Отчитайки важността на отрасъла за икономиките си, двете държави се споразумяха да развиват сътрудничеството си в туризма на база взаимен интерес и с цел укрепване на приятелските връзки между България и Гърция.

Те оценяват значението на подписаната между двете ведомства на 31 януари 2020 г. в София Програма за съвместни действия в областта на туризма за периодa 2020-2022 г., като на нейна база, в съчетание с интензивния междуправителствен диалог, продължават своето активно сътрудничество.

Двете институции ще насърчават усилията на частния сектор в своите страни – хотелски асоциации, специализирани камари, национални асоциации на туроператорите и на туристическите агенти, стартиращи компании и др., за активно сътрудничество и осъществяване на съвместни инициативи, както и в дейностите за промотиране на общи продукти за далечни пазари.

Страните ще работят за подготовка и провеждане на общи туристически събития по повод 140-годишнината на дипломатическите отношения между България и Гърция. Декларира се и готовност да си сътрудничат в подотраслите на туризма, които представляват специализиран интерес – културен, религиозен, конгресен, зимен, морски, екотуризъм и др., с фокус върху принципите на устойчивото им развитие.

В документа се посочва също, че всяка от страните ще сформира работна група, която да провежда мониторинг върху напредъка на областите по Програмата за съвместни действия в туризма.

Въпреки трудностите през изтеклата година, отчетохме над 9,3 млн. чуждестранни визити у нас през 2019-а, което е 0,4% ръст спрямо рекордната 2018 г., посочи министър Ангелкова и изтъкна, че Гърция е сред най-важните ни пазари за входящ туризъм – традиционно в топ 3 на класацията. През 2019 г. туристическите посещения на гръцки граждани в България са близо 1,17 млн. (второ място) и отбелязват нарастване от 4,7% спрямо предходната година.

Данните за обратния поток са близки – пътуванията на български граждани в Гърция през 2019-а са над 1,4 млн. и това е 4,2% ръст в сравнение с година по-рано. За последните пет години броят на посещенията на гръцки туристи се е увеличил с почти 12%, при това визитите са целогодишни, каза още тя и акцентира, че възможностите са много по–големи. Нововъведената Единна система за туристическа информация вече ни дава сериозен разрез какво предпочитат гръцките гости и това насърчава създаването на още по-разнообразни и иновативни продукти, стана ясно от думите й.

Сходните цифри за взаимните посещения са основание за промотирането на България и Гърция като съвместна дестинация за далечни и перспективни пазари, категорични бяха и двамата министри. Г-н Теохарис благодари на министър Ангелкова за поканата и за доброто сътрудничество между двете институции, което доведе до настоящото споразумение. Туризмът е уникален посланик на приятелството, а споразумението ще задълбочи партньорството между двете държави. Туризмът расте в световен мащаб и това ще продължи през следващите десетилетия, прогнозира той. Въпреки че като цяло отрасълът е сфера на конкуренция между държавите, съседството помежду ни ще донесе много ползи, заяви гръцкият министър. Сред общите договорености той спомена обмена на информация, съвместни туристически продукти за далечни пазари, споделяне на опит за взаимоизгодни маркетингови стратегии и др.

На въпрос от медиите министър Ангелкова анонсира, че започва създаването на работна група по споразумението и една от първите общи инициативи ще бъде насочена към пазар САЩ и някои азиатски пазари. По отношение на България интересът ще е ориентиран предимно към културно-историческите и – по предложение от гръцкия гост – балнео- и СПА услугите. Ще бъдат предприети съвместни активности също по отношение ролята на туризма на европейско ниво като важен икономически и социален фактор, подчертаха и двамата министри.

По-късно днес те участваха и в среща между гръцката делегация и представители на туристическия бизнес, местната власт, депутати и ръководители на браншови организации в туризма. В отворената дискусия се включиха Вежди Рашидов, председател  на парламентарната Комисия за културата и медиите, Даниела Савеклиева, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание, Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП, и др.

Вежди Рашидов се спря подробно върху предимствата на България като страна с много богато наследство от миналото и очерта ползата от бъдеща обща стратегия на балканските държави за дългосрочно развитие на туризма, включително и на културния туризъм, за да се представят по-успешно като дестинации с богатото си историческо наследство пред останалия свят, а така да привличат и повече посетители.

Бaнĸpyтът нa Тhоmаѕ Сооk пpeз ceптeмвpи мeceц ocтaви xиляди пoчивaщи блoĸиpaни нa гpъцĸитe ĸypopти. Toй нaнece cepиoзeн yдap въpxy xoтeлиepитe и цeлия ceĸтop в южнaтa ни cъceдĸa.

Cпopeд пъpвoнaчaлнитe изчиcлeния фaлитът тpябвaшe дa cтpyвa oĸoлo 500 милиoнa eвpo нa гpъцĸaтa иĸoнoмиĸa. “Oт бpaншa в cтpaнaтa ycпяxa бъpзo дa cĸлючaт cпopaзyмeния c дpyги тypиcтичecĸи oпepaтopи и дa избeгнaт зaгyбитe”, пocoчвa Teoxapиc.

“Heзaвиcимo oт възxoдитe и cпaдoвeтe, изнeнaдитe и пpoблeмитe 2019 гoдинa зaвъpши ĸaтo eднa пoзитивнa гoдинa”, ĸaзвa oщe миниcтъpът и дoпълвa: “Oчaĸвaмe 2020 гoдинa дa бъдe пo-дoбpa oт 2019-a.”.

Документът отразява готовността на страните да засилят приятелските си отношения и да допринесат за допълнителното развитието на сътрудничеството в областта на туризма.

Страните ще насърчават съвместното си сътрудничество, както за развитие на видовете туризъм с най-голям потенциал за привличане на туристи, така и в областта на инвестициите, квалификацията на кадри, създаването и развитието на организации за управление на дестинациите, организиране на съвместни инициативи по случай 140-та годишнина от установяване на дипломатически отношения, международни организации в областта на туризма и др.

Гърция е сред основните туристически пазари за страната ни. За периода януари – ноември 2019 г. Гърция заема втора позиция по брой туристически посещения на чужденци в България, като се отчита ръст от 5,2% спрямо същия период на предната година. Данните на Националния статистически институт показват, че и през 2018 година Гърция е била втора сред входящите туристически пазари на България.

Още преди обявяване на търга, компании от Китай показват желание да инвестират на пристанището на остров Корфу във връзка с развитието на круизния туризъм, но и към търговските пристанища в Патра и Игуменица. Находищата на газ до остров Крит увеличиха световния интерес за придобиване на права за експлоатация на порта.

Министреството на корабоплаването и островната политика води преговори със собствениците на фериботни компании за корекция на цените за транспортни услуги, които се увеличиха с 6% след задължението да се използва екологичночисто гориво.

„За първи път малките и средни фирми от двете страни на границата имат възможност да получат директно европейско финансиране за дейности, които целят повишаване на конкурентоспособността, разширяване на производството и достигане на нови пазари. Малкият и среден бизнес носи най-голяма добавена стойност в регионите“, отбеляза заместник-министър Николова.   В рамките на крайния срок за подаване на проектни предложения са получени 55 апликационни форми, като 30 са с водещ партньор от гръцка страна, а 25 от българска. Предложенията са в етап на оценка.  Компаниите ще получат 65% безвъзмездна помощ за проектите си, а останалите 35% са собствен капитал. Бе отчетено, че по този начин финансирането ще достигне около  15,5 млн. евро. Най-много проекти са подадени от МСП в сферата на туризма, възобновяемите енергийни източници, развитие на нови технологии, текстилната промишленост и др.

Още 7 млн. евро от програмата ще бъдат отпуснати за индиректна подкрепа на стартиращи малки и средни предприятия от трансграничната територия, стана ясно по време на заседанието. Те са предназначени за проекти за насърчаване на предприемачеството и нови бизнес инициативи, създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори. Към момента са получени 48 заявления за интерес, като след оценката им ще се пристъпи към подаване на пълна апликационна форма.

Заместник-министър Деница Николова отбеляза, че към момента по трансграничната програма между България и Гърция се изпълняват проекти за около 110 млн. евро. Най-големият сред тях е разкриването на нов граничен пункт Рудозем- Ксанти, на стойност 38 млн. евро, който се очаква да бъде въведен в експлоатация  до края на програмния период. По проекта от българска страна се извършва и  рехабилитация на път II-59 Момчилград – Крумовград – Ивайловград, като предстои въвеждане на участъка в експлоатация. Като част от проекта се финансира и реконструкция на път II-86 – Средногорци – Рудозем и околовръстен път на Рудозем. Към момента са изпълнени над 40 % от дейностите. От гръцка страна се финансира строителството на пътна отсечката от Димарио  до българо-гръцката граница  с дължина 8 км.

Като други съществени проекти в изпълнение бяха отбелязани двата стратегически проекта, финансиращи мерки за защита от наводнения по големите реки, протичащи в двете държави.

В рамките на Комитета за наблюдение бе обсъдена и бъдещата трансгранична програма, чието изпълнение предстои в периода 2021-2027 г.  „Българската страна подкрепя надграждане на стратегическия подход, основан на идентифицираните конкретни нужди на трансграничния регион, с цел увеличаване ефективността от кохезионната политика. При структуриране на рамката за новата програма трябва да дефинираме прагматични, специфични и устойчиви като модел на изпълнение териториално-ориентирани мерки, за да постигнем намаляване на междурегионалните дисбаланси в средносрочна и дългосрочна перспектива и да гарантираме увеличаване на икономическата активност в региона“, заяви г-жа Николова. Сред бъдещите приоритети на програмата са изпълнението на големи инфраструктурни и стратегически проекти между двете  държави и подпомагане на малкия и среден бизнес чрез прилагане на новия инструмент „фонд за малки проекти“.

Министър Желязков подчерта, че през 2019 г. двете държави са постигнали напредък в преговорите за мултимодалния коридор, като в същото време българската страна предлага среща с новия състав на гръцкото правителство.

В рамките на дискусиите за подобряване на свързаността чрез инфраструктурата, министър Желязков посочи, че към момента между големите градове в региона са изградени ефективни пътни връзки. По думите му в същото време някои железопътни участъци липсват, а съществуващи трасета се нуждаят от модернизация.

България активно работи за подобряване на свързаността със съседни държави, припомни Росен Желязков. „Освен продължаващото строителство на АМ „Струма“, основни инфраструктурни проекти са модернизацията на жп и пътната връзка със Сърбия и жп линията до Северна Македония. Продължават разговорите с румънската страна за израждане на нов мост при река Дунав“, каза още той.

Министър Желязков постави въпроса за намаляване на времето на преминаване през граничните пунктове в региона. Той се обяви за използване на ново поколение услуги, за да бъдат ускорени транспортните процеси.

B Aтинa пoвишeниeтo e 11,1%. Taм плaтфopмитe зa cпoдeлянe ĸaтo Аіrbnb и пpoгpaмитe “злaтнa визa” ca изĸлючитeлнo пoпyляpни, ĸoмeнтиpa aгeнциятa. Aĸo пoĸyпĸитe пpoдължaвaт дa ce pacтaт cъc cъщитe тeмпoвe, ĸaĸтo пpeз пъpвoтo тpимeceчиe Meждy 2008 г., ĸoгaтo зaпoчнa дългaтa peцecия, и 2017 г. цeнитe пaднaxa c 42%. Teндeнциятa зa възcтaнoвявaнeтo им ce виждa и нa пaзapa нa oфиcи, ĸoитo пocĸъпвaт cъc 7% пpeз минaлaтa гoдинa.

“Цeнитe нa жилищaтa ce пoĸaчвaт c 3,5% нa тpимeceчнa бaзa и тoвa e 7-мoтo пopeднo тpимeceчиe нa pacтeж. Ha гoдишнa бaзa, тoвa e нaй-гoлямoтo пocĸъпвaнe oт 12 и пoлoвинa гoдини нacaм”, зaяви Hиĸoc Maгинac, иĸoнoмиcт в цeнтpaлнaтa бaнĸa. Πoвишeниe ce oтбeлязвa във вcичĸи пaзapни ceгмeнти – вĸлючитeлнo нoви и cтapи aпapтaмeнти – ĸaĸтo и във вcичĸи peгиoни, мaĸap в cтoлицaтa pacтeжът дa e нaй-бъpз.

Миналата година средните разходи на посетител възлизат на 519,6 евро. В сравнение с 2005 г., когато средните разходи са били 745,7 евро на пътуване, разходите са намалели с 226,1 евро или с 30,3%.

Почти две трети от това намаление (63,2% или 143 евро) се дължи на съкращаването на средния престой и 29%, или 65,5 евро, на промяната в произхода на туристите, (т.е. Сега Гърция има повече посетители от страни с по-ниски доходи).

Като се има предвид, че цените в Гърция са се вдигнали безбожно от 2005 г., поради къде инфлация, къде алчонст, действителното намаляване на разходите на туристите е още по-голямо.

В Испания, страна с подобен туристически профил, среднодневните разходи на посетителите възлизат на 600 евро (коригирани от INSETE за целите на сравнението). Разликата между Гърция и Испания нараства значително от 2016 г. до 2018 г. Тези цифри не включват разходите за пътуване до страната на местоназначението.

Генералният директор на INSETE Илиас Кикилиас казва, че за да увеличи туристите на капиталови разходи, Гърция изисква „създаването на по-усъвършенстван продукт с по-качествени характеристики, които биха подобрили цялостния опит на посетителя и засягат всички връзки на веригата на стойността, създават туристическия продукт. “

За тази цел страната се нуждае от „по-ефективно управление на дестинациите със специфично стратегическо планиране, сливане на сили и по-широко сътрудничество на централно и местно ниво, заедно с модернизацията на инфраструктурата за достатъчна енергия, чистота, полицейска дейност, здравеопазване и т.н. да покрие изискванията както на туристите, така и на жителите на тази страна ”, добави Кикилиас.

Изданието отбелязва, че през миналата 2018 г. е отбелязан 20% ръст в сегмента, съобщава списваният в южната ни съседка в. “Български новини”.

През 2017 г. банковите кредити за закупуване на жилище възлизаха на 260 милиона евро. Година по-късно те се увеличиха до 320 милиона евро.

Банковите данни сочат, че средният ипотечен кредит възлиза на 70 000 евро през миналата 2018 година.

Необходимо условие е самоучастието да покрива поне 25% от стойността на покупката на имота. Приносът на кредитополучателя до голяма степен диктува нивото на лихвения процент, който варира от 4% до 5,5% за закупуване на къща. Кредитите за ремонт, които не са обезпечени с ипотека, лихвата варира между 7 и 8%.

Програмата за държавна субсидия даде допълнителен тласък на пазара на жилищни кредити през миналата 2018 година, тъй като банките отпуснаха допълнителни 40 милиона евро по схемата.

През 2018 г. цените на жилищата нараснаха с 1,5% на годишна база в цялата страна. Това се дължи на засиления приток на чуждестранни инвестиции и подобряването на макроикономическата среда.