Местната агенция по енергетика планира да задели 261 милиона долара от специалния допълнителен бюджет, предназначен за финансиране на възстановяването на пострадалите райони в североизточната част на страната.

Проектът предвижда строителство на 6 плаващи вятърни турбини, всяка с номинална мощност 2 мегавата. Очаква се вятърната електроцентрала да бъде пусната в експлотация през 2015 година.

Освен на енергия от вятъра Япония ще заложи и на слънчеви инсталации. Според плановете, покривите на всички сгради в страната трябва да бъдат покрити със слънчеви панели.

Япония освен това напълно ще се откаже от използването на ядрена енергия. Това радикално решение беше обявено неотдавна от премиера на страната.

През 2010 година в Европейския съюз са били инсталирани 9259 MW производствен капацитет на вятърната енергетика, което е с 10 процента по-малко спрямо 2009 година въпреки силното разрастване на офшорните вятърни електроцентрали (883 мегавата инсталирани през 2010 година или с 51 процента повече спрямо предходната година), показват данни на асоциацията, обединяваща около 650 компании от вятърната енергетика.

Тези нови инсталации представляват инвестиции за 12,7 милиарда евро, от които 10,1 милиарда евро за вятърни паркове на сушата.

Европейски лидери във вятърната енергетика остават Германия (с капацитет от 27 214 MW, от които 1493 инсталирани през 2010 г.) и Испания (c 20 676 MW, от които 1516 инсталирани през 2010 г.). Тези две страни обаче значително са намалили темповете на инсталиране на такива централи миналата година.

“Забележителният растеж на пазара на вятърна енергетика на сушата в Румъния, Полша и България не компенсират забавянето на темповете на инсталирането на нови вятърни централи в Испания, Германия и Великобритания”, изтъква директорът на ЕАВЕ Кристиан Кяер.

Франция, която е на четвърто място в ЕС с инсталирани общо 5660 MW, е единствената европейска страна, инсталирала повече от 1 GW вятърни централи през 2010 година.

Асоциацията представи тези данни, след като Европейската комисия призова страните от ЕС да удвоят усилията си за инвестиции в развитието на възобновяема енергия, за да изпълнят ангажиментите си въпреки недобрите резултати за 2010 година.

165-мегаватовият проект е най-големият проект за офшорна вятърна ферма. За ЕИБ това е първият път, когато се ангажира с риск, свързан с офшорни вятърни системи. Финансовата институция е осигурила 50% от необходимите средства – 150 млн. евро по директно и 150 млн., гарантирани от датската агенция за експортно кредитиране.

Belwind ще бъде най-голямата белгийска офшорна вятърна ферма. Нейното изграждане трябва да допринесе за постигане на целите, заложени от белгийското правителство, 6% от електроенергията на страната да се произвежда от възобновяеми енергийни източници.

Изграждането на вятърен парк върви по график и се очаква да бъде завършено до началото на 2011. Вятърната ферма при завършването си ще има общо 55 турбини. До момента 56 стоманени фундамента са вече изградени на дълбочина 30 метра под водата. Най-високата точка на турбините ще бъде 160 м над морското равнище. 26 от турбините вече са монтирани и ще започнат да въртят перки през октомври. През това време би трябвало да бъдат изградени и останалите турбини.

Всяка турбина има капацитет 3 MW/час, kato mаксималният капацитет на 55-те турбини ще е 165 MW/час или 540 000 мегаватчаса годишно. Това означава, че вятърната ферма може да доставя електроенергия за около 175 000 жилища.

Електроенергията ще се транспортира от Belwind към електропреносната мрежа във вътрешността на страната, откъдето ще се продава на крайни потребители.

Предвидена е и втора фаза на проекта, посочват от Belwind. Вече има разрешение за нея, като проектирането ще започне през 2010 г., а строителството е планирано за 2011 година. Допълнителният капацитет е 165 MW.