Оптимистичната прогноза на управляващите органи на европейските програми сочи, че загубите за България на 31 декември тази година ще възлизат на 190 359 069 евро или близо 400 млн. лв.

Най-сериозни се очакват да бъдат загубите по временно замразената от Европейската комисия Оперативна програма “Околна среда” – почти 82 млн.евро. Още 80 млн. евро България ще загуби по програмите за развитие на селските райони. По Оперативна програма “Регионално развитие”, по която Брюксел спря плащанията по две от осите – за “Туризъм” и за “Градско развитие”, се очакват загуби от 18 млн. евро. Почти 3 млн. евро ще са загубите и по Оперативна програма “Техническа помощ”. Управляващият орган на Оперативна програма “Административен капацитет” твърди, че няма риск от загуба на средства.

По прогнози на ЕК, обаче, по ОПАК ще се загубят 7 млн. евро. Загуби по същите оперативни програми (без ОП “Регионално развитие”) имаше и към 31 декември 2013 г., но техния размер бе значително по-малък. За миналата година България не успя да усвои 62 млн.евро.

Предизвикателството страната ни да успее да усвои над 1,2 млрд. евро през оставащите три месеца до края на годината е много сериозно. Почти сигурно е, че загубите ще бъдат значително по-големи от прогнозираните към 25 септември 2014 г. За това говорят и данните за обема на сертифицираните разходи в изминалия месец и половина. От началото на мандата на служебното правителство 6 август до 25 септември по еврофондовете са сертифицирани разходи в размер на 1,11%, което в абсолютна стойност възлиза на 103 846 092 евро. Това се дължи и на факта, че по програми с най-голям бюджет – “Транспорт”, “Околна среда”, “Регионално развитие” не са сертифицирани никакви разходи. По Програмата за развитие на селските райони също няма сертифицирани разходи, заради продължаващата липса на избор на сертифициращ орган. 5% ръст на сертифицирани разходи бележи Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, която е с най-добро темпо на изпълнение още от миналата година.

Вчера икономическият вицепремиер и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева потвърди, чеЕвропейската комисия няма да възстанови до края на годината плащанията по спряната изцяло ОПОС и частично ОПРР. Така Захариева призна, че служебното правителство няма да изпълни един от приоритетите си, заявени при обявяването му от президента Росен Плевнелиев, а именно: възстановяване на плащанията от ЕК по европейските фондове.

Опасенията са следствие от решение на Конституционния съд, който прие аргументите на омбудсмана Константин Пенчев срещу промените в Закона за устройство на територията, които дават възможност да се започне строителство в частна собственост преди да са приключили отчуждителните процедури.

В мотивите си съдиите посочват, че съществува опасност държавата и общините да нарушат неприкосновеността на частната собственост и като правова държава България не може да позволява на когото и да било разпореждане или ползване на чужда собственост против волята на собственика.

Законодателните промени бяха въведени именно, за да се ускори усвояването на фондовете за инфраструктура от ЕС.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева е възложила на юристите на министерството през август и септември да напишат предложения за поправки в законодателството. Целта е да се облекчат и ускорят процедурите по отчуждаване и обезщетение на собствениците на земите, където ще се строи нова инфраструктура и пътища.

Бившият регионален министър Лиляна Павлова обяви, че ГЕРБ ще направи свои предложения и ще подкрепи всяка законодателна инициатива на управляващите, която може да реши проблема.

“Това решение, което се прилага за отчуждаване на терени, когато се строят държавни и големи инфраструктурни проекти, се прилага още, ако не се лъжа, от 2008-2009 година. И не говорим само за пътища или магистрали, това решение ще касае и проекта за “Южен поток” и проектите за големи съоръжения – пречиствателни, газопроводи, тръбопроводи”, коментира Павлова.

От АПИ успокоиха, че пътните проекти, които се изпълняват с европари по програмите 2007-2013г. нямат този проблем.

“Отчуждителните процедури по отношение на инфраструктурните обекти, които ще се изграждат към настоящия момент, визирам например АМ “Струма” ЛОТ 2 (Дупница-Благоевград) са приключили, така че не виждам заплаха за строителството”, заяви председателят на АПИ Лазар Лазаров.

Според експертите ако депутатите не променят спешно законите, заплахата да не усвоят евросредства ще е дори за доста по-голяма сума от 2,5 млрд.евро.

От АПИ успокоиха, че пътните проекти, които се изпълняват с европари по програмите 2007-2013г. нямат този проблем.

“Отчуждителните процедури по отношение на инфраструктурните обекти, които ще се изграждат към настоящия момент, визирам например АМ “Струма” ЛОТ 2 (Дупница-Благоевград) са приключили, така че не виждам заплаха за строителството”,посочи пред БНТ председателят на АПИ Лазар Лазаров.

Договорът за 162.54 млн. евро ще бъде променен на 68 млн. евро, като сумата включва израждането на отсечката Първомай – Димитровград, която трябва да завърши изцяло до 31 юли 2011 г.

Министерството на финансите трябва да потвърди писмено пред Европейската инвестиционна банка, която е предоставила финансиране от 150 млн. евро за изпълнението на проекта, обезпечаването на ангажимента на България за поддържане на необходимата финансова подкрепа от националния бюджет до завършването на целия проект.

Оставащата отсечка от Димитровград до Свиленград ще бъде възложена на друг изпълнител, като проектът най-вероятно ще бъде включен в Оперативна програма “Транспорт”.  На практика обаче държавата губи остатъка от финансирането по ИСПА за проекта Първомай – Свиленград, което е около 70 млн. евро.

“Асталди” заявиха желанието си да се оттеглят от проекта през лятото на тази година, заради бюрократични пречки от страна на държавата. Довършването на проекта със средства по ОП „Транспорт” означава, че трябва да се откажем от други проекти в програмата – пътни и жп. Цената му е изчислена на 209 млн. евро.

Според него ако България не успее да усвои предвидените 12 милиарда евро до края на 2013 г., през следващия програмен период Европейската комисия няма да има причина да ни отпусне повече средства.

Основните въпроси, които трябва да бъдат решени в нашето програмиране, са каква ще бъде визията на България, какви ще бъдат нашите цели и какви ще бъдат приоритетите, коментира Иванов.

България е усвоила 8.2 на сто от отпуснатите от Брюксел пари, заяви министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев. Той подчерта, че страната ни е пропуснала цели две години – 2008 и 2009, при използването на парите от ЕС.

България има нужда от скорост при усвояването на средствата, категоричен бе той. Дончев отбеляза, че като цяло общините у нас са активни при изготвянето на проекти. Досега по такива са платени 760 милиона лева, а 2.7 милиарда лева е стойността на всички договори, които имат общините по всички финансови инструменти.

Общо 14 са общините, които не са спечелили нито един проект.

Председателят на Българския икономически форум Георги Табаков пък изрази надежда, че дотогава българската администрация ще бъде доста по-добре подготвена спрямо 2007 г. и първите процедури по оперативните програми от следващия програмен период ще започнат през януари-февруари 2014 г.