Целта на проекта за създаване на Балкански клъстър е да даде икономически тласък на трансграничиня регион, включващ Южна Сърбия и Софийска област, като насърчава сътрудничеството между фирми с еднаква стратегическа цел от двете държави.

“Има потенциал за сътрудничество в областта на стрoителните фирми за новите технологии в строителството. Има потенциал също така в енергийната ефективност. Обсъждали смe възможностите за сътрудничество в областта на хранително-вкусовата промишленост”, каза Галина Карамочева, ръководител на проекта.

Балканският клъстър ще търси потенциални възможности и за развитие на нетрадиционния туризъм, заяви координаторът на проектът от сръбска страна Горан Златкович.

“Това са някои нови сектори от туризма като здравен туризъм, дентален туризъм, освен това виждаме възможности за развитие на традиционните занаяти в двете държави”, коментира Златкович.

Безработицата в Южна Сърбия гони 20%, докато в София и региона тя е на много по-ниски нива. Поради тази причина Балканският клъстър ще се опита да изравни икономическите различия между Софийския и Нишкия региони, чрез насърчаване и подпомагане на бизнес инициативи от двете страни на границата, предаде БНТ.

Средствата по новата програма „Околна среда” са 1,77 милиарда евро, от които 1,5 милиарда евро са по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд и се допълват от национално съфинансиране. Тя предвижда редица конкретни мерки в подкрепа на по-нататъшното преминаване на България към по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, съответстваща на високите стандарти на ЕС за опазване на околната среда и ефикасно използване на ресурсите.

Целите по програма „Околна среда”, които трябва да бъдат постигнати до края на програмния период са:

– Обслужване на 1,5 милиона души допълнително чрез подобрено третиране на отпадните води;

– Обслужване на 200 000 души допълнително чрез подобрени водни доставки;

– 285 000 тона по-малко отпадъци, насочвани към сметища;

– По-чист въздух за 1,3 милиона души;

– 4,4 милиона хектара с видове и местообитания по НАТУРА 2000 с подобрен природозащитен статус;

– Защита от наводнения и намаляване на риска от свлачища за 2,8 милиона души.

Средствата по програмата „Региони в растеж”са на стойност 1,3 милиарда евро и са финансирани от ЕС по линия на Европейския фонд за регионално развитие. Заедно с националното съфинансиране общият им размер надхвърля 1,5 милиарда евро.

„Програмата ще действа в подкрепа на регионалните и градските политики за справяне с териториалните различия в страната. Тя ще допринесе за по-добро социално приобщаване, енергийна ефективност, свързаност и здравеопазване“, съобщават от ЕК.

Предвижда се средствата по ОП „Региони в растеж“ да се разпределят според стратегии, разработени от кметствата и общините. „Пряка роля в управлението на средствата от ЕС ще имат 39 градски центъра в България. От изключително значение ще бъде наличието на ефикасна администрация, която получава подкрепа”, допълват от Брюксел.

Следва програмата да бъде одобрена и от Европейската комисия. Василева подчерта, че бюджетът на ОП „Околна среда“ е 3,5 млрд. лв. Средствата ще бъдат насочени за подобряване на ВиК сектора, водите, подпомагането на политиката за управление на отпадъците, мерките за опазване на защитените зони и подобряване на качеството на въздуха.

През новия програмен период ВиК операторите ще бъдат бенефициенти, но ще могат да участват и общините. Първите покани за проекти пък ще бъдат насочени към сектор “Води”, за превенция на риска от наводнения, както и за управление на отпадъците.

Припомняме, че от края на 2013 до края на 2014 г. ОП “Околна среда” бе замразена от ЕК заради системни нарушения при обществените поръчки и управлението на програмата в периода 2010-2013 г. Заради нарушенията страната се съгласи да признае налагането на финансова корекция от 156 млн. лв.

Година и половина след началото на новия програмен период, България продължава да не е с одобрена от ЕК Оперативна програма “Околна среда” 2014-2020 г. Причината – упорството на управляващите да не приемат искането на Брюксел получател на средствата за ремонт на водопреносната и канализационна мрежа да не бъдат общините, както беше досега, а ВиК-дружествата.

“Надявам се на бързо разглеждане и одобрение на оперативната програма до края на февруари. Тя беше представена на комисията в края на ноември. Предстои ни последна, надявам се, техническа среща с представители на Европейската комисия”. Министърът обяснява забавянето основно с факта, че голяма част от евросредствата са предназначени за изпълнение на проекти във водния сектор. Изискване на комисията е тази приоритетна ос да бъде изцяло обвързана с реформата във водния сектор, която все още не е приключила и за нея е нужен по-дълг технологичен срок, информира “Дневник”.

“Ние настояваме обаче да не чакаме, а да имаме възможност да реализираме инвестиции, съответстващи на принципите на ВиК реформата”, катгорична е Василева. По думите й Брюксел има изрично изискване бенефициенти по тази програма да бъдат ВиК операторите. “България настоява за активно участие на общините като собственици на публичната инфраструктура. ЕК е проявила разбиране по отношение на исканията от българска страна. “До края на месеца би трябвало да затворим отворените въпроси”, смята Василева.

МОСВ вече подготвя обявяването на покани към бенефициентите, за да могат да започнат да кандидатстват до края на февруари. Василева очаква плавно преминаване от старата в новата програма. Допустими за възстановяване са разходи, направени от 1 януари 2014 г. насам. Миналата година е била загубена, защото нямаше готовност по усвояване на средствата. В момента, в който ЕК одобри оперативната програма, хората ще могат да възстановят разходите, каза още министърът.

За да бъдат разпределени и усвоени до края на годината средствата от стария програмен период, проектите трябва да приключат до края на октомври и да бъдат отчетени до края на годината. Рисковите проекти, които могат и да не приключат в срок са в сектор “Води” – в Банско, Шумен, Исперих, Бяла, и в сектор “Отпадъци” – Никопол, Ямбол, а един в Борово, Русенско изобщо не е стартирал.

С тях общият брой на дадените разрешения за строеж от МИП става девет. Миналата година зелена светлина получиха шест проекта. Това са проектите на община Несебър за реконструкция на ПСОВ „Равда”, гр. Ахелой за 48 млн. лв., на община Стамболийски за инженеринг на ПСОВ Община Стамболийски” на стойност 14,4 млн. лв., на община Варна за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Варна (34,4 млн. лв.), на община Кърджали – ПСОВ за 25,5 млн. лв. и на община Бяла, област Варна – „Изграждане и реконструкция на ВиК инфраструктура на гр. Бяла, местност „Глико” и „Чайка”“ на стойност 12 млн. лв.

Интегрираният воден проект на град Казанлък – Реконструкция на ГПСОВ също получи разрешение за строеж (17.7 млн. лв.).

С новите разрешения за строеж общата сума на одобрените от МИП общински проекти става 235.2 млн. лв.

Продажбите са намалели във всички области с изключение на Канарските острови (+1.4%), Мадрид (+6.8%) и Барселона (+0.8%). Общо 15.8% от сделките са сключени от чужденци, постоянно пребиваващи или не в Испания.

След като беше двигател на испанската икономиса в продължение на повече от десет години, строителният пазар тласна цялата страна към пропастта, разтърсвайки финансовия сектор, който щедро го беше захранвал. Така Испания стигна през 2012 г. до международния спасителен план от над 40 млрд. евро за банковия си сектор, пострадал от експозицията си към недвижимия сектор.

Според експерти около 1 милион жилища остават непродадени в Испания, докато правителството смята, че те са около 650 000.

Най-застрашени от свлачища остават районите на Варна, Бургас, Русе и Силистра.

Районът на Трифон Зарезан във Варненско е един от най-опасните. „Свлачището продължава да е активно. И всеки ден се мести. С милиметър или с половин, но имаме непрекъснато действие на свлачищните процеси. То е 50 декара. И около 120 метра е контакта вода- суша…”, казва Олег Колев от общината във Варна.

Районът от години е изоставен, само в една от вилите през почивните дни има хора, но те отказват да говорят. Общината им е рязала и водата, и тока, но те не са се изнесли съвсем. Всички останали сгради са като след война.

От община Варна имат проект за укрепване на свлачището, но той ще струва 16 милиона лева.

На юг в бургаско също има ерозии. Един от най-важните проекти е за брега край Поморие. С 8 милиона лева от държавата ще бъде укрепена половината от свлачището – около километър, за другата трябват още пари.

„Бетон по самия бряг, по линията на брега и отпред защитено с камъни… Идеята е наистина и да се образуват някакви малки плажчета, за да може да стане тази зона още по-атрактивна”, обяснява кметът на Поморие Иван Алексиев.

Изграждането на защитна дига може да започне напролет. В другия край на града обаче плаж почти не е останал. „Ако не направят нещо да насипят камъни отпред да пазят станциите, смятайте, че до няколко години ще се слее езерото с морето и ще застраши целия град”, опасява се Петя Ангелова, управител на почивна станция.

От регионалното министерство твърдят, че за последните пет години с пари по европрограми са изпълнили 38 проекта за над 28 милиона лева в най-рисковите райони. По правило обаче не инвестират там, където свлачищата са активни, защото това значи милионите за укрепване на отидат на вятъра.

Общата стойност на проекта е в размер на 39,1 млн. лв. и се финансира по Оперативна програма “Регионално развитие”.

Основната цел на проекта е развитие на електронното управление и предлагане на широколентови услуги от следващо поколение за гражданите и бизнеса в икономически изостанали и отдалечени райони на страната. Високоскоростен интернет достъп от следващо поколение ще бъде изграден в 29 общински центрове и 24 малки населени места, с обща дължина около 860 км.

Избраните населени места по проекта са с обща територия от 7 919 кв. км. или 7% от територията на страната. В тях живеят 277 765 души. Това е 8 на сто от населението, живеещо извън областните градове и столицата или 4 на сто от населението на България, пише в съобщението.

ИА ЕСМИС получи официалното уведомление от ЕК за по-малко от 10 месеца, каза изпълнителният директор Красимир Симонски и ръководител на проекта, цитиран от БТА. Той обясни, че в процеса на нотификация, въпросите от Главна дирекция “Конкурентоспособност” на ЕК са били свързани с предоставяне на допълнително уточняваща информация. Според Симонски, оттук нататък основната роля при изпълнението на проекта е на бизнеса.

„Успяхме да транспонираме част от европейските директиви на ранен етап в законопроектът. Една от целите е създаване на условия за електронизация на обществените поръчки, което е най-мощният инструмент за борба с корупцията”, подчерта вицепремиерът.

По думите й депутатите ще имат възможност да обсъдят предложените текстове и да решат дали да се запазят 30% от поръчката да бъде извършена от подизпълнители в сферата на строителството, когато става въпрос за търгове над европейските тавани. Тя заяви, че това е бил един от спорните теми по време на обсъждането на промените в работните групи.

„Преследвали сме целта да насърчим малките и средните предприятия и затова предложихме тази мярка”, подчерта Бобева. Според нея другият спорен въпрос бил свързан с това дали договорите и протоколите от обществените поръчки да се публикуват онлайн. Правителството е взело решение за пълна прозрачност на процеса, съобщи в. “Строител”.

Вицепремиерът подчерта, че ако бъдат приети измененията фирмите няма да обикалят различните институции, а ведомствата по служебен път ще си разменят информацията. До края на годината ще бъдат обединени регистрите на НАП, Агенциата по вписвания и НСИ. Ще отпадне и таксата от 50 лв., която се плаща при внасяне на годишните финансови отчети.

Концесионерът ще изпълнява дейности за благоустройство, хигиена и обществен ред, охрана и безопасност, информационно обслужване и др. Гаровия комплекс ще придобие облика на многоцелеви център за услуги с преустройване на съществуващото комуникационно съоръжение в комплексен транспортен възел, осигуряващ различни по вид транспортни услуги.

Инвестициите ще бъдат както за модернизация и разширение на съществуващия сграден фонд, прилежащата инфраструктура и прилежащите съоръжения, така и изграждането на нови подобекти, в центъра на които естествено да се вписва приемното здание на ж.п. гарата като паметник на културно-историческото наследство.

Инвестициите, които обединението ще направи за срока на концесията, са в размер на 11,2 млн. лв. без ДДС, като за първите четири години вложенията трябва да са 9 850 000 лв.

Размерът на годишните концесионни плащания е съставен от две части – фиксирана и променлива. През първите четири години фиксираната част е 290 000 лв. годишно. След този срок тя става 412 000 лв., като на всеки три години ще се индексира с общия инфлационен индекс на страната по данни на НСИ с натрупване за периода. Променливата част е в размер на 16 на сто от нарастването на общия размер на брутните приходи от всички дейности за текущата година и надхвърлящи базовите приходи от 1 812 000 лв. Върху сумите на концесионните плащания се дължи ДДС.