Законът за регионалното развитие (ЗРР) урежда планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на документите за провеждане на държавната политика за регионално развитие. Промените в нормативния акт са предложени след анализ на действащата национална политика за регионално и пространствено развитие. Основните изводи от него сочат изоставане на българските райони по ключови социално-икономически показатели в сравнение с останалите страни от ЕС и спад по отношение на демографските показатели. Водещ е изводът за необходимостта от създаването на по-устойчив във времето териториален обхват на районите, който би довел до оптимизиране на процеса на разработване на стратегическите документи за регионално развитие и впоследствие на разработването на програмите, съфинансирани от ЕСИФ за периода след 2020 г.

Предложените промени са свързани с постигне на оптимизация на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, създаване на по-устойчив във времето териториален обхват на районите от ниво 2, с оглед използване по подходящ начин на наличните ресурси и капацитет. Предвижда се разделянето на страната на четири района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Предимствата на този вариант са устойчивост в дългосрочен план – до 2070 г., естествено географско разделение, балансирани показатели и съответствие с естественото асоцииране на общините по райони. Избраният подход отчита социално-ресурсния, икономически, културно-исторически и географски потенциал на развитие на всеки един от районите от ниво 2. В Закона за регионалното развитие няма да се определят административни центрове на районите, но могат да бъдат определяни градове, в които да се осъществяват функции по планиране, програмиране, управление, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие, което ще бъде разписано в Правилника за прилагане на закона. Предлага се и въвеждането на нов тип документи на всяко ниво, обединяващи стратегическото и пространственото планиране на регионалното развитие – Национална концепция за регионално и пространствено развитие, План за регионално и пространствено развитие на районите от ниво 2 и План за интегрирано развитие на община. Предлага се отпадане на стратегическите документи на областно ниво като техният общ брой ще се намали от над 400 на 27. Целта е да се подобри качеството на документите и тяхната синхронизация. Предлага се също въвеждане на двустепенен модел на управление на регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2, който включва управленски и експертно-технически състав и др.

Поканени за участие са народни представители, областни управители, представители на управляващите органи на оперативните програми, Националното сдружение на общините в Република България, представители на организации на работодатели и синдикати, представители на академичната и научната общност, неправителствени граждански организации, секторни министерства. Дискусията е отворена и достъпна за всички заинтересовани лица, след регистрация на интернет линка. Регистрация  за участие във форума може да се направи до 15:00 часа на 6.11.2018 г. на адрес: https://mercury-bg.com/discussion_sofia_0711_intercontinental/.

В момента България е разделена на шест районите от ниво 2 – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен.  Предложението на Междуведомствената работна група с участие на експерти от различни институции е да се направят промени, като за целта се предлагат 3 варианта – с 6, 5 и 4 района. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, предимства и недостатъци, затова предложенията ще бъдат обект на широко обществено обсъждане през следващите месеци и едва когато се чуят всички мнения, всички позиции и аргументи, ще бъде взето решение. В края на 2018 г. ще бъде избран най-добрият модел за България.

Целта на промяната е да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. Промените трябва да създадат и по-добри условия за европейско финансиране в предстоящия програмен период.

Дискусионният форум ще се състои на 26 февруари, понеделник, 13 часа, „София Тех Парк“, бул. „Цариградско шосе“ №111, в  партера на сградата  „Лабораторен комплекс“.

„Председателството на Дунавската стратегия е предизвикателство за България и всички държави, попадащи в обхвата на Стратегията, защото в момента страната ни е и ротационен председател на Съвета на ЕС. Тази централна роля е уникална възможност за изготвянето на силна европейска програма за постигане целите на Дунавската стратегия“, изтъкна в приветственото си слово зам.-министър Николова. Тя отбеляза, че участието на България в Стратегията е един от най-ценните и силни политически ангажименти, поети през последното десетилетие. По думите й, добавената стойност за България от това членство е възможността за изграждане на силни партньорства и подкрепа при осъществяването на съвместни стратегически проекти между страните с потенциал да допринесат за по-видими ефекти за икономическо развитие и териториално сближаване. Според нея, в контекста на формиране на новите европейски програми за периода след 2020 г., настоящата година е от решаващо значение за вземането на решения за ролята и въздействието на Стратегията върху регионалното развитие по поречието на река Дунав. „Днешната среща може да се ползва като ключова платформа за обсъждане на всички предизвикателства, пред които сме изправени и да очертае възможностите, които имаме като основни „двигатели“ за прилагането на Стратегията и по този начин да постигнем по-добри резултати“, каза Николова. Тя отбеляза и нуждата от конструктивна дискусия относно преразглеждане на Плана за действие на Стратегията и формирането на новата структура, която ще подпомогне управлението и изпълнението на Дунавската стратегия. Тези теми ще са във фокуса на Българското председателство на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион.

Участниците в експертната среща представиха информация за дейностите на отделните държави по изпълнение на основните приоритети на Стратегията, коментираха предизвикателствата пред нея, обмениха опит при разработване на проекти и привличане на финансиране.

България официално пое председателството на Дунавската стратегия за срок от една година през октомври 2017 г. Серията от работни формати в него са планирани през първата половина на 2018 г., а водещите събития – Годишният форум и срещата на министрите, отговорни за туризма от региона, ще се проведат на 18 и 19 октомври в София.
Дунавската стратегия е приета през 2011 г. Тя обхваща 14 държави, с население от 100 милиона души, което е една пета от населението на ЕС. Стратегията залага на регионалния подход – насърчаване на съвместната работа между широк кръг от заинтересовани страни за справяне с общите предизвикателства, но без да се създават нови институции. Целта на Стратегията е да се развие огромният икономически потенциал на река Дунав, втората по дължина река в Европа (2850 км), която свързва страните от Централна Европа с Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия. В глобален план изпълнението на Дунавската стратегия трябва да превърне региона в привлекателно място за живеене, което предлага добри възможности за работа, чиста природа и богат културен живот. Фокусът е в сътрудничеството и оползотворяването на общите възможности, като например доизграждане на транспортни връзки, намаляване на замърсяването и опасността от наводнения, ограничаване на зависимостта от доставчиците на енергия, справяне с демографските промени и др.

Дунавската стратегията се основава на четири приоритета, наречени стълбове – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет и устойчивост на региона. Те от своя страна съдържат 12 области на сътрудничество: „Мобилност и интермодалност“, „Устойчива енергия“, „Култура и туризъм“ в рамките на първия стълб, „Качество на водите“, „Управление на рискове“, „Биоразнообразие, ландшафти“, „Качество на въздуха и почвите“ във втория стълб, „Общество на знанието“, „Хора и умения“ и „Конкурентоспособност“ в третия и „Институционален капацитет и сътрудничество“ и „Сигурност“ в четвъртия. Всяка от областите има по две държави-координатори. България си партнира в приоритетната област 3 „Култура и туризъм“ с Румъния и по приоритетна област 11 „Сигурност“ с Германия.