Оценката си той защити: „С най-добрите резултати, с намаляваща безработица и увеличаваща се заетост. И в това време ти да излезеш над 3% от БВП дефицит и при това да увеличиш разходите близо с милиард и половина отгоре, при това преизпълнение на приходите – просто няма логика, това подрива доверието, че правителството може да контролира разходната част.”

По думите на финансиста, от гледна точка на цели, които опират до следваща и последващата година, бюджетът си изглежда напълно нормален – увеличава приходите и разходите горе-долу с нивото на инфлацията и растежа, приходите изглеждат изпълними.

От гледна точка на краткосрочния аспект нещата изглеждат дори добре, защото големите дефицити обикновено стимулират икономиката и в случая са източници на растеж. Само че в дългосрочен аспект, когато в добрите времена ние продължаваме да имаме дефицити, а не балансирани бюджети, то тогава се застрашава бюджетната устойчивост и стабилност в бъдещи времена.

Според Дацов обаче натрупването на дефицити и ускоряването им през последните 3 години е много опасно: „Защото навлизаме в сценарий да се опитваме нищо да не оправим и да не реформираме нито един сектор. Влезем ли в това нещо, започват да възникват проблемите.”

„Бюджетът от тук нататък ще се променя всяка година с 1 – 2%, защото просто толкова е икономическият растеж и инфлацията. Ако не увеличаваме данъците, няма как да има изпреварващ темп”, уточни финансистът.

Според него, от тук нататък не може да се очаква чрез номинални изменения да се закърпват дупки в бюджета. Без подобряване на ефективността и въвеждане на модели, позволяващи да се търси ефективност, просто от тук нататък не може да се върви.