Резултатите от аналитичните и консултантски услуги, които е предвидено да се предоставят от Групата на Световната банка, се очаква да рефлектират върху възможностите за България да стимулира икономическия растеж чрез инвестиции в иновации, както и върху капацитета на предприятията да станат по-иновативни, по-конкурентни на българския и международен пазар.

Двамата обсъдиха още възможностите  да се развие стабилна и устойчива екосистема на стартиращи предприятия, както и да се премине от традиционната към кръгова икономика, което да засили ефективното използване на енергия и ресурси. Необходимо е да се засили и ролята  на индустриалните зони за предоставяне на услуги и продукти с добавена стойност, която да допринася за иновативността на предприятията в и около територията им.

Зам.-министър Иванова подчерта, че иновациите са основен двигател на конкурентоспособността на икономиката и  допълни, че страната ни се стреми да премине от групата на т.нар. „плахи иноватори“  и да се присъедини към групата на т.нар. „умерени“ иноватори.

Като основание за занижената си прогноза, Европейската комисия посочва загубите за предходната година. Основният двигател на това забавяне е намаляването на износа поради по-слабото външно търсене от големите търговски партньори на България в ЕС и Турция, както и някои специфични за отделните страни събития.

Според анализаторите от Брюксел, тенденциите в националната икономика като цяло са били положителни, а увеличаването на заплатите продължило да стимулира растежа на частното потребление. В същото време възстановеното използване на инвестиционното финансиране от ЕС дава тласък на растежа на инвестициите. Данните от проучването сочат нарастващи поръчки и по-висока производителност, което предполага, че растежът на БВП ще се възстанови през следващите тримесечия.

Затягането на пазара на труда и допълнителните увеличения на заплатите в публичния сектор следва да осигурят постоянна подкрепа за частното потребление и през 2019 г. Очаква се също частните и публичните инвестиции да останат силни благодарение на ниските лихва и финансирането от ЕС. Затова и есеннта прогноза е намалена само с 1 пр. п.

Сегашният модел на растеж предполага сравнително слабо въздействие от външни шокове и се очаква износът да доведе до умерено възстановяване. Рисковете за икономическите перспективи се отклоняват надолу и основно произтичат от възможността за по-слабо търсене на основните експортни пазари.

Ценовият натиск се увеличи през 2018 г. и общата инфлация достигна 2,6% през миналата година, посочват от Европейската комисия. Това се дължи на повишаването на цените на енергията, докато силното вътрешно търсене и увеличаването на непреработените цени на храните, поради разочароващата реколта, са добавили инфлационен натиск. Въпреки подкрепата за силно търсене и висок ръст на заплатите, инфлацията се очаква да спадне до 2,0% през 2019 г., главно в резултат на базови ефекти, а след това да се успокои още повече до 1.8% през 2020 г., прогнозират за България анализаторите от Брюксел.

Оценките на еврокомисарите

При представяне на прогнозата в Брюксел Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „През 2019 г. се очаква всички държави от ЕС да продължат да отбелязват растеж, което означава повече работни места и просперитет. Прогнозите ни обаче бяха коригирани в посока намаляване, по-специално за най-големите икономики от еврозоната. Това е отражение на външните фактори, като напрежението в търговията и забавянето на икономиката в бързо развиващите се пазари, по-конкретно в Китай. В някои държави от еврозоната отново се появиха опасения по отношение на връзката между банките и държавата, както и устойчивостта на дълга.

Перспективата, свързана с хаотично излизане на Обединеното кралство от ЕС, води до допълнителна несигурност. Отчитането на тези нарастващи рискове е само част от работата.

Останалата част е свързана с подбирането на правилната комбинация от политики, като улесняване на инвестициите, удвояване на усилията за провеждането на структурни реформи и запазване на разумните фискални политики.”

На свой ред Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, посочи: „След върховите стойности през 2017 г., забавянето в темпото на икономиката на ЕС се очаква да продължи през 2019 г. с ръст от 1,5 %. Това забавяне следва да бъде по-силно от есенната прогноза, особено в еврозоната, поради несигурността в световната търговия и някои вътрешни фактори в най-големите икономики от ЕС. Основните икономически показатели на Европа продължават да са солидни и постоянно получаваме добри новини, по-специално в областта на работните места. Очаква се растежът постепенно да се засили през втората половина на тази година и през 2020 г.”

Как ще бъде в ЕС

През 2019 г. Европейската комисия очаква икономика на ЕС да нарасне за седма поредна година, като е налице прогноза за растеж за всички държави членки. Като цяло се очаква темпото на растеж да бъде умерено в сравнение с високите нива през последните години, а перспективите се характеризират с висока степен на несигурност.

Икономически растеж

През втората половина на миналата година икономическата активност намаля, тъй като растежът на световната търговия се забави, несигурността засегна доверието, а резултатите в някои държави членки бяха засегнати неблагоприятно от временни вътрешни фактори, като смущения в производството на автомобили, социално напрежение и несигурност, свързана с фискалната политика. В резултат на това растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) както в еврозоната, така и в ЕС, намаля на 1,9 % през 2018 г. спрямо 2,4 % през 2017 г. (есенната прогноза – 2,1 % за ЕС-28 и еврозоната).

Икономическата динамика от началото на тази година бе ниска, но основните фактори останаха стабилни. Икономическият растеж ще продължи, макар и по-умерено. Европейската икономика ще продължи да се възползва от подобрени условия на пазара на труда, благоприятни условия за финансиране и леко експанзионистична фискална позиция. Понастоящем БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,3 % през 2019 г. и с 1,6 % през 2020 г. (есенната прогноза – 1,9 % през 2019 г.; 1,7 % през 2020 г.). Прогнозата за растежа на БВП на ЕС също бе занижена на 1,5 % през 2019 г. и на 1,7 % през 2020 г. (есенната прогноза – 1,9 % през 2019 г.; 1,8 % през 2020 г.).

Сред големите държави членки корекциите за намаляване на растежа през 2019 г. бяха осезаеми в Германия, Италия и Нидерландия. В много държави членки продължава е налице благоприятно стабилно вътрешно търсене, подпомагано също така и от фондовете на ЕС.

Инфлация

Инфлацията на потребителските цени в еврозоната намаля към края на 2018 г. поради резкия спад в цените на енергията и по-ниската инфлация на цените на храните. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе слаба през годината въпреки по-бързия растеж на заплатите. Общата инфлация (ХИПЦ) достигна средно 1,7 % през 2018 г., което е повече от 1,5 % през 2017 г. Поради това, че понастоящем допусканията за цените на петрола за тази и следващата година са по-ниски от тези през есента, инфлацията в еврозоната се очаква да остане умерена на равнище от 1,4 % през 2019 г., преди да се увеличи слабо до 1,5 % през 2020 г. За ЕС прогнозата за инфлацията е средно 1,6 % за тази година, след което се увеличава на 1,8 % през 2020 г.

Несигурност

Налице е висока степен на несигурност, свързана с икономическите перспективи, поради което са налице рискове по отношение на прогнозите. Напрежението в областта на търговията, което от известно време насам влияеше отрицателно на нагласите, намаля донякъде, но все още предизвиква загриженост. Китайската икономика може да се забави по-рязко от очакваното, а световните финансови пазари и много от бързо развиващите пазари са податливи на резки промени в глобалното усещане за риск и очакванията за растежа. За ЕС процесът „Brexit” продължава да бъде източник на несигурност.

За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане за 2019 г.

В светлината на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху протичащия в момента процес в рамките на процедурата по член 50.

Говорейки на конференция на МВФ в Джакарта, Индонезия, която представлява подготовка за годишната среща на фонда в Бали през октомври, Лагард посочи, че МВФ очаква глобалният растеж да достигне 3,9% през 2018 година и през 2019 година. Тези прогнози са непроменени спрямо направените от МВФ през януари, след растежа от 3,7% през 2017 година.

Лагард също така посочи, че страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) се подготвят за по-високи лихвени проценти в развитите икономики като САЩ и Европа, но предупреди, че властите в тези държави трябва да останат бдителни относно ефектът от тези политики върху финансовата стабилност и волатилните капиталови потоци.

„Знаем, че политиката на постепенно затягане на лихвените ставки ще има разпространяващо се влияние по цял свят. Знаем, че тези негативни ефект предстоят, но все още не е ясно как този преход ще засегне другите страни, компаниите, работните места и доходите”, отбеляза Лагард.

Според Лагард страните от ASEAN трябва да възприемат нови модели на растеж, които поставят по-силен акцент върху вътрешното търсене, регионалната търговия и икономическата диверсификация и се подготвят за технологичните промени, увеличавайки автоматизация на предприятията, използването на изкуствен интелект, биотехнологиите, новите финансови технологии и дори цифровите валути.

„България е привлекателна за австрийските инвеститори заради ниските данъчни ставки и изгодните разходи за труд. Емиграцията и липсата на квалифицирана работна ръка обаче възпрепятстват ръста на инвестициите. Ние от Advantage Austria помагаме на австрийските компании да се справят с тези предизвикателства като насърчаваме бизнес диалога помежду им и подпомагаме въвеждането на дуалното обучение като ефективен подход за справяне с младежката безработица и с липсата на квалифицирани кадри” – заяви Улрике Щрака, съветник към Търговския отдел на посолството на Австрия в България.

Общо 63% от анкетираните отчитат ръст на оборота и използването на фирмения капацитет. Според участниците в допитването през 2017 г. са се увеличили поръчките към тях и броят на служителите, а обемът на инвестициите не се е променил значително.

В рамките на проучването 66 % от компаниите посочват борбата с корупцията и престъпността като най-необходимата регулаторна реформа в България. Участниците отбелязват още нуждата от предвидима икономическа политика и правна сигурност.

Австрийският бизнес в България подчертава и пазарните реформи, от които зависи ръстът на инвестициите у нас. Малко над половината от компаниите (54%) посочват необходимост от повишаване на квалификацията на кадрите. Сред останалите важни реформи за компаниите са подобряването на инфраструктурата и наличието на работна ръка.

С ниво на инвестициите в размер на 4,124 млрд. EUR (според данни на БНБ) Австрия заема второ място сред чуждестранните инвеститори в България. Сред големите австрийски филиали в страната са Mtel, EVN, Raiffeisen, OMV, Vienna Insurance Group, Billa, Kronospan, Knauf, Uniqa, Palfinger, Baumit и други. Австрийските инвеститори се броят не само сред най-големите, но и сигурни и стабилни работодатели в страната.

Допитването за бизнес климата е проведено едновременно повечето източно-европейски страни, които се конкурират с България в привличането на чуждестранни инвеститори, напр. Румъния, Сърбия и Унгария.  Отчетените резултатите са сходни, но при оценката на пазарните условия са отбелязани различни приоритети. Докато австрийските инвеститори в България и Унгария посочват за най-сериозен проблем недостига на квалифицирана работна ръка, то в Сърбия ненавременните плащания заемат водеща позиция, а в Румъния – инфраструктурата.

За 2018 г. австрийският бизнес у нас прогнозира още по-голям ръст на оборота и поръчките от клиенти.