„За първи път малките и средни фирми от двете страни на границата имат възможност да получат директно европейско финансиране за дейности, които целят повишаване на конкурентоспособността, разширяване на производството и достигане на нови пазари. Малкият и среден бизнес носи най-голяма добавена стойност в регионите“, отбеляза заместник-министър Николова.   В рамките на крайния срок за подаване на проектни предложения са получени 55 апликационни форми, като 30 са с водещ партньор от гръцка страна, а 25 от българска. Предложенията са в етап на оценка.  Компаниите ще получат 65% безвъзмездна помощ за проектите си, а останалите 35% са собствен капитал. Бе отчетено, че по този начин финансирането ще достигне около  15,5 млн. евро. Най-много проекти са подадени от МСП в сферата на туризма, възобновяемите енергийни източници, развитие на нови технологии, текстилната промишленост и др.

Още 7 млн. евро от програмата ще бъдат отпуснати за индиректна подкрепа на стартиращи малки и средни предприятия от трансграничната територия, стана ясно по време на заседанието. Те са предназначени за проекти за насърчаване на предприемачеството и нови бизнес инициативи, създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори. Към момента са получени 48 заявления за интерес, като след оценката им ще се пристъпи към подаване на пълна апликационна форма.

Заместник-министър Деница Николова отбеляза, че към момента по трансграничната програма между България и Гърция се изпълняват проекти за около 110 млн. евро. Най-големият сред тях е разкриването на нов граничен пункт Рудозем- Ксанти, на стойност 38 млн. евро, който се очаква да бъде въведен в експлоатация  до края на програмния период. По проекта от българска страна се извършва и  рехабилитация на път II-59 Момчилград – Крумовград – Ивайловград, като предстои въвеждане на участъка в експлоатация. Като част от проекта се финансира и реконструкция на път II-86 – Средногорци – Рудозем и околовръстен път на Рудозем. Към момента са изпълнени над 40 % от дейностите. От гръцка страна се финансира строителството на пътна отсечката от Димарио  до българо-гръцката граница  с дължина 8 км.

Като други съществени проекти в изпълнение бяха отбелязани двата стратегически проекта, финансиращи мерки за защита от наводнения по големите реки, протичащи в двете държави.

В рамките на Комитета за наблюдение бе обсъдена и бъдещата трансгранична програма, чието изпълнение предстои в периода 2021-2027 г.  „Българската страна подкрепя надграждане на стратегическия подход, основан на идентифицираните конкретни нужди на трансграничния регион, с цел увеличаване ефективността от кохезионната политика. При структуриране на рамката за новата програма трябва да дефинираме прагматични, специфични и устойчиви като модел на изпълнение териториално-ориентирани мерки, за да постигнем намаляване на междурегионалните дисбаланси в средносрочна и дългосрочна перспектива и да гарантираме увеличаване на икономическата активност в региона“, заяви г-жа Николова. Сред бъдещите приоритети на програмата са изпълнението на големи инфраструктурни и стратегически проекти между двете  държави и подпомагане на малкия и среден бизнес чрез прилагане на новия инструмент „фонд за малки проекти“.

Това стана ясно на първото заседание на Съвместната работна група за разработване на бъдещата програма. Форумът бе председателстван от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и Михаѝло Дашич – помощник-министър по европейската интеграция на Република Сърбия.

Малките и средни предприятия ще могат да получават безвъзмездно средства по проекти до 100 000 евро при облекчени процедури за подпомагане и модернизиране на производството, повишаване на капацитета и достигане на нови пазари, повишаване на конкурентноспособността и др. Целта е да се подкрепи икономическото развитие и потенциал на регионите чрез насърчаване на бизнеса.

30% от бюджета на програмата в следващия период може да бъде насочен към реализирането на голям стратегически проект между двете държави, стана ясно още по време на срещата. Целта е по този начин да се постигне по-голям ефект от инвестициите. Очаква се да се финансират проекти чрез възможностите на тематична цел 5 – Европа близо до жителите. Запазва се териториалният обхват, като от българска страна това са областите Видин, Монтана, Враца, София област, Перник и Кюстендил, а от сръбска – Бор, Зайчар, Нишава, Топлица, Пирот, Ябланица и Пчиня. Предвиждат се гъвкави възможности за функционални зони.

И в следващия период финансирането от ЕС се запазва в размер на 85%, като се въвеждат редица мерки за облекчаване на бенефициентите и намаляване на административната тежест. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще продължи да отговаря за програмите за европейско териториално сътрудничество в Република България и в новия програмен период.

Зам.-министър Николова отбеляза, че програмата ще работи за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните дисбаланси и увеличаване на икономическата активност. „За тази цел са необходими стъпки в посока на деконцентрация в управлението на регионално ниво. Засилването на ролята на регионалните съвети за развитие и активното им участие в стратегическото планиране и координацията на регионалното развитие, както и на етап изпълнение на програмите, ще допринесе за по-тясното им обвързване с нуждите на регионите. Ето защо предвиждаме делегиране на повече правомощия при вземане на решения на регионално ниво за проектите, които ще бъдат финансирани чрез интегриран стратегически подход, обхващащ много по-голяма част от програмната територия, които да имат по-голямо икономическо въздействие и могат да решат комплексно специфични нужди в различни територии от двете страни на границата“, каза Николова. Фокусът в бъдещата програма ще бъдат интегрираните проекти, с комплексен подход, чието изпълнение включва по-голям обем инвестиционни дейности и в подходяща комбинация с „меки мерки“. Така проектите ще са тясно ориентирани към специфичните нужди на съответните региони, за да бъдат по-близо до хората, да носят икономически ефект за териториите, да увеличават стандарта на живот на населението и с подкрепата на бъдещо европейско финансиране да дадат основен тласък в развитието на трансграничния регион.

В рамките на заседанието на съвместния комитет за наблюдение по Програмата за трансгранично сътрудничество стана ясно, че тя се изпълнява успешно. Към днешна дата се реализират проекти в размер на близо 26 млн. евро. Приключило е изпълнението на 36 от общо 39 проекта, финансирани по първата покана за близо 18,5 млн. евро. По втората покана са сключени 28 договора на обща стойност от почти 7,45 млн. евро. Към момента е спестен ресурс от 4 млн. евро, които ще бъдат разпределени за изпълнението на допълнителни проекти с фокус в инвестициите за околна среда.

С най-много реализирани проекти се отличават сръбските общини Ниш и Зайчар и община Монтана от българска страна.

Магали Леноел – представител на Главна дирекция „Регионална и градска политика“ в Европейската комисия, която участва в заседанието, даде много добра оценка за изпълнението на програмата и посочи, че всички проекти се движат с отличен  напредък. Тя отбеляза, че в рамките на посещението си в България се е запознала с проекти по програмата, изпълнявани от общините Ботевград – за развитие на баскетбола, и на Правец – за развитие на културния туризъм. Тя заяви, че това са проекти, които могат да бъдат давани като добри примери за постигната устойчивост и с фокус към хората.