Така например, ако минималният гаранционен срок за строителство на автомагистрала в момента е 5 години, с промените в наредбата се предлага той да бъде увеличен на 7 години. За изпълнен републикански път от І и ІІ клас сега срокът е 3 години, с измененията се предвижда да стане 5 години, а за ІІІ клас път от РПМ – 4 години, като сега е 3. За реконструкция и основен ремонт на пътища от републиканската пътна мрежа минималният гаранционен срок в момента е 2 години, с проекта на наредба се предлага увеличаването му на 3 години.

Удължаването на сроковете се отнася не само за автомагистрали, скоростни пътища и пътища І,ІІ и ІІІ клас от републиканската пътна мрежа, но и за останалите пътища и улици, за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения; за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи; за вътрешни инсталации на сгради и при основен ремонт и реконструкция; за пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци; за преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура; за основен ремонт и реконструкция на железопътни линии, самолетни писти и съоръжения за тях, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни, пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи.

Завишаването на минималните гаранционни срокове цели по-стриктно изпълнение на задълженията от страна на строителите и лицата, упражняващи строителен надзор за изпълнението на строежите в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и с материали, изделия и продукти в съответствие с основните изисквания към строежите, и за спазване на технологичните изисквания за влагането им.

Предложеният проект е разработен и в изпълнение на Решение на Министерския съвет за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване, в резултат на което да се подобри предоставянето на административни услуги на бизнеса и гражданите.

В проекта на Наредба е уредена и възможността, издаденото разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация или отказът за издаването им, да бъдат връчвани на възложителя или упълномощено от него лице не само лично, но и чрез лицензиран пощенски оператор, при поискване от страна на заявителя.
Предлага се още възложителят да представя информация за идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация.

Предвидено е и стандартизиране на изискваните документи за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и служебното снабдяване с някои от тях.

Промените в Наредбата са в съответствие с приетите изменения и допълнения на ЗУТ.

Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 е на официалната страница на МРРБ – https://www.mrrb.bg/bg/proekt-na-naredba-za-izmenenie-i-dopulnenie-na-naredba-2-ot-31-yuli-2003-g-za-vuvejdane-v-eksploataciya-na-stroejite-v-republika-bulgariya-i-minimalni-garancionni-srokove-za-izpulneni-stroitelni-i-montajni-raboti-suoruje-83098/, на ДНСК – http://www.dnsk.bg/UI/Home.aspx?0ZKDwUgLUJqqfNay0ZwrFU3mC9IsQ5lV44HcrI4Dk3JFdpjamWU4Z1TNmm7HyNv6 и на Портала за обществени консултации.

Министърът на образованието и науката подписва от името на правителството споразумения за издаване на държавна гаранция с банки, сключили типов договор с Министерството на образованието и науката за кредитиране на студенти и докторанти. Това са “Банка ДСК” ЕАД, “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, “Алианц Банк България” АД, “Юробанк България” АД и “Първа инвестиционна банка” АД.

Договорените кредити по реда на Закона за кредитиране на студентите и докторантите през предходните години са гарантирани от държавата до тяхното пълно погасяване.

Програмата за студентско кредитиране започна през 2010 г. Нейна основна цел е да се създадат условия за свободно развитие на висшето образование, както и за достъп до висше образование чрез споделяне на финансовите отговорности между потребителите и държавата.

Разпоредбите на новата Наредба, каквато е утвърдената практика и към момента, ще засегнат всички министерства, на които е възложено да провеждат държавната политика в рамките на определената им сфера на обществения живот. Целта е да се отговори на новите законови изисквания за по-ефикасно и ефективно планиране и управление на публичните финанси при избора на инвестиционни проекти, които се предлага да бъдат одобрени за финансиране с държавни заеми или чрез издаване на държавни гаранции по заеми за финансирането им. В новата Наредба съществуващите критерии за допустимост и условията към проектите са доразвити, а срокът за тяхното представяне се предвижда да бъде съгласуван със сроковете по бюджетната процедура.

С оглед необходимостта от спазване на изискванията на действащото законодателство в областта на държавните помощи, се въвежда условие за изготвяне на анализ и оценка за приложимостта на режима за държавните помощи за всички проекти, които кандидатстват по реда на новата Наредба. За такива проекти министерствата трябва да дадат и ясна индикация за етапа на подготовка на необходимите документи за спазване на правилата, процедурите и изискванията на Европейската комисия в областта на държавните помощи под формата на гаранции.

Друго ново съществено изискване е министерствата да внасят инвестиционните си предложения за дългово финансиране с придружително писмо, в което да представят своята позиция по отношение на определени критерии, като например: значимост на конкретния проект за икономиката на страната; причините, поради които по проекта не би могло да се ползва финансиране от фондовете, програмите и инвестиционните механизми на ЕС или партньорство с частния сектор; анализ и оценка на действащите заемни споразумения, администрирани по бюджета на съответното министерство и възможностите за поемане и обслужване на нов дълг; степен на готовност за реализацията на проекта и др.

В резултат на предложените промени се очаква по реда на тази Наредба да кандидатстват само проекти, за които има установена липса на друга възможност за осигуряване на финансов ресурс и при условие, че същите са приоритетни за провежданата правителствена програма.

Спазването на тези условия е предпоставка за прилагането на аналитичен подход при инвестиционното планиране от страна на министерствата. Фокусът е върху приоритизирането и оптимизирането както на изпълняваните инвестиционни проекти, така и при разработването на нови проекти в рамките на управляваните от министерствата отрасли, съобразено с икономическата конюнктура, фискалните правила и ограниченията при съставянето на държавния бюджет и средносрочната бюджетна прогноза.

Терзиева обвини предишните управляващи, че не са обръщали внимание на качеството и отбеляза, че 35% от републиканската пътна мрежа е в окаяно състояние. Според нея държавата трябва да започне нова политика и всяка година да инвестира в поддръжката на по- малките пътища. „Написали сме програма, така че от следващата година да започнат да се инвестират определени средства, съобразно наличните бюджетни средства. Освен това по ОП „Региони в растеж” успяхме да договорим на експертно ниво около 170 млн. евро за изграждането на пътища от втори и трети клас”, изтъкна министърът. На въпрос за пътя до Рилския манастир, г-жа Терзиева подчерта, че има направена процедура за определяне на проектант и догодина по новата оперативна програма трябва да започне изграждането.

„АМ Хемус е в приоритетите на правителството. Тя е записана в индикативните проекти по ОП „Транспорт”, каза министърът. Тя обясни, че АМ Струма трябва да се построи задължително през следващия планов период, защото това е условие на ЕК. Стойността й е около 750 млн. евро, което на практика е цялата сума на оперативната програма.  „С министъра на транспорта сме предложили съфинансирането от страна на България да се увеличи като проценти, което ще даде възможност през следващия период да се инвестира в повече проекти”, каза министър Терзиева и подчерта, че това трябва да бъде в рамките на бюджетните възможности. Пои думите й няма начин да не се изгражда тунелът на АМ Струма, защото е свързано с екологичното равновесие в региона.

„Начертахме още през юни спешен план за спасяването на АМ Марица, тъй като работите бяха изцяло спрени”, каза още министърът на регионалното развитие. В отговор на въпрос на водещия, г-жа Терзиева обясни, че търгът за Западната дъга на София беше отменен от АПИ, тъй като кандидатът беше останал само един и ще започне нов търг. Тя добави, че финансиране и време за изграждането на дъгата има. „Тунелът под Шипка също е приоритетен проект и е свързан с проекта за обходен път на Габрово. Никой никога не е казвал, че тунелът е изваден от някакъв списък – напротив – той е в индикативния списък на ОП „Транспорт”, категорична беше министър Терзиева. Тя обясни, че за  изграждането на тунела ще се необходими 80 млн. евро.

„Трябва да имаме интегриран подход в инвестирането в отделните общини, като не става дума само за европейските, но и за бюджетните средства. Европейските средства са допълващи. Трябва да гоним такъв икономически растеж, за да може един ден и за нас парите от ЕК да са допълващи”, каза още министър Десислава Терзиева. Тя добави, че се разработва специална стратегия за северозападния регион, която е свързана точно с интегрирания начин на разходване на средствата.

По отношение на зимното почистване министърът каза, че АПИ е отделила 60 млн.лв., но това не означава, че всички пари трябва да се похарчат за тази цел. Ако останат средства, те ще бъдат предвидени за рехабилитация на пътища. „Парите ще се разходват под строг контрол. Създали сме стройна организация”, каза министърът. На въпрос за санирането тя изтъкна, че се работи по създаването на по- достъпен начин за участие на гражданите в проектите. Според министъра проблемите при санирането са предимно бюрократични.

Във връзка с проблемите с водоснабдяването министър Терзиева подчерта, че през 2009г. предишното правителство е спряло много водни проекти. „Тогава бюджетът е бил друг и е имало възможност да бъдат довършени проектите. Сега те са замразени и няма как с наличния бюджет да се довършат”, каза министърът. Г-жа Терзиева изтъкна, че е необходимо да се започне реформата във ВиК сектора. „Направили сме програма на обща стойност 35 млн.лв. за борба с безводието за следващата година”, каза министърът.

Помолена да коментира отхвърления вот на недоверие, министър Терзиева каза, че мотивите на опозицията са били несъстоятелни констатации. „Статистиката показва, че след 2009г. по основни показатели за развитие различията между регионите в България са се задълбочили. Това е резултат не само от глобалната криза, но и от водената политики. В София са се наливали огромни инвестиции и в големите инфраструктурни обектни, но е имало нулева политика по отношение на малкия и средния бизнес, икономическия растеж и създаването на работни места. Няма как за няколко месеца сегашното правителство да е задълбочило различията между регионите”, каза министър Терзиева. Тя отбеляза, че е заварила ОП „Регионално развитие” с риск от загуба на повече от 260 млн.лв., като този риск е бил ясен още в края на миналата година, но не са били предприети никакви мерки. „Наложи се за четири месеца да реагираме много бързо, да преправим апликационните форми на два големи проекта. Според мен свършихме доста работа, за да намалим риска от загуба на пари”, каза министърът. Г-жа Терзиева отбеляза още, че бившите управляващи са си сложили розови очила и са имали свръхочакване за парите, които ще дойдат от Европа.

„За последните няколко години нищо не е направено по въпроса с бежанците. Сега правителството е изправено пред много трудна задача –  за няколко месеца да реши неща, които е трябвало да се решават няколко години по- рано”, отговори министър Терзиева на въпрос на водещия. По отношение на продажбата на земеделска земя на чужденци тя изтъкна: „При тези пустеещи земи, ако има хора, които искат да инвестират и да създадат с това работни места, защо не?”. Според г-жа Терзиева администрацията в държавата трябва да се оптимизира. „През последните години са назначени 7000 държавни служители – такава е равносметката при предишното правителство”, отбеляза тя.

“Повечето мостове в България са строени през 70-те години, когато са били проектирани да издържат до 6 степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник”, поясни инж. Лазар Лазаров. “При изграждането на мостове днес се изчисляват да издържат до 9 по същата скала”.

По думите на Лазаров още през 2007 година има доклад, в който се казва, че много от съоръженията са в аварийно състояние. Повечето от тях не са ремонтирани повече от 30 г, за тях има направени констатации от експерти, че се нуждаят от ремонт, но пари за това не са стигали.

“Най-опасни са при земетресения”, поясни шефът на АПИ. “Ако започнем процедурите сега, след година и половина ще имаме нови съоръжения. А парите, които ще се дадат за ремонти, ще са в пъти по-малко ако се чака и се стигне до строителството на нови мостове”.