Относно газовия хъб в писмото, разпространено от пресслужбата на Министерския съвет, се казва, че това може да стане, ако спазват правилата на ЕС за равен достъп на доставчиците до инфраструктурата. Това означава, че Брюксел дава съгласието си през територията на България да се транзитира руски природен газ. При това положение може да се възбновят преговорите с Москва за газопровода по дъното на Черно море “Южен поток”.

Проектът за газовия хъб “Балкан” ще бъде обсъден задълбочено на кръгла маса във Варна в началото на септември, когато се очаква Европeйската комисия да потвърди ангажиментово положение можа си към проекта.

“Следва да отбележа, че това преди всичко се дължи на вашия ангажимент за постигане на осезаем напредък в региона особено що се касае до по-ефективната интеграция на енергийните системи в европейските пазари и до повишаване сигурността на доставките чрез диверсификация на енергийния внос. Създаването на Групата CESEC през февруари 2015 година и нейната работа способстваха в тази връзка. Цялата тази работа сега започва да дава конкретни резултати. Срещата на Работната група на високо равнище, която ще се проведе в Будапеща на 8-9 септември ще отбележи конкретния напредък в редица ключови инфраструктурни проекти, включително интерконекторите на България с Румъния, Сърбия и Гърция, за които разчитаме на постоянната пълна подкрепа на България. Нека спомена и това, че на основата на нашето взаимно сътрудничество България бе в състояние да осигури, за първи път, алтернативен източник на газ – втечнен природен газ от Гърция – благодарение на споразумението за системна газова връзка между операторите на системите, което бе улеснено от Еврокомисията”, пише още Юнкер на Борисов.

Еврокомисията не възразява България да изгради нов ядрен реактор, но като се вземе такова решение, София ще трябва да уведоми Брюксел по силата на договора за Евроатом.

И накрая в писмото си Юнкер уверява Борисов, че Еврокомисията е готова да продължи да подкрепя България и в бъдеще, специално в енергетиката, чрез стимулиране на регионалното сътрудничество, по-нататъшна интеграция и активизиране на инвестиции, от които страната се нуждае, за да модернизира енергийната си система за благото на своите граждани и в полза на утвърждаването на Енергийния съюз. „През последните години България прояви сила воля за налагане на реални промени в сектора енергетика и очакваме да продължим сътрудничеството си в тази сфера и в много други сфери в идващите месеци и години”, подчертава председателят на Европейската комисия Жан-клод Юнкер до премиера Бойко Борисов.

С намаляване на газовите ресурси на ЕС се прогнозира, че зависимостта от вноса ще се увеличи от около 60 % в момента до 73-79 % от потреблението на газ до 2020 година и до 81-89 % до 2030 година. Изследвания сочат, че необходимостта от допълнителен внос варира от 44 до 148 милиона тона петролен еквивалент до 2020 година и от 61 до 221 милиона тона петролен еквивалент до 2030 година.

В момента пет държави не покриват “критерий Nо1”, според който те трябва да бъдат в състояние да се справят при прекъсване на доставките по основния за тях маршрут за един ден на пиково търсене. Тези страни са България, Словения, Литва, Ирландия и Финландия.

Според доклада брутното производство на електроенергия в ЕС ще нарасне най-малко с 20 % през 2030 година. Това изчисление не включва вероятността от силно навлизане на електрически автомобили.

Ще бъдат необходими енергийни магистрали, които да пренасят енергията от Северно море на юг и от Средиземноморието на север. План за тях трябва да се разработи до 2013 година, като целта трябва да бъде пускане в експлоатация до 2020 година.

Въз основа на целите на ЕС за 2020 година се очаква делът на възобновяемата енергия в брутното производство на електроенергия да бъде около 33 % през 2020 година и 36% през 2030 година, от които една втора биха могли да бъдат непостоянни източници като вятър и слънце.

Въз основа на преглед на първите 21 от общо 27 стратегии за възобновяема енергия, които ще бъдат представени от страните членки на ЕС, през 2020 година ще има капацитет от около 460 гигавата възобновяемо електричество. Комисията очаква, че страните, граничещи със Северно море, вероятно ще разработят големи офшорни вятърни ферми и призовава за координиране. Те обаче трябва да бъдат съсредоточени на едно място, за да намалят разходите за проводници.

До началото на 2011 година Комисията ще възложи на съответните органи да съгласуват европейски стандарти за интелигентни мрежи. Тя ще проучи дали са необходими мерки за защита на данните при функционирането им, а наред с това ще има намеса на държавните финанси, когато равнището на възвръщаемост на инвестициите е твърде ниско и общественият интерес взема превес.