Направленията, по които ще се изграждат отсечките със скорости от 160 км/ч ще са турската, гръцката и сръбската граница, заяви зам.-министърът са транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров по време на транспортната конференция „Научени уроци от изграждането на АМ „Тракия”, съобщи агенция КРОСС.

По думите му изграждането на ЖП трасетата заедно с интермодалните терминали (точки, на които се “срещат” няколко вида транспорт) ще доведе до намаляване натоварването на и без друго затруднената пътна инфраструктура.

До 2023 г. общата дължина на изградените ж.п. линии за високоскоростни влакове в Турция ще бъде 10 хиляди километра, а пътят от окръг Одрин, на границата с България, до окръг Карс, на границата с Армения, ще бъде изминаван само за осем часа.

Освен това до 2023 г. 29 турски градове ще бъдат свързани с линии за високоскоростни влакове, а вече беше открита линията между столицата Анкара и град Кония. Общата стойност на проектите за ж.п. линии за високоскоростни влакове, които министерството на транспорта планира да осъществи до 2023 г., се изчислява на 45 млрд. долара.

Около 30 млрд. долара от тези пари ще бъдат осигурени с кредит от Китай, а останалите със собствени средства и с кредити от Европейската инвестиционна банка и Ислямската банка за развитие.

През 2023 г. ще се навършат сто години от създаването на турската република, а турското правителство анонсира огромни инфраструктурни проекти, които възнамерява да осъществи дотогава.

Предвижда се между Септември и  Свиленград  конвенционалните влакове да пътуват със скорост от 160 км в час, а т. нар. влакове с накланящи се кошове (които позволяват високата скорост да се запази и при остри завои) да се движат с 200 км в час. Между Пловдив и Бургас традиционните влакове ще пътуват със 130 км в час.

Според Ламбрев изграждането на високоскоростна железница с над 200 км/ч е икономически неизгодно за България. „Територията на България се характеризира със силно пресечен релеф. За реализирането на трасе на железопътна линия за скорост над 200 км/час е необходимо изграждането на много и скъпи съоръжения –  тунели, мостове, виадукти и др., което значително оскъпява проектите“, обясни той.

Друг мотив за отказ от високоскоростни железници са късите разстояния между експлоатационните пунктове на масовите товаропотоци. За конвенционалната железопътна мрежа скоростта до 160 км/час е напълно достатъчна, е мнението на генералния директор на НКЖИ.

Според проекта високоскоростните ж.п. линии ще са по маршрутите Москва-Санкт Петербург и Москва-Екатерининбург . Общата стойност на проекта по предварителни изчисления е 50 млрд. евро, като се предвижда 70% от разходите да бъдат поети от държавата.

Строителството ще започне с ж.п. линията от Москва до Санкт Петербург, но все още точният маршрут не е определен, като това се очаква да стане през март. Тогава на потенциалните инвеститори и строители ще бъде представена съответната документация.

Търгът за строителството и експлоатацията на първия участък (до Санкт Петербург) се предвижда да бъде обявен пред декември, а резултатите от него да бъдат оповестени в края на 2012 г. Самото строителство е планирано да започне през 2013 г. и да приключи през 2017 г. Според прогнозите маршрутът ще струва 10-15 млрд. евро.

Линията Мосва- Екатерининбург се предвижда да бъде построен до 2018 г. Според разчетите стойността на строителството на 1 км от скоростната ж.п. магистрала ще струва 14-22 млн. евро, но поради сложността й  отделни по-сложни участъци от маршрута може да стигнат и до 50 млн. евро за км, коментират от РЖД.

Строителството на високоскоростните ж.п. магистрали се предвижда да стане чрез вид концесия, като с проектирането, привличането на финансиране, строителството и експлоатацията да се занимава избраната чрез търг компания. Концесионерът ще започне да получава пари от държавата след реалното започване на строителството.