Според гражданската инициатива „Зелени улици”, докато трае ремонтът на Зона 2, многогодишни дървета са изсичани нарочно, за да бъдат засадени нови с цел допълнително усвояване на средства. От дирекция „Зелена система” към Столичната община обаче обясниха, че след експертна оценка се отсичат само тези, които са изсъхнали или опасни.

При започване на един ремонт се прави заснемане на растителността. Всяко дърво бива определено, а състоянието му се описва. При изготвяне на проектно решение и на базата на експертната оценка се преценява кои дървета да бъдат запазени и кои не, обясни директорът на „Зелена система” Димитър Данчев.

Според „Зелени улици” предвидени за изсичане в района на „Граф Игнатиев” са само 10 дървета, а вече на площад „Славейков” липсват 9.

Общият брой на дървета в тази зона надхвърля 200, а през от 2015 г. насам са изсечени около 28 и предстои да бъдат засадени 76, обясни Димитър Данчев. Целта е да се запази естествената растителност – по ул. „Солунска” отново ще има липи, по пл. „Славейков” – дъбове, по „6-ти септември” – ясени, а магнолията и гинкобилобата ще са акценти в градинките, поясни той. Доставчиците на фиданки са различни, поясни още Данчев.

Реконструкцията обхваща историческото ядро на Приморски парк – от паметник на А. Пушкин до ул. “6-ти септември”. Прогнозната стойност на проекта е малко над 5 млн. лв., а срокът за изпълнение е 270 дни.

Дейностите включват изграждане на въжен мост, спортна площадка на открито, ремонт на чешма и реконструкция на големия фонтан до Културен център „Морско казино”. Предвижда се около него да бъде монтирано LED осветление, което ще привлича посетители и в тъмните части от денонощието. Проектът включва още построяване на две еднокабинкови градски тоалетни, разполагащи с монетен апарат.

Предвижда се още цялостна подмяна на парковото обзавеждане, както и поставянето на нови велостойки. Ще бъде обновена и асфалтовата настилка на парковите алеи.

С нея министрите изразяват желание за по-нататъшно засилване на сътрудничеството и приятелството между всички страни в региона за по-безопасни, по-чисти и по-достъпни транспортни системи, които намаляват задръстванията, улесняват достъпа до работните места, понижават енергийните разходи за транспорт и подобряват живота на хората.

Съвместни цели са да се улесни споделянето на опит и знания с цел получаване на информация за нови възможности и партньорства за регионално развитие, както и да се работи колективно за:

1. Подобряване на ефективността и устойчивостта на сектор пътен транспорт, за да се постигне свързване на хората с пазарите и услугите, както и по-осезаемо въздействие върху развитието.

2. Укрепване на тясното сътрудничество в района на Югоизточна Европа, разбиран в по-широки смисъл, за постигане на целите за устойчиво развитие на транспортния сектор. Сътрудничество за подобряване на регионалната система от пътища за по-силна  регионална икономика.

3. Подобряване на безопасността на пътната инфраструктура чрез ефективно управление на безопасността на инфраструктурата и повишаване на контрола като инструмент за предотвратяване на възможни опасности за участниците в движението по пътищата. Разработване на модерни и иновативни мерки и методи за по-безопасни пътища (демонстративни елементи, изследвания, нови технологии, системно събиране на данни).  Систематичен обмен на най-добри практики между страните.

4. Насърчаване на екологично устойчив транспорт за намаляване на емисиите на въглероден двуокис (CO2). Подкрепа на пазара за иновативни форми на транспорт и насърчаване на преминаването към по-чисти и по-ниско въглеродни превозни средства. Засилване на мерките за подобряване на енергийната ефективност и потреблението на енергия в сектор транспорт, използване на алтернативни горива с ниски въглеродни емисии, увеличаване ефективността на работа на транспортната система.

Участниците в Срещата на върха на министрите припомнят, че транспортът е основен двигател на икономическото и социалното развитие предоставяйки възможности на бедните, както и стимулирайки икономиките да станат попо-конкурентоспособни. Транспортната инфраструктура свързва хората с работни места, образование и здравни услуги; дава възможност за доставка на стоки и услуги в целия свят и позволява на хората да си взаимодействат и да генерират знания и решения, които насърчават растежа в дългосрочен план.

С оглед повишаване на просперитета и постигане на целите за устойчиво развитие, транспортният сектор е в основата и на някои критични за развитието предизвикателства:

Бърза урбанизация и моторизация: Очаква се до 2050 г. в градовете да са съсредоточени 5.2 милиарда жители. През следващите 20 години може да бъдат произведени повече автомобили, отколкото през цялата 110-годишна история на автомобилната индустрия.

Достъпност и поносимост:  Около един милиард души в страните с ниски доходи все още нямат гарантиран достъп до пътища, независимо от метеорологичните условия. В много градове времето, изгубено в задръствания на пътя, влияе негативно на възможностите за  просперитет. Високите разходи за мобилност намаляват  дохода на по-бедните, които често са лишени от надежден и финансово достъпен обществен транспорт.

Замърсяване на въздуха и пътна безопасност: Над 1,2 милиона са убитите и близо 50 милиона са ранените по пътищата на света всяка година. На страните с ниски и средни доходи се падат 90% от смъртните случаи, въпреки че те притежават само половината моторни превозни средства в света. Замърсяването на въздуха в градовете, свързано до голяма степен с транспорта, води всяка година до смъртта на около 800,000 души.

Изменение на климата: 23% от световните емисии на CO2 се дължат на транспорта. При сегашните бързи темпове на моторизация този дял се очаква да нарасне драстично. Преминаването към по-чисти и по-зелени решения за мобилност е от решаващо значение за борбата с изменението на климата.

Този проект е най-консервативният и предвижда максимално съхраняване на Борисовата градина в сегашния й вид, без ново масивно застрояване. На второ място е концепцията на Екип Кали, а на трето – Ситиарх.

Тепърва предстои преработка на самия проект. Сред препоръките на журито е да не се допуска ново строителство в парка, а паркинги да има само в буферните му зони, обясни арх. Пенчо Добрев, шеф на журито пред OFFnews.

Приоритет е решаването на проблема с различната собственост в полза на обществения интерес и запазване функциите на парка, като при възможност Телевизионната кула да стане културна зала за посещения и събития, информира iNews.

Визията предвижда:

Експониране на обявените културни ценности – резерват и дендрариум. Резерватът следва да бъде осигурен с туристически информационен център, а дендрариумът – отворен за посетители с научни и образователни потребности при определен режим на достъп.

– Възстановяване на участъка от дългата ос на градината от езерото с лилиите към паметника.

– Премахване на всички елементи, които влияят негативно върху изявата на културната ценност. Възстановяване на постоянните тоалетни, които са хармонично вписани в средата, поради ситуирането им на места, защитени от дървесни масиви (химическите тоалетни, според нас представляват силни акценти, които са несъвместими с изявата на културната ценност).
– Добавяне или подмяна на елементи и малки архитектурни форми, които да влияят положително върху изявата на ценността чрез стилистична принадлежност към определена оптимална дата, но и съобразени с положителните по-късни намеси.

– Създаване на посетителски информационен център с подземен паркинг за 400 автомобила на мястото на стопански и административни сгради в северозападната паркова територия. Придаване на съвременна и модерна функция на архитектурните обеми в границите на парка, имаща отношение към културната ценност. Комбиниране на информационния център с изложбена зала за музейни и други експозиции (на ежегодни цветни изложби) тематично обвързани с обектите на “Зелената памет” на София.

– Обектите на “Спортна София”, които са с допълващо значение, са причина за намаляване на вегетативните площи в парковата територия, което е в противоречие с предписанията на режим Ткин-Ів и са пречка за изява на основната функция – парковата. Предлагаме поетапното извеждане, което ще доведе до балансирано използване на цялата територия на парка.

Поради голямата им културна значимост, архитектите считат за целесъобразно да се извърши валоризация, за да се прецени имат ли потенциал следните обекти за идентификацията им като единични недвижими културни ценности в границите на груповата културна ценност: Лятна къпалня “Мария Луиза”, Столичен колодрум, Астрономическа обсерватория към СУ “Св. Климент Охридски”, Обелискът на Братската могила, Езерото “Ариана”, Езерото с лилиите, Алпинеумът, Лятната сцена, Водонапорната кула, Историческите оси и направления на алеите.

Сградите на климатичното училище могат да сбъднат амбициозната идея на Г.Николов от 1933г за “декоративно цветарско училище, което да подготвя майстори градинари за цяла България” като модерна база за “зелено училище” в паркова среда.

Възраждане функцията на Лятна къпалня “Мария Луиза” – знаков функционален елемент от парковата територия и уреждането на зона за паркиране на полунива пред къпалнята с възможност за 150 паркоместа.

Едно нетрадиционно решение е предложението за използване трасето на “старата околовръстна” ж.п.линия в участъка от “Хладилника”, през гара “Пионер” с ОУП продължава към източната част на града. Частичното понижаване на трасето е комбинирано с екодукт ( широк озеленен надлез ) осигуряващ естествена връзка, както за пешеходци и велосипедисти, така и за конна езда и фауната обитаваща лесопарковата част.

За свръзване на други части от парка разсечени от вече изградени автомобилни трасета – бул. “Пейо Яворов”, бул.”Драган Цанков”и бул.”Симеоновско шосе” предлагаме изграждане на пешеходни мостове с малък наклон осигуряващи, както достъп за пешеходци, велосипедисти и хора със специфични потребности (инвалиди, възрастни хора, майки с деца в колички), така и възможност за панорамно възприемане на парка и прилежащата му среда от по-различни изгледни точки.

За осигуряване транспортното обслужване на обектите в максимална степен на безконфликтност с натовареното пешеходното движение предлагаме следните промени: Влизането от бул.”Драган Цанков” се измества на юг до пресечката с ул. “Митрополит К.Видински” (за целта съществуващото триклонно кръстовище става четириклонно) с цел пресичане на парка по най-късия път. На същия принцип е обслужването на спортна зала “София” и тенискортовете с вливане и отливане от бул.”Драган Цанков”, източно от Телевизионната Кула.

Предлагаме преобразуване на гара “Пионер” в спортен и културен център и осигуряването на паркинг за 200 автомобила на сегашното трасе на ул.”Никола Габровски”.

“Ковачев архитекти” предлагат следното функционално зониране на територията: Представителна паркова територия – резерват; Спортна зона; Атрактивна паркова територия; Лесопаркова територия разделена на зони със специфични функции; Атракционни зони.

Според него ритъмът на съвременния живот и преминаването по пешеходната зона няма да бъде нарушен. “Обмисля се, ако  технически е възможно, в едната част на площада да се направи постоянна сцена, а подлезите на бул. “Цар Борис Трети Обединител” да се включат авангардно към цялостната визия на площада”, допълни кметът, цитиран от БТА и iNews.

След проекта на португалския екип на второ и трето място журито класира проектите от Италия и Германия. В рамките на два месеца португалските архитекти ще трябва да представят техническото решение за реализиране на проекта си, след което ще се възложи открит конкурс за изработването на техническия проект.

Според регламента победителят ще получи финансова награда в размер на 20 000 лева, а подгласниците му по 10 000 лева. В надпреварата за ново решение за площадното пространство на Пловдив се включиха архитекти със 125 проекта от 41 държави.

За тази цел то ще бъде освободено от многобройните павилиони и сергии, които ще бъдат премахнати още през месец март. Наскоро стана известно, че Столичната община търпи огромни загуби от отдаването им под наем при неизгодни за кметството условия.

Павилионите са ощетили общинската хазна с 600 000 лева за последните 5 години, тъй като са били отдадени под наем на частна фирма, която впоследствие ги е преотдавала на много по-високи цени. Освен това будките заемали по-голяма от разрешената им площ и имали разрешение за продажба само на вестници и пакетирани стоки, а въртели търговия с пици, дюнери и дрехи.

Организаторите очакват архитектурни идеи за подобряване на функционалното разпределение на интериорните пространства в сградата.

Изложбеният център ще се сдобие и с ново фасадно оформление, което се налага поради необходимостта от цялостно саниране на сградата. Архитектите трябва да предложат интересни функции за покривното й  пространство.

Зданието трябва да бъде приведено в съответствие с новите санитарно-хигиенни и противопожарни европейски норми, както и да отговаря на изискванията за достъпност на хора с увреждания.

Срокът за предаване на конкурсните проекти е до 7 април. Журирането ще се извърши между 20 и 30 април, а от 7 до 17 май ще бъде подредена изложба с конкурсните проекти.

Общият награден фонд на конкурса е 24 000 лева. Ще бъдат раздадени три награди по 8 000 лева на първите три, класирани от журито проекта. Възложителят, в лицето на СБХ, ще избере един от трите премирани проекта, с чийто автор ще сключи договор за изготвяне на следващи проектни фази.