Строителството на магистрала “Струма” в Кресненското дефиле започва до 2019 г.

Първият вариант предвижда рехабилитацията на сегашния път Е-79 в посока Гърция, а в посока София да бъде изграден друг път източно от Кресна. Вторият вариант е за дълъг 15 км тунел. Този вариант на трасе е по нов терен извън Кресненското дефиле.

И двете платна на движение са изнесени в източна посока около селата Брежани, Стара Кресна и Ощава. Четвъртият проект предлага две платна през Кресненското дефиле при максимално използване на трасето на стария път.

А петият проект – две платна отново в дефилето. Едното да следва стария път, а второто се развива по нов терен с тунели и съоръжения в западния масив на дефилето.

„317 са вече сградите, които имат сключени договори с Българската банка за развитие по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Заявленията са над 500. В ход са и тръжни процедури за избор на изпълнители. През лятото очакваме да има обекти с направено техническо и енергийно обследване, а през есента да има реални дейности по сградите.” Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пред медии във Варна.

По думите й два са най-често срещаните проблеми пред общините и собствениците. Липсата на 100 % съгласие за участие в програмата, заради отказ на един или два апартамента да се включат в нея е единият от тях. Другият проблемен случай е при големите сгради – тези, които са с дилатационна фуга, имат много входове и някои от тях вече са обновени, заради което останалите не могат да кандидатстват за саниране на цялата сграда, допълни министърът.

Лиляна Павлова съобщи, че в момента се води дискусия с Националното сдружение на общините в Република България за това как може да се облекчи процеса на кандидатстване по програмата. „Ще анализираме броя сгради и най-честите проблеми, след което в края на месец април ще предложа на Министерския съвет варианти как да ги подкрепим”, каза тя. „Възможно решение е ако общото събрание и общината са съгласни дадена сграда да не отпада заради липса на съгласие за участие в програмата от страна на само един или двама собственици на обекти в дадена сграда. Целта ни е да създадем малко по-голяма гъвкавост, но при преценка на юридическите и всички други рискове”, обясни министърът.

„По отношение на блок секциите не можем да си позволим санирането да е през вход. Възможен вариант тук е да бъдат санирани отделни секции от сградите, които са с по десет входа, например, а след това да бъдат санирани останалите”, заяви тя.

Лиляна Павлова отново каза, че след 1 януари 2016 г. и сградите с по-малко от 36 апартамента в тях ще могат да кандидатстват за обновяване с цел постигане на енергийна ефективност.

“Част от средствата от инвестиционната програма на правителството няма да бъдат усвоени до края на годината. По някои проекти дори не са започнали търговете. Всички резерви оттам пак ще бъдат дадени на общините, но по линия на оперативните програми. Това е един от възможните източници, но той не е достатъчен. Другият е свързан с обществените поръчки. Трябва да се прегледат процедурите по министерства. Там, където няма спешна необходимост, поръчките може временно да бъдат отложени. Освен това предишните управляващи често повтаряха колко е голям фискалният резерв. Той също може да е един от източниците.”, коментира вицепремиерът.

По думите й след спирането на двете оси по ОП “Регионално развитие” под риск са около 100-150 млн. лв. Най-застрашен през следващата година е проектът за Северната скоростна тангента на София. Другият рисков проект е жилищната програма за саниране.

Министър Захариева коментира, че случаят с КТБ допълнително ще затрудни ситуацията, защото там са блокирани 13 млн. лв. за нисколихвени кредити. “Трябва да се има предвид, че това не са парите по програмата. Лошото е, че има блокирани и около 500 хил. лв. на самите етажни собственици в доверителни сметки в банката. Тези дни имам среща с квесторите на КТБ, за да видим какво може да се направи”, добави вицепремиерът.