Въпреки рекордния брой обслужени туристи – 1.3 млн. души (+4.9% спрямо август 2017 г.), заетостта на хотелите остава ниска – средно 61.5% като дори намалява с 0.8 процентни пункта спрямо година по-рано. В четири- и петзвездните хотели, предпочитани от чужденците, заетостта е 74.7%, в тризвездните – 62.1%, а в тези с по-ниска категория – 40.7%.

Едно от обясненията е увеличението както на местата за настаняване (+2.7%), така и на леглата в тях (+ 2.4%).

Приходите от нощувки през август 2018 г. достигат 348 млн. лв., или със 7.5% повече в сравнение с август 2017 г. Увеличението на приходите от български граждани е с 9.0%, а от чужденци – със 7.2%.

Броят на пренощувалите в местата за настаняване през месеца се увеличава с 4.9% спрямо година по-рано и достига 1.318 млн. души. Чужденците са 807.6 хил., с 5.9% повече, а българите 510.2 хил. (+3.3%).

През август българите са оставали на хотел средно за 3.3 нощувки, а чужденците – за 5.5.

Повече са били само през октомври на предкризисната 2008 г. – 116.9 хил.- души.

Над половината от пътуванията са за държави в Европейския съюз, но най-масово посетени са съседните на България страни.

Най-популярна туристическа дестинация и извън активния летен сезон остава Гърция, посетена от близо 23 хил. души или близо една пета от всички. Едновременно с това обаче броят им е двойно по-малък, отколкото в рекордните за този пазар 2013 и 2014 г.

Втора е Турция със 17 хил. туристи от България, а Македония и Сърбия са привлекли по около 10 хил. За разлика от Гърция и Турция, които губят българските туристи, повече са пътуванията до Македония, Сърбия, Италия и Испания,

Вижте в графиката данни за пътуванията на българите с туристическа цел в чужбина през октомври по години.

Припомняме, че преди няколко дни шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Божидар Йотов заяви, че са необходими още средства, за да се завърши другата половина от 19 километровият участък.

Мерките за приключване на проекта са залегнали в доклад на Агенция “Пътна инфраструктура”, който парламентът подкрепи със свое решение. В документа се посочва, че за тази година ще бъдат необходими 62.586 млн. лева повече.

За приключването на проекта и усвояване на парите от програма ИСПА, чийто срок първоначално е в края на тази година, е необходимо да се подпише допълнително споразумение към договора с изпълнителя. В него трябва да бъдат заложени нужният финансов ресурс и мерките за ускоряване на проекта, е записано в доклада.

Срокът за завършване магистралата се фиксира на 15 май 2011 г. Изпълнителят се отказва от всички предявени до момента искове, свързани с удължаване на срока и приема възложителят да му изплати 32 млн. евро като крайна и пълна компенсация.

В доклада се прави анализ на основните рискове и последици за проекта, сред които неусвояване на голяма част от средствата по програма ИСПА, налагане на финансови корекции от ЕК, както и възможността изпълнителят да поиска от българската страна повече пари от предварително договорените. Като опасност се отчита и евентуално незавършване на строителството на магистралата като част от европейските коридори 4 и 8.