Едновременно с това, председателят на Управителния съвет на ФГВБ Радослав Миленков и Матео Патроне подписаха Заемното споразумението между ФГВБ и ЕБВР. Заемът, предоставен за срок от 9 години при 6-годишен гратисен период, ще попълни резервите на ФГВБ и ще подпомогне оптимизирането на структурата му на финансиране. С получения финансов ресурс Фондът, който e създаден през 1999 г. и има за цел да допринася за стабилността и доверието във финансовата система на България, ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост в дългосрочен план.

Европейската банка за възстановяване и развитие е един от значимите инвеститори в България. От началото на дейността си Банката е предоставила инвестиции общо в размер на 3,3 млрд. евро за финансиране на над 220 проекта в страната.

По схемата НГФ ще си партнира с 10 финансови институции – Алианц банк България, Банка ДСК, Банка Пиреос България, Българо-американска кредитна банка, Обединена Българска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзен банк, Сибанк, Ти Би Ай Банк и УниКредит Булбанк.

Националният гаранционен фонд, който е дъщерно дружество на Българска банка за развитие, е учреден през август 2008 г. Основната цел на фонда е да подобри достъпa до финансиране на малките и средни фирми. Приоритет по новата програма са инвестиционните кредити, отпускани за финансиране на проекти по оперативни програми, но от подкрепа ще се ползват и фирми, търсещи ново финансиране за оборотни или инвестиционни нужди.

Гаранциите на НГФ покриват до 50% от стойността на кредитите и позволяват на търговските банки да отпускат финансиране при недостиг на обезпечения и при по-добри условия. С помощта на гаранционната схема финансовите институции ще могат да осигурят 650 млн. лв. за нови кредити на българския бизнес в рамките на действието на програмата от година и половина.

По предходната гаранционна схема на НГФ, действаща в периода 2014-2015, над 760 малки и средни компании се възползваха от подкрепата на фонда. По програмата са гарантирани 853 проекта на обща стойност над 200 млн. лв., като фондът е отпуснал гаранции в размер на 87 млн. лв.

„Резултатите от гаранционната схема 2014-2015 г. показват, че 50% от подкрепените предприятия са с персонал до 10 човека, а 40 на сто са малки фирми. Благодарение на гаранциите, които сме отпуснали, средната лихва по кредитите, които банките-партньори са предоставили е 6%“, заяви Самуил Шидеров.

„Рискът на средата в България е доста висок, лошите кредити са доста високи, дисциплината на кредитополучателите се различава от тази в Чехия или Германия”, посочи Хампарцумян в отговор на въпрос дали ще падат още лихвите по кредитите. Според него тенденцията е в посока надолу и при кредитите, и при депозитите, като това е щяло да е още по-чувствително, ако България беше в Еврозоната.

Шефът на „Уникредит Булбанк” подчерта, че по-ниските лихви не са загуба за банката, а част от естествен процес. По думите му таксите няма как да се вдигат безконтролно – финансовите институции имат възможност да печелят, но от все по-съвършени услуги, а не просто от надписване на сметката.

Какво точно се е случило в КТБ и надзора й може би никой никога няма да каже, коментира Левон Хампарцумян. „В света в подобни случаи връщането на 30-ина процента (от изчезналите активи – б.р.) е голям успех”, каза той и допълни, че е по-добре да забравим за магистралите, които премиерът Борисов твърди, че е можело да бъдат построени с парите от трезора на Цветан Василев.

Хампарцумян нарече „опорни точки” твърденията, че ЕС е в процес на разпадане. „Тук 500 млн. души живеят най-хубавия живот на света”, посочи той.

Според него 2016 г. ще предложи умерен растеж с намерението да се направят реформи. „Реформи и стабилност не са непременно синхронни”, посочи той, като допълни, че често промените водят до временни дестабилизации и затова трябва да се внимава „да не счупим машинката”.

От изданието припомнят, че четирите най-големи финансови институции в Гърция – Националната банка на страната, Piraeus Bank, Eurobank Ergasias и Alpha Bank, държат голяма част от банковите активи в България и Румъния. У нас гръцкото участие възлиза на 28 на сто от пазара и около 12 на сто от румънския.

От ЕЦБ са притеснени, че ако местните регулатори поемат контрола върху тези активи, банките майки ще понесат непосредствен капиталов удар, който може да бъде фатален за гръцката финансова система, съобщава econ.bg.

Поради тази причина от финансовата институция са взели решение да въведат специални “суапови” споразумения, които представляват двустранни кредитни линии, с двете държави.

Още в началото на месеца излезе информация, че ЕЦБ планира да разшири подкрепата си за България, както и аз останалите балкански държави, за да предотврати разпространяването на кризата в Гърция. Според информацията от тогава институцията е заявила готовност да предоставят финансова помощ на страните от региона срещу конкретни обезпечения при нужда.

Запознати със ситуацията на Балканите твърдят, че Източна Европа е в риск от разпространение на гръцките проблеми извън границите на задлъжнялата към международните кредитори държава. Според тях особено голяма е опасността за България, заради това, че в голяма част от банките у нас има гръцко участие.

Одобреният законопроект въвежда правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на банки и инвестиционни посредници, и определя Българската народна банка (БНБ) като орган за преструктуриране на банки, а Комисията за финансов надзор (КФН) като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници. Решенията на БНБ, като орган за преструктуриране, се вземат от Управителния й съвет (УС), а решенията на КФН във връзка с преструктурирането – по предложение на члена на Комисията, подпомагащ политиката й по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари.

Органът за преструктуриране на банки информира министъра на финансите за решенията си. Решенията, които оказват негативно въздействие върху публичните финанси и могат да доведат до необходимост от използване на държавните инструменти за финансова подкрепа, или които се вземат в условия на системна финансова криза, подлежат на изпълнение след одобрението на министъра на финансите.

В двата органа за преструктуриране се създават самостоятелни структурни звена, които подпомагат УС на БНБ, съответно Комисията, при упражняване на функциите им по преструктуриране. Тези звена са отделни и независими от функциите, свързани с упражняване на надзор и от другите функции на БНБ и КФН.

Според шефа на банковата асоциация това до голяма степен се дължи на финансовите инструменти, финансирани с европари, като “Джереми”, пише “Труд”. Благодарение на тях банките са имали евтин достъп до ресурс в годините на кризата.

Андронов припомни, че банките у нас са свръхликвидни и кредити се отпускат при изгодни условия. Той прогнозира, че ако се запази стабилността в страната, икономическия растеж може да надмине 2%. Последните данни на НСИ вече отчетоха ръст на брутния вътрешен продукт с 2 на сто през първото тримесечие на годината.

В следващите шест до 12 месеца вероятно посоката на движение на лихвените проценти ще продължи надолу. В големите банки лихвените проценти по едногодишните депозити вече слязоха под 1 процент, което е исторически най-ниското ниво за последните 20 години.

“Можем да приемем, че намалението на лихвите по депозитите наближава своя предел. Лихвите по кредитите обаче ще продължат да намаляват още известно време”, коментира Андронов, цитиран от Дарик. Той прогнозира още, че тенденцията на спад на лихвите по бизнес заемите ще се запази до края на годината.

Според последните данни на БНБ към март лихвените нива по новите фирмени кредити варират от 5.81% до 8.61%. Лихвата е различна – в зависимост от големината на кредита, валутата, в която е отпуснат и др.

Банките са готови с нови продукти, ще финансират все повече проекти – с европейски и без европейски програми, това ще бъде нашият, на банките, принос за икономическото възстановяване на страната, посочи Андронов.

За кризата в Гърция банкерът коментира, че българските банки с гръцки собственици не са притежатели на гръцки дълг, не зависят нито от гръцкия пазар, нито от гръцкото правителство.

“Трябва да се признае на БНБ, че тя подготви гръцките банки в България за всякакви сценарии”, каза Андронов.

Влизането на страната ни в еврозоната и в Единния банков съюз трябва да се обмислят внимателно и да се подготвят паралелно, смята още Андронов.

Директивата предвижда поетапно намаляване на срока за изплащане на гарантираните влогове при настъпване на гаранционно събитие, като към 1 януари 2024 г. той трябва да е 7 работни дни от датата, на която депозитите са станали неналични. Със законопроекта България въвежда съкратения 7-дневен срок едновременно с влизането в сила на закона, като няма да се възползва от преходния период. По този начин правата на депозантите ще бъдат гарантирани в максимална степен.

Очаква се законопроектът да бъде приет приоритетно, тъй като с него са отстраняват идентифицирани несъответствия от страна на Европейската комисия със стартирала процедура за нарушение, част от досъдебна фаза по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на България в ЕС

Първият е цените на имотите да скочат заради намаление на лихвите по влоговете. Възможно е повече хора да предпочетат да изтеглят спестяванията си и да ги вложат в имоти, каза Орлин Владиков от Националното сдружение “Недвижими имоти”, цитиран от standartnews.com.

Според него очакванията за 2013 г. са лихвите по депозитите да намалеят с над 1%. Ако това се случи, хората, които имат достатъчни спестявания, ще предпочетат да купят имот, за да са сигурни, че парите им няма да се обезценят от инфлацията. Тези, които пренасочат спестяванията си от банковите влогове към имотите, ще търсят основно жилища от нисък или среден клас в ценовия диапазон от 40 до 80 хил. евро, коментира експертът.

Това може да вдигне цената на този тип имоти.

Другият, по-песимистичен сценарий е банките да излязат на пазара на имоти, като започнат да предлагат ипотекираните жилища, кредитите за които не са били погасявани. Ако се стигне до този вариант, се очаква истински срив на цените на имотите, смята Владиков.

Причината е, че банките вече разполагат с много имоти, взети като обезпечение по непогасявани кредити, и самите те биха искали да ги продадат, допълва той. От друга страна, обаче няма да могат да приберат нужните средства, ако наводнят пазара с евтини апартаменти. Затова самите трезори засега се въздържат от продажби, обяснява Владиков.

По думите му банките са готови да управляват проекти, но трябва да се подобри значимостта на участието на финансовите институции в тях, информира iNews.bg.

Друга възможност за компаниите да подобрят енергийната си ефективност е използването на програма JEREMIE, по която се отпускат кредити при облекчени условия до 1 млн. лева. Те са предназначени за инвестиционни и оборотни нужди, като те са с падеж между 12 и 72 месеца. Освен това компаниите ще бъдат освободени от гаранционна такса, тъй като гаранциите ще се покриват от JEREMIE. Като цяло програмата дава възможност на банката да финансира при по-ниски разходи, обясни Казини.

Подобряването на енергийната ефективност ще намали производствените разходи, ще увеличи продуктивността и като цяло ще намали енергийната зависимост на страната, смята той. Сред целите на България е да се намали с 20% използването на енергия в индустриалния сектор. Разчетите показват, че за това са необходими инвестиции в размер на 2,5 млрд. лева. А очакванията са годишно да бъдат спестявани по 7 млн. лева от разходи за енергия. Инвестицията ще се изплати за по-малко от 5 години.

Според Владислав Кайзеров, мениджър Офис площи в компанията основен двигател на сегмента е бил банковият сектор, който се е възползва от подходящия момент да оптимизира разходите си и да осигури на служителите си по-ефективна работна среда.

“Реално 50% от заетите нови площи са от банкови институции – Пощенска Банка консолидираха офисите си на едно място, своите централи релокираха също Алфа Банк и Тексим Банк“ коментира той.

Релокация се отчита и в традиционно активните на пазара сектори. Като пример Кайзеров посочва голяма фармацевтична фирма, която е наела над 1 300 кв.м в Сердика Офиси. TRADER.BG са се консолидирали в Литекс Тауър, с което заетостта на проекта надмина 95%, а Мелън АД са наели 1 700 в.м в Полиграфия Офис Център.

Новите попълнения
Нови 79 000 кв.м офиси бяха завършени през първото шестмесечие на 2012 г., което е с 21% повече спрямо новоизлезлите площи за същия период на миналата година. Така общият обем офиси в столицата към момента e 1 557 000 кв.м, посочват от Forton. Макар предлагането все още да надвишава сериозно търсенето на нови офис помещения, качествените проекти все по-активно привличат наематели и повишават нивата си на заетост.

С около 40% по-малко са площите в процес на изграждане спрямо година по-рано. До края на 2012 г. пък се очаква да бъдат завършени близо 64 000 кв.м офиси. Много инвеститори продължават да отлагат въвеждането в експлоатация на своите проекти, изчаквайки да получат повече сигурност и по-висок процент на заетост.

„Позитивните данни за чуждестранните инвестиции в България от първото полугодие също влияят положително на пазара на офис площи, особено чрез присъствието на международни компании-наематели, които аутсорсват дейността си в България.”, коментира Кайзеров. „За първото полугодие на 2012 г. общият обем отдадени офиси се равнява на 53 200 кв.м. Въпреки наблюдаваната активност обаче осезаем ръст в наемните нива през следващите месеци не се очаква”, допълва Кайзеров.

Наемните нива остават без съществени промени, се посочва още в анализа на Forton. За периода януари – юни нивата са между 9 и 12 евро на кв. м месечно за първокласните офиси на комуникативни локации и централната градска част. Съвсем лек ръст се забелязва в нивата на качествените офиси в центъра спрямо същия период на 2011 г. като резултат от няколко сделки, сключени на ексклузивни локации.

Нарасналият инвестиционен интерес в сектора, започнал през второто полугодие на 2011 г., продължава и през последния отчетен период. От Forton очакват с подобряването на заетостта и задържането на стабилни наемни нива да се увеличи и инвестиционният интерес към офис пазара в страната.