Спестяванията на домакинствата и Нетърговски организации, обслужващи домакинствата са в размер на 42,902 млрд. лева (47,3% от БВП), като се увеличават с 6,7% спрямо същия месец на предходната година, а спрямо предишния месец януари нарастването е със 7,1%. Депозитите на бизнеса (нефинансовите предприятия) са в размер на 17,665 млрд. лева (19,5% от БВП), нараствайки на годишна база с 14,3% след повишение с 12,6% през предходния месец.

В края на февруари 2016 г. депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 63,947 млрд. лева (70,4% от БВП), като годишното им увеличение е с 8,3% след повишение със 7,8% през първия месец на годината.

Депозитите на финансовите предприятия намаляват в края на февруари с 0,9% на годишна база след понижение с 6,1% през януари и достигат 3,28 млрд. лева (3,6% от БВП).

Финансовият министър представи целите на служебното правителство в краткосрочен план, като отбеляза, че то ще работи в условията на приет от Народното събрание бюджет и ще се придържа към заложените в него параметри. Министър Христов заяви още, че сред най-важните теми от дневния ред в момента са запазване на фискалната позиция на страната и предприемане на мерки за преодоляване на предизвикателствата в енергийния сектор.

По време на разговора Тошиуки Фуруи подчерта, че ЕБВР оценява финансовата стабилност на България и добрите й макроикономически показатели. В дискусията, в която участва и директорът за България в банката Стефка Славова, бяха засегнати още текущите проекти на ЕБВР в България, както и възможностите за подобряване на бизнес-климата и за справяне с демографската криза.

Кредитният ресурс на програмата е осигурен от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и е в размер на 40 млн. евро, а безвъзмездната помощ от 14 млн. евро се предоставя от Международния фонд Козлодуй, като партньор на инициативата е икономическото министерство, каза заместник-министър Делян Добрев.

Борис Петков, ръководител на проекта, посочи, че се допуска финансиране на всички видове подобрения в дома, които подобряват енергийната ефективност – енергоспестяващи прозорци, газови котли, отоплителни уреди, печки и котли на биомаса, слънчеви колектори за топла вода, фотоволтаични системи, абонатни станции и сградни инсталации, газификационни системи, както и саниране на външните стени.

Две търговски банки – ПроКредит Банк и Райфайзенбанк, засега отпускат кредити по програмата, като управляват кредитния ресурс от ЕБВР и отпускат безвъзмездната помощ до четири месеца след успешната реализация на подобренията.

Грантовете са до 20% от главницата на кредита за индивидуални проекти, 30% при подобрения на цели сгради с най-малко три домакинства и 35% при едновременното подобрение на външната обвивка и инженерните системи на сградата.

Всички проекти ще се проверяват от независим консултант и тогава се изплаща грантовата компонента, добави Петков.

Надяваме се от следващата година още две – три търговски банки да станат партньори на програмата и така условията по отпусканите кредити да станат още по-добри, заяви Даниел Берг, директор за България на ЕБВР.

Румяна Тодорова, изпълнителен директор на ПроКредит Банк, посочи, че лихвите по кредитите са преференциални, но има условие използваните в ремонта материали да отговарят на изискванията за енергийна ефективност.

Изпълнителният директор на Райфайзенбанк Момчил Андреев допълни, че подобна инвестиция се изплаща до седем години, след което домакинствата ще печелят от по-ниските си сметки за отопление и енергия.

Разликата между програмата за енергийна ефективност на сгради, която предстои да започне по ОП “Регионално развитие” и програмата REECL е, че по първата могат да кандидатстват само сдружения на собственици в сгради многоетажна собственост. От втората програма могат да се възползват отделни домакинства и по-малки сгради в малки населени места, поясниха експертите.