загубата на милиарди левове, фалита на стотици фирми и хиляди безработни. Настояваме да бъде изпълнен поетият още в началото на мандата на правителството в оставка и подкрепящите го партии в парламента, ангажимент за погасяване на натрупаните задължения на държавата към бизнеса и своевременното им разплащане. Настояваме управляващите да надскочат теснопартийните сметки и интереси и вземат решение в полза на държавата, общините, бизнеса и гражданите, обявяват от строителната камара.