През март търговията на дребно в еврозоната остана на нивото от февруари, когато нарасна с 0.5% и след ръст с 0.9% през януари.

Повишение с 0.6% беше отчетено при продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, докато продажбите на автомобилно гориво се свиха с 0.6%, а на нехранителни продукти – с 0.4 на сто.

На годишна база растежът на продажбите на дребно в еврозоната се забави през март до 1.9% от 3% през февруари, отбелязвайки най-слабо повишение от последния месец на 2018 година.

Основен генератор на растежа беше повишението с 3% при продажбите на нехранителни стоки, докато продажбите на автомобилни горива се повишиха с 1.4%, а на храни, напитки и тютюневи изделия – с 0.7 на сто.

В рамките на ЕС продажбите на дребно през март се увеличиха за трети пореден месец от началото на годината, нараствайки с 0.3% спрямо февруари, когато се повишиха с 0.5% и след растеж с 0.9% през януари. На годишна база техният растеж се забави през март до 2.9% от 3.4% месец по-рано.

Евростат отчете повишаване на продажбите на дребно в България с 0.3% спрямо февруари, когато продажбите се свиха с 0.6% на сто. Това представлява първо увеличаване на търговията на дребно в нашата страна от ноември 2018 година насам.

В същото продажбите на дребно в България се повишиха през март на годишна база с 0.5%, след нулев растеж през февруари, когато беше отчетна тяхната първа стагнация в нашата страна от 29 месеца насам.

Припомняме, че миналата седмица Евростат отчете и изненадващо подобрение на икономическия растеж в еврозоната през първото тримесечие на годината (повишение на БВП с 0.4% спрямо последните три месеца на 2018 година, когато нарасна с едва 0.2%). Това предполага, че е малко вероятно ЕЦБ да обмисли допълнителни стимулиращи икономиката и инфлацията мерки на следващото си заседание през юни.

За разлика от аналогичните данни само в рамките на еврозоната, търговията на дребно в ЕС се сви през март с 0,2% спрямо февруари, когато продажбите на дребно нараснаха с цели 0,7 на сто, отчитайки по този начин първо влошаване от началото на годината.

Намаляването се дължи в най-голяма степен на спад с 0,4% при продажбите на автомобилни горива и понижение с 0,3% при тези на нехранителни стоки, докато продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия нарастват с 0,1 на сто. На годишна база обаче растежът при продажбите на дребно се ускори през март до 2,5% от 2,4% през февруари.

Най-солидно повишение при търговията на дребно на месечна база беше регистрирано в Унгария (скок с 1,8%), следвана от Естония (с 1,6%) и Люксембург (с 1,5%), докато най-силно понижение при продажбите на дребно беше отчетено в Португалия (спад с 2,3%), Словения (с 2,2%), Великобритания (също с 2,2%) и Финландия (понижение с 2,1%).

Днешните малко по-слаби данни изглеждат в синхрон с експресната оценка на Евростат, показваща известно забавяне на европейския икономически растеж в началото на годината до 0,4% спрямо последното тримесечие на 2016-а година, когато БВП на ЕС нарасна с 0,6 на сто.

За разлика от негативните осреднени европейски данни, Евростат отчита доста здрав растеж при продажбите на дребно през март в България за втори пореден месец и тяхното трайно повишение от началото на годината. Според европейската статистика продажбите на дребно в нашата страна се повишиха през март с цели 0,8% спрямо февруари, когато те също нараснаха с 0,8% и след като през януари беше отчетен растеж от 0,4 на сто.

С изключение на отчетена през декември 2016-а година стагнация, продажбите на дребно в България бележат непрекъснат растеж от август 2015-а година насам, когато те се свиха за последно на месечна база с 0,2 на сто.

В същото време растежът на продажбите на дребно в България на годишна база се ускори през март до 5,9% от 3,8% през февруари, отбелязват устойчиво повишение за четиринадесети пореден месец и най-солидно темпо на растеж от юни 2016-а годи,а когато те нараснаха с 6,3 на сто. Само шест от останалите 28 страни – членки на ЕС регистрират по-солиден растеж при търговията на дребно през третия месец на настоящата година.

Ръст се наблюдава при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – със 17.7%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 2.0%. По-значително намаление е регистрирано при: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 18.3%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – с 16.0%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 3.7%.

През декември 2015 г. оборотът нараства спрямо предходния месец по-значително при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 5.2%, с фармацевтични и медицински стоки – с 3.8%, с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 3.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 2.7%.

Намаление е регистрирано при: търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 1.0%, с компютърна и комуникационна техника – с 0.5%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 0.2%.

На годишна база през декември 2015 г. оборотът нараства по-значително при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 16.2%, с фармацевтични и медицински стоки – с 10.8%, и търговията на дребно с разнообразни стоки – с 3.6%. Спад е регистриран в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 2.0%, с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 1.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 0.5%.

Търговията на дребно в ЕС се повиши през декември с 0,1% на месечна база след растеж от 0,3% през ноември (възходяща ревизия от повишение с 0,2%). Повишение с цели 0,8% отчитат продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, вероятно поради коледните и новогодишните празници, докато продажбите на нехранителни стоки и на автомобилни горива се свиха с по 0,4 процентни пункта, информира БНР.

На годишна база продажбите на дребно в ЕС нараснаха в края на 2015-а с 2,0% (спрямо декември 2014-а) след повишение с 2,7% през ноември, като продажбите на нехранителни стоки нараснаха с 2,3%, продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия – с 1,5% и на автомобилни горива – с 0,1%.

Най-солиден ръст в търговията на дребно на месечна база е регистриран в Естония (повишение с 2,1%), Франция (с 1,3%) и Люксембург (с 1,1%), докато най-солиден спад в продажбите на дребно беше отчетен в Португалия (спад с 1,8%), Швеция (с 1,7%) и Дания (понижение с 1,4%).

Продажбите на дребно на годишна база отбелязаха най-солиден ръст в Румъния (скок с цели 14,3%), Ирландия (с 6,1%) и Естония (с 5,8%), а най-солиден спад отчитат продажбите на дребно в Португалия (понижение с 1,3%), следвана от Белгия (спад с 1,25) и Дания (с 0,3%).

Данните на Евростат за България отразяват общата тенденция в целия ЕС. Според европейската статистика продажбите на дребно в нашата страна се повишиха през декември с 0,2% на месечна база след ръст с 1,3% през ноември, отчитайки подобрение за четвърти пореден месец.

На годишна база продажбите на дребно в България нараснаха с 2,7% (спрямо декември 2014-а) след повишение с 2,0% през ноември. По този показател България се намира в т.нар. “златна среда” сред всички страни-членки на ЕС, макар и отчитайки по-добър растеж на продажбите на дребно спрямо осредненото ниво за целия регион.

По думите му кризата е изострила до краен предел битката между търговците, като се стига дори до удари под кръста без правила. От другата страна е битката между търговските центрове – да се привлекат възможно най – много брандове. В годините преди кризата самите търговци се редиха, за да успеят да влязат в някой мол, а днес центровете предлагат все по-благоприятни условия да привлекат брандовете, коментира Райчев.

“Пазарът в момента е разделен на два типа търговци – оптимисти, които залагат на бурното развитие на магазините и реалистите, които оптимизират броя на обектите си. Новата реалност е, че търговците вече не пресмятат колко магазина имат, а какви обороти правят, изчислено на квадратен метър, дали тези обороти водят на печалба, и т.н – наемът се превръща в нещо съвсем различно, функция от оборота.”, коментира Райчев.

Разделението на пазара на българските и чужди компании буди притеснения сред местните играчи и ги кара да търсят нови възможности, показват наблюденията на експерта. Големите чужди вериги, привлечени от добрите резултати от предишните години, днес също постигат незадоволителни резулати, но идването им води до образоване и подобряване на бизнес практиките.

Председателят на БРА е категоричен, че нивата от 2005 – 2008 няма да се върнат, затова според него търговците трябва да бъдат активни и отворени към обединяване и търсене на съвместни решения.

Автор: Петя Ралчева

Търговците в България са обнадеждени за подобрението на българския пазар на дребно, като същевременно са силно разочаровани от постигнатите резултати през 2010 г.

Тази тенденция не е по-различна и в Централна и Западна Европа, където 77% от анкетирани търговци планират да отворят магазини през следващата година.

Най-голямо разрастване планират търговците на обувки и кожени аксесоари (88%), последвани от операторите на кафета и ресторанти (83%) и големите хранителни вериги (80%). Най-слабо разрастване на своята мрежа планират търговците на модни стоки (59%), където кризата се почувства най-силно и конкуренцията е най-ожесточена.

Според експертите голяма част от търговците на дрехи са разочаровани от резултатите в търговските центрове в София и страната. Все пак повечето марки планират да запазят магазините си и заявяват, че няма да затварят обекти през следващата година, но не изключват този вариант при условие, че незадоволителните резултати продължат и през 2011 г.

Едва 18% от търговците възнамеряват да затворят всички или част от своите магазини през следващата година.

Това допълнително може ще повлияе на пазара на търговски площи и да доведе до спад на наемните цени на обекти на главните търговски улици и в търговски центрове, коментират от компанията.

Според направеното проучване 88% от всички анкетирани търговци са много чувствителни относно наемните нива, които плащат и последните имат огромно влияние върху техните печалби/ загуби. Въпреки това, мнозина от тях са на мнението, че сегашната пазарна обстановка е благоприятна за договаряне на добри наемни нива за нови или сегашни магазини.

София (според 57% от анкетираните) остава най-атрактивен град за марките и търговците имащи желание за разрастване, следван от Варна и Пловдив. Бургас и Русе остават на четвърта позиция, където 13% от анкетираните търговци имат желание да се разраснат. Следва Стара Загора със 7%.

Приблизително 20% от всички търговци имат намерение да се разрастват в по-малки български градове, където конкуренцията е по-слаба и има търсене на определени продукти.

„Важно е да се отбележи, че хранителните вериги бяха особено активни през изминалата година и засилено се разрастваха в по-малките български градове”, се казва още в анализа.

Главният проблем пред търговците продължава да бъде ниската покупателната способност на населението (според 89% от анкетираните), следван от качеството и професионализма на работната сила (23%) и намирането на подходящи търговски помещения, oтговарящи на техните спецификации (13%).

Подобно на голяма част от Западна Европа, и повечето страни от ЦИЕ са изправени пред дългосрочни демографски предизвикателства на стагнация или спад от застаряването на населението. Демографските промени ще представят възможностите и предизвикателствата, на пазарите с дългосрочни перспективи, но влиянието им  няма да бъде еднакво, затова участниците в индустрията трябва да  разберат как тази промяна ще се отрази на отделните пазари в региона, с цел да се позиционират за да се възползват от произтичащите от възможности.

Демографските промени, засягащи Централна и Източна Европа са подобни на тези, засягащи широк западноевропейски пазари, въпреки че в някои случаи в нашия регион те ще бъдат по-тежки. Йос Тромп, ръководител на изследването за Централна и Източна Европа обяснява: “Пред България, Украйна, Русия и Румъния, има сериозна опасност от намаляване на населението, а очакванията са то да се свие с повече от 15% до 2050 г. според прогнозите на ООН. Вътрешната миграция, както е в Западна Европа, също ще променя демографски лицето на региона на Централна и Източна Европа. Столиците и големите регионални градове в региона трябва да съумеят да запазим сегашното население, защото те ще бъдат в състояние да привлече младите хора чрез работа и възможности за живот, докато за по-малките и промишлени райони това ще бъде по-трудно. ”

Пазарите за търговия на дребно са развили през последните десет години една сравнително ясна връзка между цени и БВП на глава от населението. Това означава, че столиците и големите регионални градове в Централна Европа в момента имат сред най-високите цени, докато по-бедните сред най-ниските. Бързият растеж от 2000 г. насам в пазарите на дребно Централна и Източна Европа е увеличил конкуренцията в повечето пазари. Тромп коментира: “В момента има няколко неизползвани средни пазара в Централна и Изтчона Европа, което ги рави по-трудна и по-рискови за търговците на дребно, които се опитвата да достигнат първи там. И тъй като броят на потребителите, които прекарват времето си в тези обекти е основният определящ фактор за неговия успех, демографските промени и тяхното въздействие върху потребителските разходи ще играе важна роля за концепцията и планирането на успешният търговски център в Централна и Източна Европа в средносрочен и дългосрочен план.”

Според експерта пазарът за търговия на дребно като цяло е много по-зрял, отколкото е било преди 10 години, а столиците предлагат по-добри дългосрочни демографски перспективи в сравнение с повечето регионални пазари и да имат по-високи нива на потребителските разходи и по-усъвършенствана потребителска база, която би  подкрепил влизането на нови видове търговски площи. По-малките градове в Централна и Източна Европа също ще предлагат  възможности, но за тях ще изисква задълбочена оценка въз основа на местната икономика, демографските тенденции и състоянието на съществуващия пазар.

Икономическият спад, силно усетен и в Централна и Източна Европа, подчертава факта, че пазарните условия са се променили значително. Тромп обяснява: “Макар регионалните пазари на дребно да продължи да предлага възможности за растеж на инвеститори, предприемачи и търговци на дребно, миналата година показва, че по-нататъшно разширяване  ще трябва да бъде съобразено с по-сложни и различни позиции. Сега най-важно е планирането, като дори и най-добрите търговци  трябва да усъвършенствате своите стратегии за привличане, защото вече са поставени на един доста по-конкурентен пазар. Спадът на населението в Централна и Източна Европа, по-ниският икономически растеж и покупателна възможност най-вероятно ще променят  поведението на потребителите, затова и демографските промени ще стават все по-необходима част от един анализ на пазара на дребно в Централна и Източна Европа. “