С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други.

Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства. 19 от са за метални полезни изкопаеми, 71 за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали.

През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив.

Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.

Кои са най-атрактивните пазари?

Турция за трета поредна година оглавява първото място по атрактивност към инвеститорите, реализирайки общо 312 сделки през 2015. Също традиционно, Полша и Чехия заемат второ и трето място в класацията, затваряйки съответно 278 и 185 сделки. Шест от страните в региона отбелязват ръст на сделките. Това са Турция, Словения, Словакия, Полша, Унгария и Гърция. Значително по-малко са сделките в Румъния (32%) и Хърватска (30%). В България са общо 50 сделки, или със 17%  по-малко спрямо 2014. Интересно е, че в Сърбия, въпреки че реализираните на брой сделки намаляват, размерът на пазара бележи най-висок растеж в региона  – от 200 милиона долара през 2014-та, нараства до 900 милиона долара през 2015-та.

Колко е голям пазарът?

43,1 милиарда долара или с 12% повече е общата стойност на оповестените сделки през 2015г. Всъщност, резултатът е такъв, поради увеличаващата се средна стойност на сделките през годината. Стойността на сделките нараства, нараства и стойността на целия пазар.

Турция, Полша и Чехия са най-големите пазари в региона в стойност – съответно Турция с 10,8 млрд. долара, Полша с 7,6 млрд. долара и Чехия с 7,2 милиарда долара. Близо 1 млрд. долара – това е стойността на българския М&A пазар. През 2014 стойността на пазара е 1,27 млрд. долара.

2015 е годината на стратегическите инвестиции. 78% от всички сделки в ЦИЕ са стратегически. Най-висок дял на стратегически сделки отбелязва Хърватска – 96%, Сърбия – 93% и Словакия – 86%. Финансовите сделки са най много в Унгария и България, съответно 38% и 30%.

Подобно на миналата година, през 2015 видяхме множество сделки от местен характер – при 49% от всички сделки в ЦИЕ, продавачът и купувачът са от една и съща държава. Тази тенденция е най-силна у нас в България – 67%, а също и в Унгария -61% и Сърбия 60%.

Турция и Чехия реализират най-много изходящи сделки (това са тези сделки, реализирани от турски и чешки инвеститори в други страни) –всяка по 38 сделки, следвани от Полша с 30 сделки. Чисто пропорционално най-много са изходящите сделки в Хърватска 33% и Чехия 21%. Входящите сделки (тези, които са привлекли чужди инвеститори) са най-много в Словакия – 63% и Румъния – 60%.

ИТ, производство и услуги са най-атрактивните сектори през 2015

184 или 14% от всички затворени сделки са в сектора на информационните технологии. 167 са сделките в сектор производство и 121 в сектора на услугите. Най-големите сделки като стойност се случват в банково-финансовия сектор.

Откъде са инвеститорите

Въпреки че близо половината от сделките в региона са с местен характер (и купувачите и продавачите са от една и съща страна), общият брой на инвеститорите от Западна Европа и тези от други континенти са повече в сравнение с инвеститорите от ЦИЕ. САЩ, Германия и Великобритания – това са трите страни, от където идват най-много инвестиции в региона на ЦИЕ. САЩ затваря 62 сделки, Германия 49 и Великобритания 45.

M&A пазарът в България

„Тенденцията в световен план е сделките по сливания и придобивания да са част от устойчивата стратегия за растеж на компаниите в дългосрочен план. През последните години в България виждаме стабилизирани развиващи се бизнеси, за които има интерес от международни инвеститори. Българските компании също търсят възможности за експанзия на нови пазари.“, коментира Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел ”Консултации по сделки“ в EY България.

Най-голям дял сред депозантите имат домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, чиито депозити към края на миналата година възлизат на 42,586 милиарда лв (48,8% от БВП), отбелязвайки покачване от 8,5% спрямо година по-рано, съобщава econ.bg. След тях се подреждат нефинансовите предприятия, чиито влогове към края на миналата година са достигнали 18,266 милиарда лв. или 20,9% от брутния вътрешен продукт. Депозитите на финансовите предприятия отчитат спад от 3,8% през изминалата година до 2,915 милиарда лева през декември 2015 г.

Нетните вътрешни активи в икономиката са достигнали 51,651 млрд. лв. към края на декември 2015 г., покачвайки се с 2,4% спрямо същия месец на предходната година, след като през ноември нараснаха с 2% на годишна основа. Вътрешният кредит формира основната част от нетните вътрешни активи, достигайки 53,204 млрд. лв. Кредитите за неправителствения сектор са достигнали 49,805 млрд. лв. (57,1% от брутния вътрешен продукт), спадайки с 1,2% през декември. Кредитите за нефинансови институции също бележат спад на годишна основа, намалявайки с 1,7% през последния месец на миналата година до 30,474 милиарда лева (34,9% от БВП). Кредитирането на финансовите предприятия през декември е достигнало 1,191 милиарда лева, нараствайки с почти 20% на годишна основа.

Нашата страна е предпочетена най-вече от транспортни компании, засегнати от контрола на капитали, наложен в Гърция от края на юни, за да се избегне изтичане на пари от страната на фона на кризата в отношенията между Атина и останалата част на еврозоната по това време. Изправени пред все по-тежки данъци и увеличението на социалните разходи, много гръцки компании през последните години са намерили убежище и други съседни страни като Кипър и Малта, което пък притеснява експертите от последиците от това “бягство на бизнеса”.

Икономистът Димитрис Бибас, съветник на Гръцката асоциация на малките и средни предприятия, констатира, че „данъците, заплатите и разходите за създаването на едно предприятие са по-ниски в тези страни в сравнение с Гърция”, предаде БТА.

С корпоративен данък от средно близо 30 на сто Гърция е далеч пред България или Кипър, където този налог е съответно 10 на сто и 12,5 на сто, посочва Казандзис.

Александрос Икономакос решил преди две години да прехвърли компанията си за внос на текстилни суровини в Петрич, малък град в България, близо до границата с Гърция. Освен тежките бюрократични проблеми и високите данъци, Икономакос се оплаква от „огромното закъснение, с което гръцката държава връща ДДС-то”, а това “блокира почти една трета от капитала”, допълва гръцкият бизнесмен.

Василис Коркидис, директор на Гръцката търговска федерация изразява безпокойство от това бягство и призовава правителството „да вземе мерки, за да стимулира предприемачеството в Гърция, слагайки край на прекомерното облагане”.

Много предприемачи и самонаети работници се противопоставят на планирано ново увеличение на социалните удръжки, с което правителството в Атина се опитва да намали бремето на плещите на пенсионерите от бъдещата пенсионна реформа, за която настояват кредиторите на страната – Европейският съюз и Международният валутен фонд.

„Докато данъците и корпоративните разходи се увеличават, предприемачите ще търсят решения, за да ги заобиколят”, коментира Икономакос, подчертавайки, че това стимулира по-скоро избягването на данъци, отколкото съживяването.

Затягането на данъчния режим наред със строгите мерки за икономии, диктувани от кредиторите на Гърция, нанесоха тежък удар на малките и средни предприятия, които са гръбнакът на гръцката икономика.

Най-малко 200 000 компании са закрити от избухването на дълговата криза през 2010 година.

При все това броя на компании, които са напуснали Гърция, „не може да бъде уточнен, защото засега няма никакво сравнително изследване на данните на търговските камари в Гърция и в чужбина”, със съжаление посочва Казандзис.

„Данъчното преместване на някои компании не означава задължително, че те са прекратили дейността си, защото някои от тях продължават да работят в Гърция, имайки отдел и сметка в България или Кипър, което пък им позволява да улеснят вноса или финансовите трансакции”, подчертава Бибас, цитиран от AFP. Въпреки това преместването на гръцки компании “не е довело до съживяване в България”, една от най-бедните страни в ЕС.

Тази реалност, според него, “би трябвало да бъде взета под внимание от ЕС при хармонизирането на данъчните коефициенти в страните членки – необходимо условие, за да не се допусне пресушаване на местните икономики.

Гърция, България, Кипър и Малта са членки на ЕС, но България все още не е част от еврозоната.

Преместването на гръцки компании в България не е нещо ново. В края на 90-те години промишлени компании, най-вече текстилни, напуснаха Гърция, за да се настанят в тази съседна страна, която тогава все още не беше членка на ЕС. Същото направиха и редица европейски компании, които искаха да се възползват от ниските заплати в Източна Европа.

Министър Павлова изказа благодарност на всички институции, строителите и надзора за положените усилия.  „Направихме и невъзможното за пет месеца. Преди пет месеца бяхме тук на гола поляна, а сега имаме 13, 5 км 8 -лентов участък, напълно готов и завършен с Акт 16 и разрешение за ползване. Изпълнени са всички условия на проекта въпреки, че никои не вярваше, че ще се справим“, отбеляза тя.  Министър Павлова подчерта, че благодарение на усилията и мащабната работа са спасени 180 млн. лв. по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 за проекта.

По думите й участъкът е  изключително важен, защото съкращава движението, прави го безаварийно и безконфликтно в тази част на столицата. Министър Павлова увери, че в началото на следващата година ще бъде довършени строителните дейности по съвсем малък участък от под 3 км на тангентата, който в съществената си част е завършен.   Според нея Северната скоростна тангента ще допринесе за развитието на тази част на столицата, защото новите пътища винаги водят бизнес и инвестиции, развитие на икономиката, а това значи повече работни места и прогрес занапред.

Регионалният министър изказа благодарности и към фирмите – строители за денонощната работа в последните дни и седмици, за да може проектът да е факт.

Трасето на Северната скоростна тангента, с обща дължина 16,5 км, преминава през шест землища на територията на София – Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци и Враждебна.  Началото на участъка е при км 0+000, който се намира западно от Софийския околовръстен път (СОП), на около 1.1 км след разклона за с. Мрамор.  Краят на участъка е при пътния възел тип „пълна детелина” на СОП на 1.1 км след новото начало на АМ „Хемус”. По дължината на трасето са разположени 7 напречни връзки и 5 пътни възела – пътен възел „Булевард Рожен”; пътен възел „Булевард Илиянци”; пътен възел „Булевард Чепинско шосе”; пътен възел „Източна тангента” и пътен възел „Софийски околовръстен път – АМ ”Хемус”. Трасето преминава над 3 реки – р. Какач, Владайска и Перловска река, и 6 канала, пресича 20 електропроводи и газопроводи и 20 водопроводни и канализационни мрежи. Изграждането на Северната скоростна тангента е от изключително значение за трафика в района на София. Тя не е част от Трансевропейската транспортна мрежа, но осигурява свързаност между няколко коридора от нея. Пресичат се три коридора от общоевропейските транспортни коридори – № IV, VIII и Х. Това от своя страна води до значително натоварване по отношение на трафика, тъй като през тях се осъществяват множество международни превози от и до Гърция, Румъния, Македония и Сърбия, преминаващи през територията на България. Освен това, в потока от автомобили по околовръстния път на София се включва и трафикът от АМ „Хемус“, АМ „Тракия“, път I-6, път I-8 и множество други второкласни и третокласни пътища. Това води до особено тежко натоварване по сегашния Софийски околовръстен път II-18.

Изпълнител на строително-ремонтните дейности е  Консорциум „ХПВС-ССТ“, в който участват: “Хидрострой” АД, “Пътни строежи – Велико Търново” АД, “Пътинженерингстрой – Т” АД, “Пътстрой Бургас” ЕООД и “Водстрой 98″ АД. Стойност на договора за СМР: 180 млн.лв. с ДДС; Изпълнител строителен надзор: Обединение „СЖС ТЕХНОС – СЖС БЪЛГАРИЯ”, в който участват „СЖС България“ ЕООД, гр. София и  „СЖС Технос С.А.“, Испания. Стойност на договора за строителен надзор: 882 000 лв. с ДДС;

На 20 ноември 2015 г. Европейската комисия преведе 279 617 925 лв. на България за възстановяване на сертифицирани разходи по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“.

С транша сумата на общо преведените от Комисията към България средства по ОПОС възлиза на 1 902 083 999 лв.

В края на програмния период Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ ритмично разплаща верифицирани разходи на бенефициенти и сертифицира разходи пред Комисията.

От началото на 2015 г. до сега на бенефициентите са изплатени 721 млн. лв. За същия период от ЕК на ОПОС са преведени близо 1,061 млрд. лв.

Комисията получи 1117 предложения в отговор на покана с краен срок през юни 2014 г. От тях 96 бяха избрани за съфинансиране по трите компонента на програмата.

За 51 проекта по LIFE „Околна среда и ресурсна ефективност“ ще бъдат мобилизирани 103,3 млн. евро, от които ЕС ще предостави 56,2 млн.евро. Тези проекти обхващат действия в пет тематични области: въздух, околна среда и здраве, ресурсна ефективност, отпадъци и вода. Близо половината от средствата ще бъдат насочени към 14 проекта за ресурсна ефективност, чрез които ще се улесни преходът на Европа към кръгова икономика.

В рамките на 39 проекта по LIFE „Природа и биоразнообразие“ ще се подобри природозащитният статус на застрашени видове и местообитания и ще се допринесе за целта на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие. Общият бюджет за тези проекти е в размер на 153,9 млн. евро, от които ЕС ще осигури 100 млн. евро.

6 проекта по LIFE „Управление и информация“ имат за цел да повишат осведомеността по проблемите на околната среда. Финансирането за тях възлиза на 7,5 млн. евро, като приносът на ЕС ще бъде близо 4,5 млн. евро.

Той посочи, че в Словакия това финансиране е 92% от публичните инвестиции, в Унгария – 88%. Въпреки това еврофинансирането възлиза на 9% от всички публични разходи. Нетната финансова позиция (разликата между приходите и разходите в бюджета) е между 5 и 6 млрд. лв., посочи вицепремиерът, цитиран от eco.bg.

По отношение на еврофондовете бушуват абсолютно противоположни митове, каза Дончев. Мит е, че европейските пари отиват само и единствено в магистрали. По думите му обаче най-голям дял от средствата наистина отива в транспортна инфраструктура – 20,5% от фондовете. След това следват харчовете на европари за местно и регионално развитие – 18,8%, образование и пазар на труда с 12,7%.

Вицепремиерът бе категоричен, че няма как да се инвестира само в една сфера.

„Няма как да искаме прогресивна икономика, ако не отделяме достатъчно средства за образование и наука. Важният въпрос е какъв да бъде делът на инвестициите във всяка сфера, посочи той.

Последният мит, според Дончев, е, че парите достигат до малък брой клиенти. ВиК мрежата с европари е повече от 10 пъти по-дълга от магистралите, построени с европейски средства, даде пример вицепремиерът. Близо 800 000 ученици са участвали в извънкласни форми на обучение, организирани с евросредства, а 60 000 безработни са преминали през процес на образование.

Според него трябва да мерим и косвените ефекти от еврофинансирането. Дончев допълни, че икономията на енергия е над 173 хиляди мегаватчаса, а проектите реализирани с тях, са създали работа за десетки хиляди души.

Най-важният ефект са дълготрайните ползи, посочи вицепремиерът. Той посочи, че реалният БВП на страната е с близо 10% по-висок при наличието на евросредства спрямо модел, при който те липсват. Има и нетен ефект върху бизнес инвестициите на предприятията, като ръстът е от близо 35%. Обемът на частните инвестиции също е нараснал, посочва Дончев.

Той бе категоричен, че страната ни не бива да допуска грешките от предишния програмен период 2007-2013 г., който започна с 2 години закъснение.

По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, най-негативните моменти от изминалия програмен период са били свързани с изключително тежките изисквания за отчетност, които намалиха желанието за кандидатстване. Друг проблем, който срещнал бизнеса, е смяната на правилата за кандидатстване, довели до много грешки, предизвикали лавина от дела. Също така и недостатъчно доброто планиране на финансовите ресурси и приоритетните сфери за интервенция (от общини към частни бенефициенти, например), както и незадоволителен експертен ресурс от страна на администрацията. Според Велев чиновниците са експериментирали с бизнеса през изтеклия програмен период, като фирмите са ставали свидетел на постоянна промяна на условията и изискванията по оперативните програми.

Не на последно място, според Велев, е имало проблем и с одиторите. Той изтъкна, че много фирми са били възприемани като „виновни до доказване на противното“. В други случаи дружества и техни собственици, въпреки тяхната очевидна вина, не са били признавани за такива от българския съд.

Според работодателя голяма част от средствата по конкурентоспособност не са достигнали до реалния сектор, а за сметка на това голяма част от финансовия ресурс е бил насочен към публични компании. Със създаването на Фонда на фондовете част от тези проблеми могат да се избегнат, посочва Велев.

По думите му сериозен недостатък е, че неправителствените организации са изключени от предоставянето на извънкласна дейност към проектите на Министерството на образованието, въпреки доказаната си ефективност в тази насока.

Според него трябва да се ускори процедурата за обжалване на актовете, да се увеличи размерът на допустимите авансови плащания за частните бенефициенти, както и прецизно администриране на регистрите на помощи са част от препоръките, чрез които ще се подобри представянето през следващия период. Освен това проектите трябва да се разпределят електронно от независими експерти, препоръчва още Васил Велев.

Бюджетът на програмата възлиза на 39 727 652 евро, от които средствата от ЕС са в размер на около 33 милиона евро (осигурени от  Европейския фонд за регионално развитие и от Инструмента за предприсъединителна помощ). За българските партньори националното съфинансиране от 15 % е осигурено от републиканския бюджет.

“Балкани-Средиземно море” 2014-2020  ще функционира чрез две приоритетни оси, а именно:

В рамките на Приоритетна ос 1. „Предприемачество и иновации“ ще се финансират проекти за насърчаване на предприемачеството, социалните и дигитални иновации, създаването на връзки между бизнеса и научните среди, които да позволят обмяната на знания и добри практики между регионите.

Инвестициите по Приоритетна ос 2. „Околна среда“ ще осигурят устойчиво използване на природните ресурси и опазването на природни и културно наследство на общия трансграничен регион Балкани-Средиземно море.

Програмата ще даде възможност на местни, регионални и национални институции и организации да осъществяват съвместни дейности за подобряване и насърчаване на сътрудничеството, споделяне на опит и добри практики, в съответствие с приоритетите на стратегия Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Управляващ орган на програмата е Министерството на икономиката, инфраструктурата, морски въпроси и туризма на Република Гърция. Структурите по управление на програмата ще бъдат подпомагани от Съвместен секретариат, разположен в гр. Солун.

Първо заседание на Комитета за наблюдение, официалното откриване на програмата и обявяване на Първата покана за набиране на проектни предложения ще се състои през втората половина на м. ноември 2015 г.

В допълнение, с цел предоставяне на своевременна информация за подготовка на проектни предложения от страна на кандидатите преди стартирането на Поканата, Управляващият орган публикува на интернет страницата на програмата работен вариант на документите, свързани с нея.

Цялостната реконструкция на жп линията Пловдив – Бургас, която се изпълнява също от консорциума, започна през 2011 г. и се очаква да приключи в края на настоящата година, съобщават от дружеството.

Дъщерното дружество на компанията „Пи Ес Ай” АД ще извършва ремонт на общински улици в град Твърдица, гр. Шивачево,  с. Сборище, с. Близнец,  с. Оризари,  с. Бяла паланка,  с. Жълт  бряг,  с. Боров дол, с. Червенаково по договор за „Основен ремонт на общински пътища и улична мрежа в община Твърдица”, Втора обособена позиция

Договорът с Община Твърдица беше подписан на 04.08.2015 г. Стойността му е в размер на 223 016,00 лева, а финансирането е от бюджета на общината. Срокът за изпълнение е 48 месеца. Изпълнението на обществената поръчка включва дейностите, които са свързани с извършването на строителство, ремонт и поддържане.

„Инфрастрой” ЕООД започна ремонтни дейности на територията на Община Искър по договори за „Ремонт на общинска пътна и улична мрежа в община Искър” за две обособени позиции:  Обособена позиция 1 – Ремонт на общински път VN1080 и на улична мрежа в с. Долни Луковит  и  Обособена позиция 2 – Основен ремонт на улична мрежа в гр. Искър.  Финансирането е от Община Искър, а общата стойност на договорите е 378 329,61 лева.

На 04.08.2015 г. „Инфрастрой” ЕООД подписа договор с Община Пордим за  Рехабилитация на четвъртокласна пътна мрежа – път PVN 3170 „/PVN 1146, Вълчитрън – Борислав /Катерица – Одърне – ж.п. гара Одърне”, т.е. участъка от края на село Одърне до ж.п. гара Одърне. Стойността на договора е 158 505,71 лева, а финансирането е от бюджета на общината.