„За първи път малките и средни фирми от двете страни на границата имат възможност да получат директно европейско финансиране за дейности, които целят повишаване на конкурентоспособността, разширяване на производството и достигане на нови пазари. Малкият и среден бизнес носи най-голяма добавена стойност в регионите“, отбеляза заместник-министър Николова.   В рамките на крайния срок за подаване на проектни предложения са получени 55 апликационни форми, като 30 са с водещ партньор от гръцка страна, а 25 от българска. Предложенията са в етап на оценка.  Компаниите ще получат 65% безвъзмездна помощ за проектите си, а останалите 35% са собствен капитал. Бе отчетено, че по този начин финансирането ще достигне около  15,5 млн. евро. Най-много проекти са подадени от МСП в сферата на туризма, възобновяемите енергийни източници, развитие на нови технологии, текстилната промишленост и др.

Още 7 млн. евро от програмата ще бъдат отпуснати за индиректна подкрепа на стартиращи малки и средни предприятия от трансграничната територия, стана ясно по време на заседанието. Те са предназначени за проекти за насърчаване на предприемачеството и нови бизнес инициативи, създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори. Към момента са получени 48 заявления за интерес, като след оценката им ще се пристъпи към подаване на пълна апликационна форма.

Заместник-министър Деница Николова отбеляза, че към момента по трансграничната програма между България и Гърция се изпълняват проекти за около 110 млн. евро. Най-големият сред тях е разкриването на нов граничен пункт Рудозем- Ксанти, на стойност 38 млн. евро, който се очаква да бъде въведен в експлоатация  до края на програмния период. По проекта от българска страна се извършва и  рехабилитация на път II-59 Момчилград – Крумовград – Ивайловград, като предстои въвеждане на участъка в експлоатация. Като част от проекта се финансира и реконструкция на път II-86 – Средногорци – Рудозем и околовръстен път на Рудозем. Към момента са изпълнени над 40 % от дейностите. От гръцка страна се финансира строителството на пътна отсечката от Димарио  до българо-гръцката граница  с дължина 8 км.

Като други съществени проекти в изпълнение бяха отбелязани двата стратегически проекта, финансиращи мерки за защита от наводнения по големите реки, протичащи в двете държави.

В рамките на Комитета за наблюдение бе обсъдена и бъдещата трансгранична програма, чието изпълнение предстои в периода 2021-2027 г.  „Българската страна подкрепя надграждане на стратегическия подход, основан на идентифицираните конкретни нужди на трансграничния регион, с цел увеличаване ефективността от кохезионната политика. При структуриране на рамката за новата програма трябва да дефинираме прагматични, специфични и устойчиви като модел на изпълнение териториално-ориентирани мерки, за да постигнем намаляване на междурегионалните дисбаланси в средносрочна и дългосрочна перспектива и да гарантираме увеличаване на икономическата активност в региона“, заяви г-жа Николова. Сред бъдещите приоритети на програмата са изпълнението на големи инфраструктурни и стратегически проекти между двете  държави и подпомагане на малкия и среден бизнес чрез прилагане на новия инструмент „фонд за малки проекти“.

Зам.-министър Николова обсъди с членовете на Асоциацията предпоставките и възможностите за регионален подход към инвестиционния процес за целите на сближаване на стандарта на живот и подобряване на икономическите и социални показатели между специфичните територии в страната.

„За всички е видимо, че развитието и на трите планови региона в Северна България изостава спрямо това на тези в Южна България. Застаряването на населението и миграционните процеси оказват негативен ефект върху територията, като допринасят за нейното обезлюдяване и поставят нови предизвикателства пред публичните власти при оформянето на политиките за развитие. Решенията, които търсим, трябва да бъдат прагматични, конкретни, но и устойчиви като модел на изпълнение, за да постигнем намаляване на различията в средносрочна и дългосрочна перспектива“, коментира Николова.

Новият подход за провеждане на регионална политика ще дава възможност на регионално и местно ниво да бъдат вземани по-обвързващи решения за подбора и изпълнението на проектите, финансирани с европейски средства, тясно насочени към специфичните нужди на съответната територия, счита тя. Ще се даде възможност за разширяване на възможните бенефициенти по програмата, ще се стимулира и разчита на партньорства, включващи и икономическите оператори.

„Заедно трябва да намерим по-приложимите решения. Фокусът ни ще бъде върху изграждането на работеща и изпълнена със съдържание и капацитет структура на регионалните съвети за развитие. Те ще са и основните двигатели на процеса за идентифициране на най-значимите проекти за районите.“

„Стратегическите консултации в страната продължават и в следващите седмици със съдействието на Световна банка, очакваме да въвлечем максимален брой заинтересовани страни и мнения по предложените варианти“, каза още заместник-регионалният министър.

Деница Николова информира също членовете на Асоциацията, че шестте района от ниво NUTS 2 се запазват до 2027 г. и няма да има никаква промяна.

В областта се изпълняват 20 договора на стойност над 34 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, съобщи министър Аврамова. С близо 8 млн. лв. по четири проекта се обновяват детска ясла, детска градина, основно училище, четири професионални гимназии и общински център за извънучилищни дейности. 2,3 млн. лв. по проекта на Министерство на здравеопазването се инвестират в модернизацията на 6 центъра за спешна помощ. Подкрепени са 7 социални обекта, които се използват от близо 420 лица в процеса на деинституционализация. По 7 проекта на обща стойност 8,5 млн. лв. се изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност в 19 сгради. В резултат от изпълнението им жилищата на близо 200 домакинства ще бъдат по-топли, по-уютни и с по-малки разходи за отопление през зимата. Приключи реконструкцията на пл. „Албена“ в областния център. С малко над 2 млн. лв. бяха облагородени над 30 000 кв. м площ в града. Възстановен беше знаковият  паметник „1800 години Силистра“, който е изграден в чест на обявяването на Силистра за самоуправляващ се град през 169 година. Първоначалният си вид възвърна и водното огледало пред монумента. Финансиране от програмата може да получи още един проект  – за изграждане на социални жилища.

През 2018 година с 5 млн. лв. от ОПРР основно бяха ремонтирани почти 10 км от второкласния път Кубрат – Старо Село – Тутракан, напомни министър Аврамова. Със средства от европейската програма в края на миналата година  бяха рехабилитирани още 21 км от пътя Разград – Търговище. Като резултат от двата проекта са обновени общо над 30 км от пътя, свързващ областите Силистра, Разград и Търговище, което повиши безопасността при движение по републиканската мрежа в региона. Подобриха се връзките с пътищата Русе – Разград, Търговище – Шумен, Русе – Силистра, Попово – Лозница и Русе – Кубрат – Исперих, както и връзката с Дунав мост при Русе. При наличие на спестен ресурс от програмата, Агенция „Пътна инфраструктура“ ще кандидатства за средства за финансиране на рехабилитацията на други 9,6 км в областта по пътя Каблешково – Межден, съобщи регионалният министър.

Петя Аврамова каза още, че през миналата година в областта е направен превантивен ремонт на три пътни участъка с обща дължина над 32 км. За целта са инвестирани близо 17 млн. лв. от бюджета на АПИ. През тази година, при благоприятни климатични условия, ще продължат строително-монтажните работи на близо 6 км от пътя Алфатар – Коритен в община Кайнарджа. Очаква се те да приключат през месец май. Инвестицията е малко над 3 млн. лв. Предвижда се извършването на превантивен ремонт и на още близо 30 км републикански пътища в областта. Предстои изготвянето на технологични проекти на обектите с индикативна стойност близо 16 млн. лв.

В областта се изпълняват 18 проекта по програма ИНТЕРРЕГ V-A „Румъния – България“, които ще допринесат за подобряване на транспорта, развитието на туризма, опазване на околната среда и други. По един от тях ще се разработят съвместни туристически продукти между общините Силистра и Кълъраш. Предвижда се и реконструкция на Художествената галерия в Силистра. По друг проект ще се подобри общественият транспорт в Силистра и Наводари. По него Силистра ще реконструира и възстанови улица „Никола Й. Вапцаров“, която е вход и изход на града към граничния контролно-пропускателен пункт. Ще бъдат изградени и еднопосочни велосипедни алеи с цел да стимулирането на използването на „зелен“ транспорт в града, а съвместен пътеводител ще информира за велоалеите и туристическите маршрути. Амбициозен е и проектът „Съвместно доброволчество за сигурен живот”, който цели да подобри подготовката на населението за реакция при извънредни ситуации в трансграничния регион.

В Силистра регионалният министър коментира още, че се обсъждат пет потенциални места за изграждане на нов мост над река Дунав, който да свърже България с Румъния. “Нашето желание е да изградим  още пътища между двете страни. Имаме подписан меморандум с румънска страна, на базата на който ще се направят проучвания за мост в района на Свищов, Силистра, Русе, Оряхово, Никопол. Ще бъдат проучвани от двете страни както като транспортни коридори, така и  като пътникопоток, който ще преминава през тях. Тепърва започват съвместни действия и прединвестиционни проучвания. Вече има инвестиционни намерения от частния сектор за публично-частни партньорства за изграждане на такива мостови съоръжени”, каза Аврамова.