Водещ фактор от страна на вътрешното търсене беше крайното потребление, даващо 1.4 пр.п. към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване – с 0.2 пр.п., отчитат анализаторите в редовния си месечен икономически обзор с коментар на данните, налични към март.

„Нарастването на крайното потребление бе резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос имаше потреблението на домакинствата, което бе движено не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната”, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

От страна на предлагането, положителен принос за ръста на БВП имаха услугите (1.9 пр.п.), индустрията (0.4 пр.п) и селското стопанство (0.2 пр.п).

„На фона на структурата на брутната добавена стойност през 2016 г., в която услугите заемаха относителен дял от 67.6%, индустрията от 28.0%, а селското стопанство от 4.4%, селското стопанство функционираше най-ефективно. To нарасна с 4.3% през годината, докато ръстът на индустрията бе 1.7%, а на услугите 3.3%”, допълни Калчев.

Към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлезе на 67.4 млрд. лв., което е с 1.7 млрд. лв. повече от януари година назад. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг, дългът на държавното управление нарасна с 2.5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционални сектора (банките, фирмите и другите сектори) се понижи с общо 0.8 млрд. лв.

Кредитите към фирми и граждани отново нараснаха през януари – с 1.6% на годишна база, или с 1.2 млрд. лв., достигайки 49.2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата бе отчетен по-значителен ръст от 4.0% (727.0 млн. лв.), до 18.6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия той беше малко по-слаб 2.5% (468.4 млн. лв.) до 30.6 млрд. лв.

През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбеляза спад с 3.1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20.1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижи с 3.5 пр.п., достигайки 24.4% (5.2 млрд. лв.), докато при домакинствата той спадна с 2.4 пр.п., до ниво от 14.9% (2.6 млрд. лв.).