НСРР е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Анализът на изпълнението на НСРР 2012-2022 г. показва, че определената в нея рамка на политиката за регионално развитие на страната като цяло се изпълнява, като основен принос имат инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Отчита се постигнат напредък над планираното по реализация на два от приоритетите – икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда, както и социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие на човешкия капитал, чрез реализираните проекти за изграждане и реконструиране на сгради и обекти на културата и обекти и инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време. Наблюдава се и изразен напредък в изпълнението на мерки, свързани с повишаване дела на населението, живеещо на територия с реализирани планове за интегрирано градско развитие, както и напредък, свързан с изграждането на нови пътища (автомагистрали и републикански пътища I клас) и нарасналия дял на домакинствата с достъп до интернет.

Анализът показва също, че определената рамка на политиката за регионално развитие на страната като цяло се изпълнява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно адресиране на бъдещите мерки към специфичните икономически и социални проблеми на районите, в контекста на общите структурни предизвикателства пред развитието, свързани с конкурентоспособността им и способността им да предложат привлекателна и устойчива среда за предприятията и местните жители – инфраструктура, работещи институции, опростяване на бизнес средата.

За периода 2010-2016 г. се наблюдава силно ограничен напредък в преодоляването на междурегионалните различия в страната. Сред шестте района от ниво 2, на двата полюса на развитието са Югозападния – на първо място по всички разглеждани показатели, и Северозападния – на последно.

Като препоръки за подготовка на следващия програмен период след 2020 г. в междинния доклад е посочено, че паралелно с дискусиите на ниво ЕС, следва да стартира процесът на подготовка на стратегическите и програмните документи по политиката за регионално развитие.

Междинната оценка за изпълнението на НСРР за периода 2012-2022 г. е изготвена в изпълнение на разпоредбите на Закона за регионалното развитие. В нея е направена обобщена оценка на степента на напредък в постигане на целите на НСРР към 2018 г. и анализ на показателите за изпълнението на НСРР.

Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени са огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност, включване на голям брой служители от държавни институции, а също така – от неправителствени организации и от организации на българския бизнес. Постигнати бяха поставените цели. В резултат от усилията на българските институции темата за Западните Балкани отново намери своето достойно място в дневния ред на Европейския съюз. По общо признание на съюзнически и партньорски страни активната политика на нашата страна направи възможно преодоляването на десетилетни противоречия между страни в региона и значителното напредване по посока на евроатлантическа и европейска интеграция конкретно на Република Северна Македония.

Съществено място в доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност като политиката за връщане в училище на деца, които по една или друга причина са отпаднали от образователната система.

Посочени са предизвикателствата и постигнатите през 2018 г. решения в сферата на енергийната сигурност, чието реализиране наблюдаваме от първата половина на тази година.

За разлика от предишните Годишни доклади, в представения доклад за 2018 г. темата за противодействието на корупцията присъства на институционално ниво. Основание за това е фактът, че през 2018 г. влезе в сила новият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. С него е създадена комисия, която е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ. бр.7 от 19.01. 2018 г.). Комисията се отчита за своята дейност пред Народното събрание на Република България.

Проект на доклада бе разгледан и одобрен на заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет на 12 юни т.г.

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е изпратен в Народното събрание за приемане с решение.

По данни на МОСВ в последните години близо два пъти е намалял броят на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици (ФПЧ10) и около две трети от населените места, в които има пунктове за мониторинг, са постигнали средногодишната норма.

Към момента има една агломерация (Варна) от общо 6 за цялата страна, в която е постигнато пълно съответствие с европейското законодателството. От 29 общини, за които Съдът на ЕС е постановил, че са с нарушено качество на въздуха, вече 9 общини отговарят на нормите – Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Гълъбово, Стара Загора, Варна, Ловеч и Димитровград. За сравнение през 2017 г. общините са 6, а през 2016 г. – 4.

Именно защото качеството на въздуха в страната предизвиква сериозна загриженост в българското правителство, през последните години се предприемат редица важни стъпки за подобряването му в двата основни сектора – битово отопление и транспорт. През 2018 г. се направиха промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които създадоха необходимата основа за реално прилагане на мерки. За намаляване на превишенията на фини прахови частици е осигурено и финансиране от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020” в размер на близо 115 млн. лева. Предстои и приемането на Национална програма за качество на въздуха.

В доклада като основни предизвикателства пред България са посочени и пречистването на градските отпадъчни води, рециклирането на отпадъци и по-ефективното прилагане на законодателството за защита на природата.

МОСВ припомня, че до настоящия момент са изградени 110 градски пречиствателни станции, обслужващи 172 населени места и курортни комплекси. В 90 агломерации (включващи 105 населени места и курортни комплекси) има централизирана канализационна мрежа от над 97%. В 125 агломерации (включващи 136 населени места и курортни комплекси) е изградена канализация между 50% и 96,9%, а други 52 агломерации (54 населени места) са със събрани отпадъчни води в канализации под 50%.

В процес на изграждане/реконструкция са 10 градски пречиствателни станции и 4 канализации.

През 2019-2020 г. ще започне изграждането на 6 нови пречиствателни станции и реконструкции и доизграждане на канализационната мрежа в 50 агломерации.

Стойността на осигуреното финансиране за събирането и пречистването на отпадъчните води е в размер на над 1 млрд. евро, отпуснати по ОП “Околна среда 2014-2020 г.“, като крайният срок за приключване на проектите е 2023 г.

В доклада Комисията посочва, че друго предизвикателство за България е постигането на целите на ЕС за рециклиране към 2020 г.

МОСВ вече предприе мерки за увеличаване количеството на рециклираните отпадъци. От януари 2019 г. са завишени минималните изискванията към системите за разделно събиране, което гарантира по-голям достъп и удобство на гражданите.

Предприети са и необходимите мерки за прекратяване на експлоатацията и последваща рекултивация на общинските депа. До момента са отпуснати над 100 млн. лв., а за 2019 г. в държавния бюджет е предвиден допълнителен финансов ресурс от 70 млн. лв.

В областта на природата ЕК отбелязва значителния напредък на България в картографирането и оценката на 9 типа екосистеми и свързаните с тях услуги, както и остойностяването и разработването на системи за отчетност на природния капитал.

България е сред държавите с най-голямо биоразнообразие в Европа. Това от своя страна е свързано и с предизвикателството, пред което е изправено Министерството на околната среда и водите за намирането на баланса между хората, икономиката и природата при управлението на „Натура 2000“, която обхваща повече от една трета от територията на страната (34,8%).

Според доклада България среща затруднение при определяне на новите органи за управление на мрежата „Натура 2000“ и свързаните с това консервационни мерки.

В тази връзка са разработени промените в Закона за биологичното разнообразие, които въвеждат новия подход за управление на мрежата „Натура 2000“. За него се търси баланс между всички заинтересовани страни на национално и местно ниво, бизнеса и местните общности. Той трябва да се вписва в контекста на Европейския план за хората, икономиката и природата. Предстои внасянето на законопроекта за приемането му от Министерски съвет.

Като пример за добра практика Комисията посочва, че България е приела рационализирана екологична оценка – процес, който се насърчава от ЕК.

В изпълнение на правителствената програма България е една от държавите-членки, въвела опростени екологични оценки, което намалява административната тежест и ускорява процеса на вземане на решения, без да се прави компромис с качеството на процедурата.

В доклада се споменава, че в бъдеще търсенето на търговски площи ще бъде инициирано основно от нови търговци или от онлайн гиганти. През следващите години електронната търговия ще се развие по начин, който не изключва съществуването на физически локации. Например, Amazon променя стратегията си на изцяло онлайн търговец като открива магазини, в които се продават разнообразни стоки на различни марки. Ван Унен отбелязва: „Amazon преоткрива концепцията на супермаркетите и универсалните магазини през 21-ви век и се превръща в един от най-големите наематели на търговски площи в света.“

Заедно с тези трансформации, ръстът на възнагражденията с около 3.9% на годишна база през следващите пет години се очаква да подпомогне търговските продажби в Европа. Въпреки всичко, това не следва да служи за успокоение на собствениците на търговски площи. Пол Собър от Colliers коментира: „Увеличението на доходите и на потреблението само по себе си няма да помогне на търговията чрез физически локации, тъй като не е вероятно да доведе до по-голямо търсене на площи. Секторът не трябва просто да стои в очакване онлайн покупките да се свият и големите брандове, които осъществяват продажби по интернет, да започнат да откриват повече магазини. Необходими са действия. Освободените търговски площи трябва да бъдат модифицирани и да се смени предназначението им. Все пак, до тридесетият рожден ден на Amazon през 2024 г. вярваме, че ще станем свидетели на нова действителност, която перфектно съчетава удобството на онлайн търговията с удоволствието от преживяването при пазаруване във физически магазини.“

SEO оптимизация

Този тип мислене е до известна степен обосновано – както се посочва и в доклада, липсата на лесен достъп до добра транспортна инфраструктура, водоснабдяване, електричество и телекомуникации е в състояние да постави значителни пречки към разширяването на дейността на съществуващи компании и създаването на нови. По тази причина подобряването им е сред ключовите цели на много правителства.

Докладът на ЕВБР посочва, че като цяло е трудно да бъде дадена обща и еднозначна оценка на състоянието на инфраструктурата на всички страни в преход. Общото между тях е, че при всички значителна част от наличната инфраструктура е наследена от социалистическия период и е все по-трудна за поддръжка. Най-големите разлики между тях се наблюдават при достъпа до широколентов Интернет и качеството на първокласните и магистралните пътища, а при част от тях се наблюдават и проблеми с достъпа до чиста вода.

Общата оценка на качеството на инфраструктурата докладът дава през индекса на глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум.

Повечето държави в обхвата му гравитират около средното и малко над средното ниво на качество на инфраструктурата, но остават далеч зад развитите икономики. България в частност се нарежда на трето място в Югоизточна Европа и зад Гърция и Кипър, като през последните 10 години е подобрила цялостната си оценка с една единица – от 3 до 4 от възможни седем, което поставя страната както над глобалната, така и над регионалната средна стойност.

Повечето български фирми не определят проблемите в инфраструктурата като основна пречка пред развитието на дейността си – под 5% биват възпрепятствани от проблеми в транспорта, а фирмите губят под 1% от годишните си продажби в резултат на проблеми и прекъсвания на електрическата мрежа.

Що се отнася до структурата на необходимите инвестиции в инфраструктура, повече от 50% са от типа „настигащи инвестиции“ (catch-up investments), а делът на инвестициите, които целят подкрепяне на бъдещо развитие, са по-малко от 10%. Според целта на инвестициите, ЕБВР смята, че над 70% от необходимите инвестиции в България са в транспортна инфраструктура, а други 20% – в електроенергийна. Оценената нужда от инвестиции в ИКТ инфраструктура и водоснабдяване е незначителна.

Трябва да се има предвид обаче, че реалният обем на необходимите инвестиции в инфраструктура е относително малък, особено спрямо други държави, които попадат в обхвата на анализа. За периода между 2018 и 2022 г. ЕВБР посочва, че България ще трябва да разходва приблизително 10% от БВП годишно за поддръжка и развитие на инфраструктурата си, докато в държави като Молдова този дял достига над 40%.

Тъй като България постига много близки до средните резултати по почти всички изследвани параметри, с относително голяма доза сигурност може да се твърди, че за страната важат и повечето от препоръките на доклада. В най-общи линии, банката препоръчва ориентиране на инвестициите в инфраструктура към интегриране и връзки с международни мрежи, които улесняват разширяването и свързването на бизнесите отвъд границите на националните държави.

ЕБВР обаче и предупреждава, че публичните инвестиции най-вероятно далеч няма да са достатъчни за развитието на качествена инфраструктура, и по тази причина част от нея следва да бъде резултат от частни инвестиции и публично-частни партньорства. Въпреки че връзката между подобряването на инфраструктурата и цялостното икономическо развитие е видима, една от основните видими пречки при разгледаните държави са корупцията и липсата на прозрачност. Ако те не бъдат преодолени, има риск от значително намаляване на положителните ефекти.

Първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс заяви: „Налице е напредък в много области, но е необходима още работа. България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от нашите препоръки, но все още не по всички. Разчитам на правителството на Република България да изпълни всички планирани реформи и да избегне забавяния, за да се постигне напредък към целта да се сложи край на МСП в рамките на мандата на тази Комисия.“

В последния доклад на Комисията от януари 2017 г. беше направен преглед на цялостния напредък през последните десет години и бяха набелязани 17 конкретни препоръки, които да помогнат на България да постигне напредък по изпълнението на всички показатели по МСП. В днешния доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по тези препоръки. Макар политическата несигурност да доведе до някои забавения в изпълнението на реформите в началото на годината, процесът на реформите се ускори от месец май насам. Предстои обаче да се видят окончателните резултати в области, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата с корупцията. През тази година бяха осъществени важни промени и в съдебната система , по-специално избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет. Въздействието от тази стъпкаследва да започне да се проявява през следващата година.

Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен, тя остава на мнение, че при непрекъснати политически насоки и решимост за постигане на напредък в реформата България следва да може да изпълни оставащите препоръки и следователно да отговори задоволително на показателите по МСП в близко бъдеще. Комисията ще оцени напредъка отново към края на 2018 г.

История на досието

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оценява напредъка по ангажиментите, поети от България в областите на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Комисията докладва редовно за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. За изготвянето на докладите допринасят контактите с държавите членки, гражданското общество, международни организации, независими експерти и редица други източници. Заключенията на Комисията и методиката на МСП неизменно получават силна подкрепа от Съвета на министрите.

В предишния доклад по МСП от януари 2017 г. беше направен преглед на 10-те години от прилагането на МСП, заедно с преглед на постиженията и оставащите предизвикателства, и бяха определени основните оставащи стъпки, необходими за постигането на целите по МСП. Комисията отправи 17 препоръки, които, ако бъдат изпълнени, биха могли да бъдат считани за достатъчни за приключване на МСП, освен ако определени промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка. В доклада от януари беше подчертано също така, че скоростта на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да изпълни препоръките по необратим начин.

Днешният доклад се отнася за периода от януари 2017 г. насам. Той съдържа оценката на Комисията за това какви стъпки са предприели българските органи във връзка със 17-те препоръки и е допълнен от работен документ на службите на Комисията, където се прави подробен анализ, основан на непрекъснатия диалог между българските органи и службите на Комисията.

В последните доклади по механизма комисията много ясно заяви, че очаква осезаеми и устойчиви резултати, както и че двете държави се движат в правилната посока. Имаме нужда от трайни резултати на място.

В България ЕК очаква да види повече реформи и по-добър отговор от страна на правосъдието срещу организираната престъпност и прането на пари, по-ефикасни действия срещу корупцията, заяви еврокомисарят. Броят на съдиите в България е висок и не съответства на продължителността на делата.

В доклада са включени прогнозите на близо 750 експерти по отношение на 29 от най-разпространените опасности за света в сферата на икономиката, екологията, политиката, социалния живот и технологиите.

Според документа втората най-сериозна заплаха за България е свързана с нестабилност в социалната сфера, съобщава Money.bg. Експертите са на мнение, че има 41,7% вероятност за развиването на криза в тази област. На трето място българите са застрашени от шоков скок на цените в енергетиката.

Сред по-сериозните заплахи за страната ни през новата година са още миграция, проблеми в управлението и безработица.

От друга страна България е най-малко заплашена от кибератаки и използване на оръжия за масово унищожение срещу нея.

Освен това според доклада на Световния икономически форум почти няма вероятност през тази година българите да бъдат изправени пред дефицит на храна и вода или пред риск от разпространението на опасни инфекциозни заболявания.

Сред неглижираните проблеми е липса на законодателните промени, които да отговарят на променените модели на грижа за децата.

Основните препоръки, отправени в Мониторинговия доклад са:

– в предстоящия програмен период на оперативните програми ясно да бъдат заложени схеми, осигуряващи непрекъсваемост на процеса, като продължат и надградят вече стартиралите етапи на закриване на институциите и обезпечаване на издръжката на новите услуги, както и привличане на квалифицирани специалисти;

– изграждане на интегрирана база данни между проектите за оценените потребности, разкриването на новите услуги и тяхната ефективност;

– изработване на механизъм за прехвърляне на средствата в националния бюджет от институционална грижа към устойчивост на новите услуги;

– облекчаване на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проекти с европейско и национално финансиране, свързани с услугите за деца и семейства в риск, както и въвличане на граждански организации в новия планов период 2014-2020, особено по темата деинституционализация;

– периодична външна оценка на въздействието на проектите от гледна точка на реалния ефект върху потребителите, персонала и общността, удовлетворяване на съществуващите нужди, реално „затваряне на входа“ към институционална грижа и въздействие върху общностите.

Договорените до момента средства за деинституционализация на грижата за децата по линия на структурните фондове на ЕС възлизат на 132,165 млн. лв. Към настоящия момент се изпълняват пет основни проекта, към които функционират съответните технически звена за управление – „Детство за всички“, „ПОСОКА – семейство“, „И аз имам семейство“, „Укрепване на капацитета на Агенция за социално подпомагане и повишаване качеството и ефективността на социалната работа“, „Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище“.

Мониторинговият доклад съдържа информация и за подкрепящи дейности от неправителствени организации в рамките на цялостния процес на деинституционализация, съвместни инициативи и наблюдения, дискусии и дебати по отношение на спорни етапи от процеса, които ще допринесат за качествено реализиране на заложените проекти и политики в Плана за действие. Акцент се поставя върху етапите на изпълнение на всеки един проект, заложен в Плана за действие, неговите изводи, насоки и тенденции. Залегнали са и основните изводи и препоръки за процеса и неговото успешно изпълнение в рамките на стартиралите проекти и реформи в законодателната сфера.