Буруджиева е коментирала поправката с Министерство на икономиката и туроператорски фирми като досега не е чула възражения срещу идеята, пише “24 часа”.

Според нея подобна промяна не ангажира туроператорите с нищо друго, освен с това да предлагат на хората да се записват на подобни екскурзии срещу допълнително заплащане, както се прави навсякъде по света. В същото време това е стъпка в посока към развиване на културния туризъм у нас.

“Много говорим за културно-историческото си наследство и това, че България трябва да се гордее с него и да го популяризира, но на практика не се правят стъпки за опознаването му”, казва Буруджиева.

Друга идея на депутатът е да се направи специална стратегия за реклама на България в страните от бившия соцблок. Тя обаче още е в процес на обсъждане.

В страни като Полша, Унгария и Чехия много хора пазят добри спомени за летувания у нас, защо да не привлечем децата им, които днес са платежоспособни, пита тя. Буруджиева предлага за тези страни да не се разчита само на туроператорите, а да се рекламираме там чрез интернет и дори чрез билбордове.

Друга нейна идея е да се определят рекламни символи на България от типа на Айфеловата кула в Париж или пикаещото момченце в Брюксел. Трябва да има 4-5 неща за страната, с които да се направи бизнес – туристът задължително да ги посети и да иска да си купи сувенири, смята Буруджиева. Като примери дава Мадарския конник, казанлъшката роза и други.

Срещата се проведе на застрашена от застрояване градинка в столичния квартал Младост 1. Депутатът се ангажира да провери този казус, както и още няколко подобни случая, за които алармираха присъстващите граждани.

По думите на Пехливанов законодателно нещата изглеждат почти перфектни. От 2008-ма година действа Мораториум върху строителството в междублокови пространства, има и два големи закона – Закон за устройство на територията и Закон за общия устройствен план на София. Действително обаче забраненото в единия закон е позволено в другия. „И решението на кой от двата да се позовава остава в ръцете и съвестта на общинската власт. И така заради отворени вратички – за някои са се оказали порти – всичко уж е уредено, но на практика гражданите и техните интереси не са защитени от закона”, описва ситуацията депутатът.

Вратичките според Пехливанов са предимно в разпоредбите на ЗУТ, който позволява частични изменения на действащите устройствени планове след реституция на земя в междублокови пространства. Термини като „планирани и нереализирани дейности” дават възможност на всеки, който преследва частни икономически интереси, да превърне горичката пред блока ви в 5, на места дори 8-етажен блок.

„Този проблем е трябвало да бъде решен още през 2007-ма година, когато в Закона за общия устройствен план на София е записано, че в 6-месечен срок всички реституционни практики трябва да бъдат ревизирани от кмета и областния управител. За съжаление и до момента не съм видял документ, който свидетелства, че дейността е извършена”.

Законодателната промяна, внесена от Пехливанов, ще спре частичните изменения на плановете на кварталите с комплексно жилищно строителство. Още когато са били създавани, тези планове очевидно са предвиждали изпълнение според разбиранията на специалистите за „нормална среда за живот на хората” – с достатъчно въздух, зеленина, зони за отдих и игра на децата.

„Белите петна, които се появяват след частичните изменения, изглеждат кръпки дори на неспециалистите, защото на практика са точно такива. Това трябва да спре и на обществото да стане ясно, че частната собственост е свещена, не частният интерес. В едно демократично общество свещен би трябвало да е само общият интерес на гражданите. А този интерес е да живеем в добре устроена среда с необходимата инфраструктура, градини, алеи, пътища”, смята Пехливанов.

За да спре унищожаването на зелената система на София, която за годините на прехода е намаляла почти наполовина, трябва не само да бъдат забранени последващите промени, но да бъде спряно и изпълнението на вече отредените за сгради, но все още незастроени зелени площи.
Промените бяха внесени в парламента в понеделник (16 май 2011 г.).

“В края на миналата седмица стана ясно, че МРРБ възнамерява да поиска от МС още едно удължаване на срока. Дълбокото ми убеждение e, че така отлагаме във времето тежкото решение, а именно да променим логиката и алгoритъма, по който работи закона.”, коментира Николай Пехливанов. „Като народен представител считам, че най-удачно е да чуем гласа на хората – да направим обществено обсъждане, за да разберем къде грешим и защо гражданите бойкотират изпълнението на закона.”

Регистрацията на собствениците стои в основата на така необходимото саниране на сградите и е задължително условие за усвояването на европейските пари за енергийна ефективност. Към момента обаче няма информационна кампания, която да мотивира хората да проявят инициатива, нито яснота кой ще понесе отговорността, ако и след 12 месеца ангажиментите не бъдат изпълнени, което превръща Закона за етажната собственост в редица добри намерения, завинаги оставащи „на хартия”.

„Друго предложение на МРРБ е сдруженията, кандидатстващи за европейско финансиране, да могат да се учредяват с 2/3 от гласовете, а не с пълно мнозинство, както беше до момента.”, разказва Пехливанов. „На пръв поглед това ще донесе облекчение на процедурата, но на практика няма да доведе до по-висока ефективност, тъй като при всяко саниране собствениците са задължение да вложат процент лични средства. Трудно ми е да повярвам, че добросъвестните и отговорни българи ще бъдат готови да поемат плащането на незаинтересованите си съседи, които в по-големите кооперации могат да достигнат до 10-15 апартамента, което са суми от 50 до 60 хиляди лева.”, обяснява депутатът.

По данни на МРРБ в панелни жилища, които се нуждаят от спешен ремонт, живеят над 2 и половина милиона българи и за тях действията по саниране са въпрос на сигурност и ежедневни разходи за енергия. Но отредените 70 милиона от ОП „Регионално развитие” няма да влязат в употреба, ако няма сдружения на съсобствениците, които да предоставят проекти. Както и ако очакваме от домоуправителя на един блок от Ахелой да идва до МРРБ, за да кандидатства за нужните средства.

„Министерството планира до месец да внесе промяна в срока и процента. Идеята ми общините да станат междинен разпоредител на средства ще се обсъжда тепърва – т.е. отсега е ясно, че предстои поне още година, през която нищо няма да се случи. Междувременно страната ни изостава от европейските изисквания за сигурност и енергийна ефективност на сградите, а 70-те милиона, за които толкова активно говорим, няма да стигнат до обикновените българи”, притеснява се депутатът.

„Затова предлагам преди да се вкарват поредните неефективни промени, да се направи обществено обсъждане. В бюджета на МРРБ за следващата година няма средства за информационна кампания, но да се вслушаме в гласа на обикновените хора и на всички засегнати страни е абсолютно безплатно.”, казва Пехливанов.